За старши лейтенант Любослав Карлев водолазните спускания са професия и хоби
Водата е мистерия, никога не знаем какво може да има под повърхността. Това казва старши лейтенант Любослав Карлев, посочвайки към Дунава по време на неотдавнашния водолазен сбор в Белене
В тази традиционна учебна проява, домакинствана от 55-и инженерен полк, участваха военни водолази от Сухопътните войски, Военноморските сили и служба „Военна полиция”, които дни наред се спускаха в студените бързи води на реката, изпълнявайки разнообразни тренировъчни задачи.
„Към водата трябва да се подхожда с респект и уважение. Без страх, но с готовност за всякакви неочаквани ситуации. И да не се бърза”, изрежда основните принципите на водолазното дело младият офицер, който е командир на разузнавателен взвод в щабна рота от 55-и инженерен полк и отговаря за водолазите и химиците във взвода.
Убедил се е в тези наглед елементарни, но основни правила от собствения си опит. Родом е от Белене и подводните занимания за него са не само част от професията, но и хоби. Много обичам да извършвам водолазни спускания, споделя с усмивка.
Постъпва в полка през 2023 г., след като завършва Националния военен университет (НВУ) „Васил Левски” във Велико Търново. Към офицерската кариера го е насочила майка му, която и в момента е военнослужеща в Пловдив. „Никога не съм имал колебания в професионалния си избор.Записах се да уча в НВУ с голямо желание. Още като ученик в 10-и клас имахме часове по военно обучение. Беше ми много интересно и реших, че това е професията, на която искам да се посветя”, казва старши лейтенантът.
След като завършва НВУ, бързо намира мястото си в полка: „Колегите тук са прекрасни. Посрещнаха ме много добре. В НВУ имахме много теоретични занятия, но си е друго да получим практическите знания от формирование с дългогодишен опит. Колективът в полка е отличен. Хората са много добронамерени. Сплотихме се много бързо”.
Екипността, както с колегите от полка, така и с военнослужещи от други формирования на въоръжените сили се затвърждава и на съвместни учебни прояви като водолазния сбор край Дунава. „Първо подготвям военнослужещите какво ще изпълняваме през деня. Прочитам заповед, казвам на всеки един водолаз какво ще прави. Задължително им заповядвам мерки за безопасност. Напомням да не се бърза, да не се приемат рискови действия. Когато съм уверен, че хората се чувстват добре, включително и здравословно, започваме водолазните спускания, като ги правим на групи по двама военнослужещи”, казва офицерът.
Той изтъква, че се работи в екип, никога водолазът не се спуска индивидуално, като всеки трябва
да внимава за особеностите на водата
в зависимост от това дали става дума за река, язовир или море. „Дори и да имаме видимост, никога не подценяваме обстановката, особено ако има течение. Не се предприемат припряни действия. Под водата трябва да се действа много внимателно, по-плавно. Всеки водолаз да следи колко въздух има в бутилката и да прави задължително декомпресионни спирки. Тоест, като сме под водата на определени метри дълбочина, трябва да спираме, за да правим почивки, тъй като организмът се насища с азот и той трябва да излезе, за да предотвратим, не дай си Боже, болести”, обяснява офицерът.
Наясно е с голямата си командирска отговорност към водолазите и спусканията. Но точно това е предизвикателството и пътят, който съм решил да поема, изтъква старши лейтенант Карлев.
Допълва, че въпреки многобройните изисквания, на които трябва да отговаряш, за да станеш водолаз, интересът и притокът на военнослужещи към тази военна специалност е голям. „Занятията ни са по-специфични, не са еднообразни. Винаги има динамика и нещо ново. Стремим се обучението да е интересно и целенасочено, да изпълняваме 100 процента всички теми, които сме планирали, за да бъдем по-подготвени за реалните ситуации”, споделя офицерът. И допълва, че военните водолази в полка в Белене разполагат с необходимата екипировка и оборудване.
В свободното си време старши лейтенантът спортува. Играе тенис на маса. С годеницата си пътешестват, пътуват за туризъм у нас и в чужбина. Когато намери време, чете книги. „Предпочитам научнофантастични произведения и мистерии. Стивън Кинг ми е любимият автор”, казва старши лейтенантът. Може би този жанр е и част от подготовката му за срещите с мистерията на водата, които е превърнал в своя професия?
