Много хора носим гени за дадено заболяване, но трябва да има и отключващ фактор, казва капитан доц. д-р Светозар Марангозов от екипа на Клиника „Съдова хирургия” на ВМА
-Д-р Марангозов, какъв сезон е сегашният от гледна точка на съдовите заболявания?
-От ноември до края на април в Клиниката по съдова хирургия е т.нар. „сезон на вените“, тъй като през студените месеци извършваме най-много операции на разширени вени. При по-ниски температури рискът от инфекции и усложнения е по-малък, а възстановяването е по-бързо. А пациентите трябва да носят еластични чорапи, които допълнително затоплят краката и са по-трудно поносими през лятото. Тогава симптомите на разширените вени се изострят – болката се засилва, задържат се течности и се появяват отоци. Затова по-голямата част от плановите операции е разумно да се извършват през студения период. През последните години клиниката разшири значително обхвата си и в областта на високоспециализираната хирургия. В края на 2025 г. във ВМА стартираха и бъбречните трансплантации. Подготовката за това продължи повече от 2 г. – използвахме опита на румънски колеги, а аз преминах обучение в Полша и Истанбул. Към момента от клиниката по съдова хирургия съм единственият сертифициран за извършване на бъбречни трансплантации. С увеличаването на броя на донорите и съответно на трансплантациите се очаква да се сертифицират и други колеги, за да поемем натоварването. Защото съдовата хирургия в този тип операции има ключова роля. Съществена част от бъбречната трансплантация е свързана със зашиването на артериални и венозни съдове. Затова сътрудничеството между уролози и съдови хирурзи е задължително. Според действащия стандарт в България уролозите не извършват съдови анастомози (свързване), а съдовите хирурзи не работят върху уретерите. Идеята за въвеждане на бъбречни трансплантации във ВМА съществува от повече от 8–9 г.
-Засилват ли се някои патологии във вашата област?
-Работим на най-високо ниво в съдовата хирургия у нас и покриваме и спешността, и пълния обем съдови интервенции – аортни, на сънни артерии и др. Като център с голяма активност програмата ни се променя всекидневно. Профилактиката е ключова за повечето съдови заболявания. Тя е най-сериозното лечение, защото предотвратява тежки усложнения, които изискват по-агресивна терапия или дори не могат да бъдат радикално лекувани. Затова за хората с предразположеност са задължителни годишните контролни прегледи и консултации – независимо дали вече са оперирани за разширени вени или артериална патология. Една операция не означава, че проблемът е окончателно решен. Наблюдава се спад във възрастта на пациентите със съдови заболявания, основно заради обездвижването. Все по-често оперираме млади хора с тежки форми на разширени вени и дори с тромбофлебити. Артериалната система също е уязвима, особено при неправилно хранене. Наскоро оперирах 40-годишен пациент със запушени артерии. Консумацията на фаст фууд и храни с високо съдържание на холестерол променя възпалителната активност в съдовата стена, което води до ранни инфаркти – дори при 38-39 годишни. Разбира се, при част от пациентите има и генетична предразположеност. Но дори тогава решаващо е дали ще се активира. Много хора носят гени за дадено заболяване, но е необходим отключващ фактор. И начинът на живот определя дали това ще се случи. При венозните заболявания наднорменото тегло е сериозен рисков фактор.
-Какво значение за т.нар. слаби кръвоносни съдове имат физическите натоварвания, фитнесът?
-При венозните заболявания фитнесът и тежкоатлетичните натоварвания не са препоръчителни. Но като цяло още преди повече от 2000 г. римляните са казали, че движението е живот – и това важи в пълна степен за съдовата система. Физическата активност има силен превантивен ефект. Затова насърчаваме пациентите, особено тези със запушване на артериите, да изминават всекидневно между 3 и 5 км пеша. Не става дума за бягане или вдигане на тежести, а за целенасочено, активно ходене. То стимулира регенерацията на съдовете, намалява възпалителната активност, подобрява микроциркулацията във всички органи, включително сърцето, и подпомага мозъчната дейност. Физическата активност остава най-доброто лечение и профилактика за съдовата система.
-А случва ли се съдовите заболявания да не подават предварително „сигнал за тревога”?
-Да, най-често при заболявания, свързани със запушване на съд – при образуване на тромб във вена или артерия. В много случаи самият съд не е първично болен – тромбът се е образувал другаде и се е придвижил. Дълбоката венозна тромбоза, например, често възниква след хормонална терапия, продължително пътуване или травма, съпроводена с обездвижване, дори без предшестваща съдова патология. Ако тромбът се откъсне и достигне белия дроб, може да доведе до животозастрашаващо състояние. При друг механизъм – например при аритмия или т.нар. „прескачане“ на сърцето – също може да се образува тромб. При повишено кръвно налягане той може да достигне мозъка и да причини инсулт, при сърцето – инфаркт или при долните крайници – остра артериална недостатъчност, която изисква спешно лечение.
Затова при дълги пътувания със самолет, особено при хора с предразположеност към венозни заболявания, е важно да се носят еластични чорапи и да се поддържа добра хидратация. Грешка е да не се приема вода по време на полети от 10-20 ч. Водата естествено разрежда кръвта и намалява риска от тромбоза, без да е необходим прием на медикаменти. Рискът е по-висок при хора с наднормено тегло, тъй като забавеното венозно кръвообращение в долните крайници може да доведе до образуване на тромб, който дори при слизане от самолета да стане животозастрашаващ. Практическият съвет е ясен: повече вода и раздвижване – ставане и кратко ходене по пътеката на всеки час за 2-3 минути. При по-кратки полети до 1-2 часа рискът от тромбоза е значително по-нисък.
-Какви са новостите в съдовата хирургия?
-Тя се развива непрекъснато. Най-динамично – в ендоваскуларната, минимално инвазивна хирургия – интервенции вътре в съдовете, както артериални, така и венозни. Постоянно се въвеждат нови импланти и техники, които позволяват да се избегне класическата отворена операция, особено при отстраняване на тромби. От около 5-6 месеца прилагаме тромб-аспирация – метод, който се използва в много малко клиники в България. Това представлява извличане на пресен тромб от голям кръвоносен съд чрез малка пункция, без необходимост от големи разрези. При подходящо състояние на пациента, което се преценява от специалист, тромбът може да бъде отстранен бързо и щадящо. За първи път във ВМА, около Коледа, извършихме и изключително сложна интервенция при пациент с инфекция на изкуствен имплант, поставен заради аневризма на аортата. След като колегите кардиолози установиха проблема, заменихме инфектираната аорта с кръвоносен съд, изработен от говежди перикард (обвивката на сърцето). Материалът беше обработен по специална техника и използван за създаване на нов съд. Така успяхме да спасим живота на пациента, който в момента е в добро здраве. Това е сравнително нов подход в съдовата хирургия – прилага се отскоро в Европа, а у нас досега се използваше основно за по-къси съдови сегменти. В този случай създадохме значително по-дълъг участък и реално реконструирахме кръвоносен съд по специална технология. Методът има място при тежка съдова патология и стъпва върху принципи, познати от години в пластичната хирургия, където животински материали се използват при лечение на изгаряния. За такива пациенти доскоро практически нямаше ефективно лечение.
