Славянск и Краматорск са главните цели на агресора за тази година
Един от най-досадните аспекти на монотонността и рутината е усещането, че едни същи събития се случват отново и отново, до влудяваща безкрайност. Това донякъде е проблем и за тези, които се опитват да следят развоя на войната в Украйна. Въпреки това съм се постарал в поредния ми месечен анализ на събитията на фронта и около него да извадя на преден план новото, интересното и последните тенденции, които диктуват събитията на бойното поле.
Март донесе най-големия украински успех от много време насам – освобождаването на Купянск. Макар че беше предизвестен, с оглед на това, че ВСУ (украинските въоръжени сили) още в края на миналата година бяха обкръжили града и хванали в капан промъкналите се в него руснаци, би било редно да кажа няколко думи и за него, защото случилото се е показателно как добрата предварителна подготовка, съчетана с гъвкава мисъл, може да доведе до сериозни успехи дори когато изглежда че дроновете и други безпощадни съвременни технологии са предрешили всичко.
При щурма на Купянск това, което ми направи най-силно впечатление, е търпението, проявено от командването на ВСУ.
Атака, целяща окупирането на сградите от двете страни на една от ключовите улици, например е била планирана цяла седмица. Един от най-важните руски опорни пунктове в центъра – родилното отделение – пък е щурмуван с хирургическа точност в продължение на няколко дни с цел избягване на ненужни загуби. Пак поради същата причина основният руски бастион в Купянск – някогашната градска болница – е сринат до основи с прецизни авиационни удари отдалеч, а под руините му намират смъртта си последните 20-30 бойци от обкръжената групировка. Освен укринските части, освободили града след четиримесечни тежки улични боеве (сред които имаше и немалко колумбийци), трябва да отдадем дължимото и на тези, воювали и на външния фронт, които чрез упорита отбрана успяха да провалят всички руски опити да се промъкнат до обкръжения гарнизон.
Когато се дискутира тази битка, никога не бива да забравяме и изключителния политико-пропаганден залог, с който бе натоварена тя. На карта буквално бе поставена репутацията на президентите на двете воюващи държави. Путин заяви пред целия свят че Купянск е превзет, и то в момент, когато капанът щракваще за промъкналите се там руски войски, а за да докаже, че противниковият лидер лъже, Зеленски отиде на място и засне видеообращение от покрайнините. Позорът за Москва бе толкова голям, че дори свръхпатриотичните Z-военни блогъри се възмутиха от лъжата, а от Кремъл решиха да запазят мълчание вместо да се самодискредитират още повече.
На другите участъци ситуацията се развива с променлив успех за двете страни. Като че ли става окончателно ясно коя е главната цел на руското военно-политическо ръководство за настоящата година – това са градовете-близнаци Славянск и Краматорск, последните значителни по размер населени места в Донбас, намиращи се все още в украински ръце. (Делят ги някакви си 5 км, така че спокойно можем да ги наречем и агломерация.) С оглед на това, че са в пъти по-големи от една друга известна „двойка“ – Покровск и Мирноград – не е трудно да се прогнозира, че евентуалното им превземане ще бъде изключително продължително и кърваво, а на подстъпите към тях ще загинат още много хиляди руски военнослужещи.
Към настоящия момент руската армия се опитва да овладее Славянск и Краматорск с едновременни удари от три направления:
от североизток (през района на Лиман), от изток (от района на Сиверск) и от юг (през Константиновка). При идеално развитие на ситуацията би трябвало трите групировки да си взаимодействат и так бързо да сломят волята на отбраняващите се. В руската армия обаче отдавна нищо не е идеално и неволите и мъките на недостатъчния й професионализъм я тормозят и на този участък. Украинците чрез умела отбрана успяха значително да забавят придвижването на севертоизточната групировка (край Лиман) и на практика да спрат тази настъпваща от юг (през Константиновка). Така групировката, атакуваща от изток, се оказа без нужната подкрепа отляво и отдясно, което прави придвижването й много по-бавно от очкаваното, а загубите й – доста по-тежки.
След като миналия месец ВСУ окончателно се изтеглиха от Покровск и Мирноград, сега руснаците се опитват да ги изтласкат и от предградията, намиращи се непосредствено на север от тях. Там са се настанили украински оператори на дронове, които постоянно нанасят удари по руските сили, опитващи се да се концентрират в двата силно разрушени града. Колкото по-скоро руснаците успеят да направят това, толкова по-рано ще могат да започнат следващото си голямо настъпление, което най-вероятно ще бъде в северозападна посока, по шосето към Павлоград.
Противно на очакванията, започналото в средата на февруари украинско контранастъпление (или по-точно серия от малки, но добре координирани контраатаки) в сектора между Покровск и Гуляйполе все още продължава. По най-консервативни оценки, настъпващите в югоизточно направление сили на ВСУ до момента са успели да освободят около 300 кв. км територия. Продължава да е неизвестна крайната цел на тази офанзива, но по всичко личи че тя силно обърква руските планове за настъпление в южна Украйна. Очевидно е, че дори в Киев не са много наясно докъде възнамеряват да стигнат, най-вероятно ще се придвижват напред докато могат.
На запорожския фронт също продължава да е напрегнато. Горещите точки са същите както и през последните месеци – Орехов и Степногорск. Двете градчета прикриват подстъпите към Запорожие съответно от югоизток и юг, и е очевидно, че украинците нямат никакво намерение да се оттеглят от тях. Разликата между двата участъка е най-вече в поведението на ВСУ – докато при Орехов украинците предимно се защитават, то край Степногорск те доста честно контраатакуват, отнемайки инициативата от агресорите.
Ако се обърнем към статистиката, то тя към момента показва, че темпото на придвижване на руснаците отново пада значително и е на една от най-ниските си точки през последната година и нещо. Докато през януари те са завладели 245 кв. км, то през февруари – само 126 кв. км, което е най-лошият показател за последните 20 месеца. През март отново има известно нарастване (182 кв. км), но то не е за сметка на конкретен участък, а резултат от много малки „придобивки“ тук и там, т.е. на нито един сектор не е постигнат решителен пробив.
Тези локални успехи по линията на фронта се дължат най-вече на инфилтрационната тактика,използвана от руснаците от доста време насам, при която се действа със серийни атаки, предприети от малки групи (2-3 души). Всичките им опити да щурмуват по старому (с дълги механизирани колони от по няколко десетки машини) по правило завършавт катстрофално, защото дроновете вече виждат всичко и в щабовете са предупредени достатъчно рано. И този месец не бе изключение и няколко такива конвоя бяха напълно разгромени още преди да встъпят в бой. Руски анализатори също така изнесоха интересни дани, например че службата на повечето от техните нови пехотинци-щурмоваци не продължава повече от 12 дни след подписването на договора. На 13-я те или са мъртви или тежко ранени, като 80% са излезли от строя още преди да влязат в контакт с противника, отново заради дроновете.
Интересни тенденции се наблюдават и при украинските дронови удари дълбоко в руския тил. Едната от тях е повторението – към 31 март например нефтените инсталации на балтийското пристанище Уст Луга вече са атакувани пет пъти. Заслужава да се отбележат и целенасочените кампании срещу предприятията, обслужващи производството на ракети и планиращи бомби, най-вече тези, произвеждащи взривни вещества и електроника с военно приложение. Явно така в Киев се надяват да намалят силта на руския въздушен терор още в зародиш. И ще продължим да следим, разбира се, методичното изваждане от строя на руската ПВО. Ефектът от това тепърва ще се усеща.
