Един от забележителните филми на София филм фест е френско-американската продукция (2025 г.) „Оруел: 2+2=5“ – документален филм на световноизвестния режисьор Раул Пек, с който изследва наследството и пророчествата на Джордж Оруел в контекста на съвременния свят.
Годините на Оруел (Ерик Блеър) като колониален полицай в Бирма оформят омразата му към тоталитаризма. Тя се ражда от срам, че е бил част от машината за насилие. Писателят е „автентичен свидетел“ как работи властта. Оруел избира физическото страдание (мизерията в Лондон и Париж, работата в мините), за да опознае истината. Аскетизмът му подчертава разликата с днешните „диванни активисти“, които анализират света само през екрани.
Противопоставени са мит срещу реалност, как оживяват идеите на Оруел за романите „1984“ и „Фермата на животните“ в ерата на дезинформацията и авторитарните тенденции. Пек наслагва архивни кадри върху новинарски емисии и ги съчетава с философски анализ. Изследва как политическата реторика и социалните мрежи изпразват думите от съдържание. Показва как „алтернативните факти“ и дезинформацията подменят обективната истина. Направена е връзка между Оруеловото министерство на истината и съвременните алгоритми, които изолират хората в „информационни балони“. Метафората за прасетата (от „Фермата на животните“), които постепенно заприличват на хората, описва как съвременните революционни движения или технологични гиганти се превръщат в същата потисническа сила, срещу която са се борили.
Вместо „Телекраните“, филмът показва доброволното предаване на лични данни чрез смартфони и камери за лицево разпознаване, превръщайки „Големия брат“ в невидим, но всеприсъстващ софтуер. Според Пек ИИ не е технологично чудо, а крайната фаза на Оруеловия „Новоговор“ и „Мислопрестъплението“. ИИ пренаписва историята в реално време, правейки обективната истина неуловима, ако алгоритъмът (или Партията) го наложи. Алгоритмите не само ни наблюдават, но и предвиждат (и оформят) нашите желания и политически пристрастия, преди още да сме ги осъзнали. Това е заплаха за индивидуалното мислене и го илюстрира с аналогия с „Фермата на животните“. С ИИ езикът става код, а не обобщава човешки опит.
Съвременните властови структури (корпоративни и държавни) притежават мощ, за която Оруел е могъл само да мечтае – способността да се контролира не само какво казват хората, но и каква информация им е позволено да видят. ИИ е перфектният инструмент за диктатура, не се нуждае от насилие – той променя реалността около нас, докато престанем да осъзнаваме какво е истина.
Изходът? Да се въведат правила за ИИ, иначе няма да можем да върнем пастата обратно в тубичката. Да го ползваме като инструмент, а не той да използва нас.“
