На 4 април 1949 г. във Вашингтон е подписан Северноатлантическият договор, с който се създава НАТО (Северноатлантическият договорен съюз). Първоначално в него участват 12 държави: САЩ, Канада, Великобритания, Франция, Италия, Белгия, Нидерландия, Люксембург, Дания, Норвегия, Исландия и Португалия.
Създаването на НАТО е пряко свързано със събитията след Втората световна война, когато Европа е отслабена, а напрежението между западните държави и Съветския съюз нараства. В тези условия възниква необходимост от съюз, който да гарантира сигурността и мира чрез сътрудничество и взаимна защита.
Днес в НАТО членуват общо 32 държави. От създаването на организацията броят на членовете постепенно се увеличава. Последните присъединили се държави са Финландия през 2023 г. и Швеция през 2024 г. Това разширяване показва стремежа на държавите да бъдат част от система за колективна отбрана, основана на сигурност, сътрудничество и взаимна защита.
НАТО – най-добрата гаранция за сигурност
Основният принцип на организацията е колективната отбрана. Това означава, че нападение срещу една държава членка се счита за нападение срещу всички. Този принцип се превръща в основа на стабилността и сигурността в евроатлантическото пространство.
Член 5 от Северноатлантическия договор постановява именно това – той дава гаранции за колективната отбрана. Това прави НАТО силен съюз с основни цели – защита и възпиране на заплахи. Член 5 е прилаган официално само веднъж – след атентатите на 11 септември 2001, когато съюзниците оказват подкрепа на САЩ при терористичните атаки.
Текстът на чл. 5 гласи :
„Страните по Договора се договарят, че въоръжено нападение, предприето срещу една или повече от тях, в Европа или в Северна Америка, ще се разглежда като нападение срещу всички тях, вследствие на което те се договарят, че в случай на такова въоръжено нападение всяка от тях, упражнявайки правото си на индивидуална или колективна самоотбрана, признато в член 51 от Устава на Организацията на обединените нации, ще окаже помощ на нападнатата страна или страни по Договора, като незабавно предприеме, индивидуално и съгласувано с останалите страни по Договора, такива действия, каквито смята за необходими, включително употребата на въоръжена сила, за възстановяване и поддържане на сигурността в Северноатлантическата зона“.
Решенията – с консенсус
Решенията в Алианса се взимат чрез консенсус, като НАТО насърчава демократичните ценности и поощрява страните-членки да се консултират и да си сътрудничат по въпросите на отбраната и сигурността, за да разрешат проблемите, да изградят доверие и да предотвратят конфликтите в дългосрочен план. За близо седемдесет и пет години връзката между Европа и Северна Америка превърна НАТО в исторически най-силния Алианс в съвременната история.
НАТО – постоянна адаптация
НАТО е в процес на постоянна адаптация в отговор на променящата се среда за сигурност, за да гарантира, че политиките, способностите и структурите на организацията са в състояние да отговарят на настоящите и бъдещите предизвикателства и заплахи.
Алиансът е изградил широк набор от средства за сътрудничество със страни-партньори чрез политики, програми и планове за действие. Около 40 държави, които не са членки на НАТО, работят с организацията по широк кръг от въпроси, свързани с политиката и сигурността, чрез диалог и практическо сътрудничество. Много от тях допринасят за ръководени от НАТО операции и мисии. НАТО развива отношения и сътрудничи и с различни международни организации – ЕС, ОССЕ, ООН и др. Партньорството на НАТО с ЕС достигна безпрецедентни нива, а задълбочаването му остава приоритет и за двете организации.
4 април – ден на солидарност
В България 4 април се отбелязва и като Ден на Атлантическата солидарност. Страната ни става член на НАТО през 2004 г. и участва активно в усилията за поддържане на международния мир, сигурност и сътрудничество. Денят е символ на единството между държавите членки, на споделените ценности и на стремежа към мирен и сигурен свят.
Този ден е повод да се подчертае значението на съюзническата подкрепа, сътрудничеството и споделените ценности между държавите членки, както и ангажиментът към мира и сигурността в съвременния свят.
