В Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ преди време се проведе международен семинар на тема „Духовен опит и ресурси за катехизация на енорията“. Темата беше разгледана в две направления. От една страна беше представен опитът в областта на религиозното образование и катехизацията у нас, а от друга – беше разгледан въпросът за духовното обгрижване и просвета на военнослужещите.
„Армията може да се разглежда като важна и динамична енория, която се нуждае от грижа за просвещаване на войниците“, каза генерал-майор от резерва Роди Портър от Великобритания. Той е ветеран от войната в Залива. Принадлежи към Англиканска църква и е главен изпълнителен директор на Military Ministries International (MMI), организацията, която съществува, за да подкрепя християните във Въоръжените сили по света.
MMI е неконфесионална, регистрирана в Обединеното кралство благотворителна организация с малък посветен персонал от бивши военнослужещи или техни близки от страни като Великобритания, Франция, Германия, България, Хърватия и други.
Експерти по темата считат, че има необходимост от духовно обгрижване на военнослужещите и възможностите за катехизация сред тях. Генерал-майор Роди Портър не веднъж е споделял своя опит от работата си сред войниците, участващи в бойни действия, начините Евангелието и неговите послания да стигат до тези, чийто живот всеки ден е изложен на риск. Той говори за това и в интервю, което даде специално за вестник „Българска армия“ тогава.
По думите му, в армията идват хора от най-бедните слоеве на обществото. Те се нуждаят от подкрепа, обгрижване, насочване и насърчение. Военният свещеник може да направи много за това войниците да усетят закрилата от Бога и да търсят Неговата помощ в рисковото си служение, смята генерал-майор о.р. Портър.
Опитът показва, че много добра организация на капеланското служение има на първо място в армиите, ангажирани в бойни действия. Още през юни 2023 г. Британската армия успешно приключи обучението на първата група от 10 украински военни свещеници (капелани). Този специализиран курс беше част от усилията на Обединеното кралство да подкрепи Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) не само с оръжие, но и с духовна и морална подкрепа за техните войници.
Особено актуална е позицията на отец Мовзес от Армения, който служи като главен военен свещеник сред бойците в Нагорни Карабах. В Армения от 1997 г. официално е възстановено служението на военните свещеници. Те представляват специално военно подразделение, което дори участва в парадите и има свое знаме, на което пише „Защото Бог е с нас!“ („Яко с нами Бог!“ в оригинал). Военният свещеник е с войниците и споделя техния воински живот и трудности, изповядва, причастява, служи, извършва опела, погребва военнослужещи, утешава и обгрижва техните семейства.
У нас свещеник Йордан Божилов, който е полковник от запаса, е първият български военен капелан от 2018 г. Той служи в параклиса „Св. Архангели“ във Военната академия „Георги Раковски“ в София. Там всеки понеделник се отслужва св. Литургия, като храмът е отворен не само за военните и техните семейства, но и за всички богомолци.
Един от хората с дългогодишни усилия да се възстанови институтът на военния свещеник е Гроздан Стоевски, който е председател на сдружението „Св. Георги Победоносец“. Като курсант във военното училище Стоевски посещава в свободното си време Преображенския манастир, който е близо до Велико Търново. Игуменът му отваря манастирската библиотека. Там намира две стари книги, които силно го впечатляват. Едната е пълното издание на учебника по военна педагогика на Константин Кирков, който се изучава във военното училище, но в съкратен вариант. Има цяла глава за вярата на военнослужещия. След това намира сборник от проповеди и патриотични беседи на полкови свещеник от 15-ти пехотен македонски полк от 1915 г. Така се запалва интересът на Гроздан Стоевски към въпросите за вярата и Бог.
„Случва се да казват: „това е нещо ново“, но то е било вече през вековете преди нас“, отбелязва проф. д-р Светлозар Елдъров в своя труд „Православието на война“. „…Войната е „относително“ или „допустимо“ зло, което няма място в реда на абсолютните божествени истини, но не може да бъде отречено изцяло, тъй като произтича от несъвършенствата на човешката природа и обществените условия“.
В Църквата вече има и офицери от запаса
В Българската православна църква има известни традиции бивши военнослужещи или полицаи да сложат расото, след като напуснат силовите структури. Има дори монаси, някои от които бяха игумени на манастири. „Сред нас се намират и „пастири“, заели се да покажат, че никога не е късно човек да спре за малко, да притихне и да чуе душата си“, казва отец Серафим, който е свещеноиконом в Кремиковския манастир край София. Самият той в миналото е бил военнослужещ-летец. „Бях във Военновъздушните сили, а после и в Генералния щаб. Бог си призовава неговите служители и така се случи, че още по времето, докато бях военнослужещ вече имах това желание да се посветя и на тази служба. Аз не ги разделям, защото и едното и другото е служба за ближния и в полза на хората. То пак си е военно дело в Божиите, небесните сили”, казва отец Серафим.
