Катерина от Дебърско построила първата църква в днешното село Рахони
Макар все още да сме в сезона на зимните изненади, лятото все пак идва и остров Тасос е една от възможните близки дестинации за туризъм и отдих. Той е бил част от територията на България. И днес тук все още могат да се намерят остатъци от българското минало на острова, малко са, но ги има. Едно такова място е село Вулгаро, днес Рахони, което е създадено от българката Катерина.
Според български източници населението на селото е преселено от Дебърско. Легенда за старото име на селото твърди, че преди няколкостотини години дошла в Кавала една видна българка от владетелски род, която отишла и се заселила на острова. Селото е основано от нея и затова гърците го нарекли Вулгарица. Същата знатна българка Катерина от Дебърско построила и първата църква тук.
Старото село е било разположено на 3 км югоизточно от днешното и на 7 км от морето. От селото днес е запазен енорийският храм „Свети Георги“ от 1779 година. Църквата „Свети Йоан Предтеча“ е строена върху раннохристиянски храм преди 1863 година. Селото е споменато за пръв път като Булгар в преброяване от 1519 година като трето от петте тасоски села с 86 къщи.
През XIX век в тук се заселват и много българи дюлгери.
На наличието на българи на острова отдават името Вулгаро и някои от местните, които говорят за „негръцко“ население и „българска колония“. Според някои името Вулгаро произлиза от факта, че в селото е имало метох на българския манастир на Атон – „Св. Георги Зограф“.
През XIX век част от жителите се изселват на северозапад на мястото на днешното село и залепеното за него Вузи. Църквата „Успение Богородично“ е построена в 1822 година, а жителите на Вузи започват през 1830 година да строят храма „Свети Николай“, завършен през 1850 година. В него е пренесена част от църковната утвар на храма „Свети Георги“ – икона от преди 1600 г. и евангелие, издадено във Венеция през 1687 година. Старото село постепенно е запуснато, както това отбелязва през август 1828 г. австрийският посланик Антон фон Прокеш-Остен, който отдава това на епидемия. В периода 1830 – 1831 година селото има само 64 къщи.
В 1839 г. Вулгаро, Кастро и Панагия са споменати като най-забележителни селища на острова.
На близкото пристанище в Принос, където пристигат фериботи от Кавала, можете да видите военен паметник на загиналите летци от военните действия в региона през 1916-1918 г.
Безспорно обаче едно от най-атрактивните села тук е Панагия. Пътят минава през самото село и колите трудно жонглират сред малките къщички с покриви от каменни плочи, туристи и асортимента на магазините, който понякога е разположен почти на самото шосе. Тук се намират и изворите на влюбените, за които казват, че който отпие от водата им, остава завинаги влюбен в това място.
Малко по-на юг пък е първият курортен комплекс Скала Потамия. Няма как човек да забрави приказната усмивка на Калиопе, която ни посрещна като лични гости, а също и прегръдката на леля Мария – собственичката на семейния хотел, която ни изпрати с прегръдка. Хората са топли и сърдечни, хотелите са чисти и красиви, плажът е приказно красив, а водата е подходяща за къпане дори до края на септември. Какво повече да искаш от едно място за отдих. Няма хотел с повече от три етажа, няма я онази суматоха на натрапващата се модерност. Традицията е съчетана с романтичното удобство и всичко това в името на пълноценната почивка-без прекомерен шум и без излишен лукс-просто, но практично е всичко в комплекса. С една дума, на остров Тасос можете да си почивате активно, да научите повече за историята и да си припомните българските следи на това място.
