Във влака за столицата Лхаса за всеки пътник е осигурен кислород
Пътуването към Тибет започна от град Синин, чието име даже не бяхме чували, а се оказа, че го обитават над 2 милиона души. Синин е столица на провинция Цинхай, а спирането в него е задължително за аклиматизация към сериозната надморска височина на столицата Лхаса.
Пътувахме с така наречения „Небесен експрес“ Цинхай. Тибетската железопътна линия е с най-високата надморска височина
в света и е изключително техническо постижение. Преминава се през дългият 1338 м тунел Фънхуошан, който със своите 4905 м също е най-високият железопътен тунел в света. Във влака пътуваше и медицински екип, готов да окаже помощ при нужда. Но най-успокояващото беше, че над всяко легло до главата на пътника имаше малко капаче, което крие тръбичка, по която се пуска кислород ако височината надхвърли 3000 м. Кислород насищаше и коридорите. На следващия ден се озовахме в Лхаса.
Още от ранна утрин улиците бяха препълнени с хора. Тибетци от всички възрасти в традиционни дрехи с украшения от полускъпоценни камъни, обковани със сребро и с кехлибарени броеници в ръка се отправяха по главната улица Баркор към свещения храм Джокханг. На площада стълпотворението от хора беше изумително. Всички те извършваха очевидно важен ритуал, своеобразно жертвоприношение, но безкръвно – изгаряне на ароматни клонки. Някои бяха с маски, но и на онези от тях, които нямаха, гъстите облаци дим очевидно не пречеха на религиозното им рвение. Гледката пред самия храм не може да се опише с думи. Поклонниците многократно падаха ничком, а после лягаха с лице към земята с молитвено прилепени длани. Площадът беше изпълнен с вярващи, дошли от всички краища на Тибет. Казват, че някои от тях са пътували седмици и даже месеци, за да се помолят пред този свещен храм.
Следващият обект от нашето пребиваване в Ласа беше Потала. Този архитектурен комплекс наистина поразява със своите размери: дължина 350, ширина 140 метра, площ 360000 кв. м и височина 115 м. Историята му е свързана с владетеля Сонгцен Гампо, който поставя началото на династията Тубо, обединява цялата територия на Тибет и започва строежа на двореца. Но Потала добива сегашния си вид през 1645 г. по времето на петия Далай Лама. Именно за негово земно въплъщение се приема Далай Лама. В Потала са гробниците на починалите Далай Лами-от петия до тринайстия. Той е най-високо разположеният дворец в света.
В манастирите Дрепунг и Сера най-много време отделихме на храма Ганден. Тези светини често биват наричани най-важните духовни и културни средища на Тибет. Ганден, на 50 км от Лхаса е най-старият от тях. Той е построен през 1409 г. от основателя на школата Гелугпа, чиито духовен глава е Далай Лама.
Тук с моя колега Стоян осъществихме ритуал, в чиито смисъл тибетците вярват безрезервно. Принесохме жертвоприношение от ароматни клонки при огнището, служило на местните хора векове и техният дим бързо се възнесе към небето. А после на дълго молитвено знаме написахме пожелание, изпълнено с молба и надежда не само за нашето добруване, а и за това на нашите близки, на страната ни и на всички хора по света. Човекът, от който го взехме, се нае да го изкачи и завърже там горе, на самото било на планината, до което ние трудно, поради разредения въздух, бихме могли да стигнем. И сега, на височина повече от 5 000 м, се вее този флаг, разнасяйки нашите думи по цялата планета.
Сбогувахме се с Тибет на това място, което носи името Драк Йерпа. Манастирският комплекс – уникален със своята красота и енергийно въздействие – разположен на внушителната височина от 4885 м е основан още през 12 век в пещери, които съществуват и днес. Тук години наред медитирал известният будистки учител гуру Падма Самбхава, наричан още Римпоче.
Плени ни Тибет след всичко видяно и когато дойде време да го напуснем, изживели своеобразен катарзис след докосването до него, бяхме сигурни, че до края на своите дни, когато се спомняме за ”Покрива на света” устните ни ще мълвят свещената фраза „Ом мани падме хум”(Ти, скъпоценен камък в цвета на лотоса).
