Автор: Пламен Петров
Как споразумението между София и Киев стана мишена на дезинформационна кампания
Посещението на министър-председателя Андрей Гюров и петима министри от неговото служебно правителство в Киев в началото на тази седмица даде простор за въображението на всички почитатели на Русия и Путин в България. Дразнител за тях стана подписаното Споразумение за сътрудничество в областта на сигурността между България и Украйна. В социалните мрежи и прокремълските сайтове се появиха абсурдни твърдения, че това споразумение задължавало България с финансова помощ за Украйна. Българското правителство публикува на своя сайт пълният текст на документа, подписан в Киев на 30 март, но дори и това не спря спекулациите – разпространителите на фалшиви новини не обичат да четат първоизточници.
Всъщност става дума типово споразумение с Украйна,подписано от над 30 държави. Сред тях са почти всички членки на НАТО и на Европейския съюз без Унгария и Словакия. Те задават рамката за сътрудничество в областта на отбраната между Киев и съответните съюзнически страни. Конкретиката обаче зависи от допълнителни споразумения и договорености за определени проекти в областта на сигурността и военното производство.
И така, какво толкова страшно пише в споразумението, подписано от премиера Гюров в Киев? Че България „ще подкрепи силите за сигурност и отбрана на Украйна в процеса на синхронизиране на концептуалната база и оперативните процедури, обучението на командния и редови личен състав, и повишеното съответствие и оперативна съвместимост с евроатлантическите партньори“. А също, че България ще продължи „да предоставя на Украйна своевременна подкрепа в областта на сигурността, военна техника и въоръжение във всички области, въз основа на заявените от Украйна нужди“. Изрично се уточнява обаче, че това не е нова договореност, а процес, зададен в документ от 2022 г. – Споразумението между Министерството на отбраната на Република България и Министерството на отбраната на Украйна относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение, техника и боеприпаси. Няма числа, нито е изброена конкретна военна техника, която ще бъде предоставена на Киев, т.е. – всичко зависи от решението на бъдещите български правителства и депутати от Народното събрание.
Друга важна точка от споразумението, подписано в Киев, е за българо-украинско сътрудничество в областта на военното образование и научните изследвания в сферата на сигурността и отбраната. Това полезно ли е за Българската армия и за нашата национална сигурност? Тук дори и феновете на Кремъл не могат да си изкривят душата и да кажат „не“. Коя друга приятелска страна, ако не Украйна, има най-голям опит във воденето на съвременна война и успешната защита срещу много по-голям и по-силен противник? Има ли какво да научат нашите офицери и войници от своите украински колеги? Реторичен въпрос.
Може би най-важната тема от споразумението между България и Украйна е за сътрудничеството в областта на отбранителната индустрия.
За четирите години война украинците постепенно успяха да заменят голяма част от въоръжението, получавано от съюзниците, със собствено производство. Няма съмнение, че днес Украйна е световен лидер в областта на бойните дронове и на системите за защита от тях. Вижте какво стана миналата седмица – украинският президент Володимир Зеленски бе приет като скъп гост в Саудитска Арабия, Катар и Обединените арабски емирства. Това се едни от най-богатите държави в света, но се видя, че в критичен момент те нямат достатъчно средства за защита от иранските ракети и дронове. И разбират, че именно Украйна може да им предостави технологии, опит и техника за отбрана на достъпни цени. А дали България е по-богата от арабските петролни монархии и затова може да загърби възможността за съвместни военно-индустриални разработки с Украйна? Още един реторичен въпрос.
