Иран е многократно по-слаб във военно отношение от американците, но географията е на негова страна
Войната на САЩ и Израел срещу Иран започна с няколко мащабни цели – ликвидиране на ядрената и ракетна програма на ислямската страна, евентуална смяна на режима в Техеран, прекратяване на иранската военна и финансова подкрепа за различни терористични групировки в Близкия Изток. Трудно е да се каже доколко тези цели са постигнати към днешна дата, но вече е ясна най-сериозната последица от войната – затварянето на Ормузкия пролив за петролни и газови танкери, както и за контейнеровози и други търговски кораби. Ето какви са измеренията на проблема – в нормални времена през Ормузкия проток преминават по 135 плавателни съда на ден, а през март т.г. – само по шест. При това повечето от тях са танкери, превозващи ирански петрол, движещи се близо до иранския, а не до омански бряг на пролива. Резултатът е сериозно нарушаване на световните доставки на петрол, втечнен газ, различни горива, торове, алуминий.
Иран не контролира Ормузкия пролив, но има достатъчно военна сила, за да забрани преминаването през него на чужди търговски кораби. В случая най-важна роля играе заплахата – достатъчно е дрон да удари един единствен танкер, за да се вдигнат рисковете до неприемливи нива. А такива удари вече имаше.
Как може да бъде отворен ключовият морски път?
Има две опции – или Иран да се откаже от блокадата, или военните ефективи, с които я реализира, да бъдат унищожени. Първият вариант е малко вероятен – от Техеран вече заявиха, че дори и при спиране на бойните действия, те смятат да изискват заплащане от танкерите, преминаващи през Ормузкия пролив, макар че международното морско право не им го разрешава. Остава военната опция. Президентът на САЩ Доналд Тръмп прави противоречиви изказвания и е трудно да се разбере дали е готов да промени характера на войната и да нареди завладяване на иранската територия, прилежаща към Ормузкия пролив. Но е факт, че в последните дни към Персийския залив се насочват все повече американски морски пехотинци, които могат да бъдат използвани именно за сухопътна операция.
Ормузкият пролив е доста обширно водно пространство, ширината му е между 40 и 80 км, а дължината – около 150 км. Северният бряг на протока е иранска територия, а на юг са Оман и Обединените арабски емирства. В Ормузкия пролив обаче има и много острови, които са ключови за контрола над водната теснина. Тя е имала стратегическо значение още в Късното Средновековие, когато от тук е минавала търговията с подправки между Югоизточна Азия, арабския свят и Европа. Малко известно е, че
първите, които успяват да установят контрол над Ормузкия пролив, са португалците
Този успех е свързан с името на Алфонсу Албукерки – ключовата фигура в португалската колониална експанзия в Индийския океан. През 1507 г. той завладява Мускат (днешната столица на Оман), а две години по-късно овладява и бреговете на самия Ормузкия пролив. През 1515 г. Албукерки поставя под контрол и островите Катар и Бахрейн в Персийски залив, както и някои части от днешните Обединени арабски емирства.
Островите в Ормузкия пролив, завладени от Албукерки през 16 век, днес са част от Иран. Именно с атака срещу тях би трябвало да започне всяка операция за овладяване на ключовия морски път. В северната част на пролива стратегически разположени са островите Ларак (49 кв. км) и Ормуз (42 кв. км). И на двата има малобройно местно население, както и останки от португалски крепости. В последните 2-3 седмици Иран започна да насочва малкото танкери, преминаващи през Ормузкия пролив, по нов маршрут, минаващ на север от остров Ларак с цел да има визуално наблюдение от брега и да бъдат събирани „такси“ от морските съдове. С помощта на ракети и морски дронове, разположени на този остров, иранците лесно могат да стопират напълно трафика през Ормузкия пролив. С не толкова голямо стратегическо значение е близкият до Ларак остров Кешм. Той обаче е много голям – дълъг е 135 км при средна ширина от 40 км, на него живеят 150 000 души. За превземането му ще е нужен значителен военен контингент. А зад остров Кешм, в континенталната част на Иран е крайбрежният град Бандар Абас с население от половин милион души, операцията по превземането му може да отнеме месеци, ако въобще американците смятат да опитват такова действие.
Ако погледнем по на запад в Ормузкия пролив, ще видим друга група от три малки острова със стратегическо значение:
Голям (10 кв. км) и Малък Тунб (2 кв. км) и Абу-Муса (13 кв. км). Те на практика са в Персийския залив, дълбочината на морето край тях не е голяма и танкерите трябва да ги заобикалят. Тези острови са известни като непотопяемите самолетоносачи на Иран, макар че юридическият им статут е спорен. Те са завладени от иранската армия в края на ноември 1971 г. в суматохата, свързана с оттеглянето на британците от арабските емирства на юг от Персийския залив. За Обединените арабски емирства тези острови и до днес имат статута на „незаконно окупирани“ от Иран. И на трите острова има самолетни писти и силно иранско военно присъствие. Голям и Малък Тунб и Абу-Муса вече бяха атакувани от американската и израелска авиация, но превземането им няма да е никак лесно. Американските войски биха могли да атакуват по въздуха или по море с десантни катери. Но според военните експерти и в двата случая превземането на островите може да отнеме от два дни до две седмици.
Накрая да погледнем и към остров Харг, който още от самото начало на войната е сочен като потенциална цел на американски десант. Той не е в Ормузкия пролив, а далеч навътре в Персийския залив, на 25 км от брега на континентален Иран. Площта му е 20 кв. км, а населението – 8000 души. Стратегическата значимост на остров Харг се състои в това, че на него са разположени основните ирански терминали за износ на нефт. Тук се събират тръбите, довеждащи петрола от повечето ирански находища, които са предимно на континенталната суша. Деветдесет процента от нефтения износ на Иран минава през Харг и причината за това е, че островът разполага с дълбоководно пристанище, където могат да влизат и най-големите танкери.
Американците вече нанесоха масивен въздушен удар по остров Харг – президентът Тръмп се похвали, че са унищожени всички военни съоръжения за защита на острова. Превземането на Харг обаче няма да е лесна задача, особено като се има предвид, че той е равнинен и американските войници на него могат да бъдат обстрелвани от отсрещния бряг. Освен това операцията би била много деликатна, защото целта на Тръмп не е да унищожи съоръженията за износ на нефт, а да ги постави под свой контрол, което означава, че те не трябва да пострадат. Историческият опит в това отношение е горчив – през 80-те години на миналия век в хода на Иракско-Иранската война остров Харг е атакуван от иракската авиация и след това са необходими години за възстановяване на повредените съоръжения. Евентуалното превземане на Харг от американците би имало противоречиви последици – Иран ще остане без приходи, но това едва ли ще го накара да капитулира. От друга страна изваждането от световния пазар на допълнителни 1,6-1,7 милиона барела дневно ще засили още повече натиска за поскъпването на петрола.
В заключение – ясно е, че американците, а и която и да било друга сила, не могат да отворят Ормузкия пролив без да овладеят островната броеница, през която се промушват танкерите и търговските кораби. Във военен план Иран е многократно по-слаб от САЩ и Израел, но географията е на негова страна.
