Ветеран от Челопечене, Ловнидол, Петолъчката, Иганово, търси здравословния адреналин на службата
Мога да се нарека рисков играч, но в рамките на здравословното. Така се определя младши сержант Пламен Дончев, който е командир на екип за унищожаване на невзривени боеприпаси и импровизирани взривни устройства (ИВУ) в 55-и инженерен полк в Белене.
Няколкостотин невзривени боеприпаса са минали през ръцете му, защото той буквално е ветеран на сапьорното дело, който продължава да е на бойния си пост и да предава опита си на по-младите колеги.
Лично е участвал в прочистването на всички складове у нас, в които през последните години е имало взривове. Започнал е от Челопечене през 2008 г., където е обработил стотици боеприпаси. „Там наистина беше много опасно. Все още се чуваха взривове в складовете, но се наложи да влезем, за да започнем разчистването”, сподели младши сержантът пред военните медии по време на учебен сбор в Белене неотдавна. Освен в Челопечене, той е участвал и в екипите, които извършиха прочистване от невзривени боеприпаси след експлозиите в Ловнидол през 2011 г., Петолъчката – 2012 г., Иганово – 2015 г.
Рискованата среща с опасността обаче само увеличава професионализма му и адреналина от успешното неутрализиране на невзривени снаряди, мини, бомби, гранати и т. н. За него е обичайна делнична дейност немислимата за други работа в епицентъра на взривовете, сред продължаващите наоколо гърмежи и летящите осколки, край разхвърляните безразборно по земята боеприпаси, които трябва внимателно да разузнаеш и отнесеш един по един на ръце до мястото за съхранение.
„Високорискова е нашата професия. Наистина има тръпка и адреналин.“
По принцип, когато пристъпваме към невзривен боеприпас или ИВУ, не знаем на какво точно попадаме и дали няма по някакъв начин да се задейства. Има си опасност. Прекалената самоувереност може да ни изиграе лоша шега. Трябва да подхождаме към мините, снарядите и другите боеприпаси най-вече със спокойствие. И винаги да имаме едно наум за рисковете”, казва младши сержантът. Но аз съм от този тип хора, които обичат адреналина, допълва с усмивка.
Не се чувства герой, въпреки ореола на сапьорската професия, създаден до голяма степен и от екшън филмите. „Не ни се е налагало да избираме коя жица да срежем – синята или червената. И все пак в работата ни има риск. Но изпитваме удовлетворение, че сме в помощ на населението”, казва младши сержантът.
В армията влиза първо като наборен войник през 2001 г. През 2003 г. става кадрови военнослужещ. Започва професионалната си служба в Белене първо като шофьор. От 2008 г. вече е EOD-оператор – специалист по обезвреждане на невзривени боеприпаси и ИВУ.
В неотдавнашния учебен сбор на EOD-екипите от Сухопътните войски край Белене младши сержант Дончев отново имаше основно участие.
Една от учебните задачи изискваше чрез полиспаст да бъде извлечен кумулативен снаряд, забил се в почвата с взривателя надолу. Екипиран със защитен костюм младши сержант Дончев отиде до снаряда, носейки метални летви, от които бързо изгради тринога над боеприпаса. След това постави макарите, прокара въжето през тях и се отдалечи на безопасно разстояние. С помощта на полиспаста екипът внимателно изтегли боеприпаса от земята.
Младши сержантът взе снаряда и го отнесе в камиона, където боеприпасът беше поставен в специален сандък за транспортиране. „Всяка година научаваме все повече нови неща, затова са тези EOD-сборове, за да може да синхронизираме работата си. Идват колеги от други формирования и така се стиковаме”, коментира младши сержант Дончев.
Съпругата му е детска учителка. Дъщеря им е на 13 години и активно спортува. Представя се отлично като спринтьорка в лекоатлетически турнири. Неотдавна е завоювала златен медал на 60 м гладко бягане в зала в София. Гордея се с нея, категоричен е баща ѝ. Той смята, че тя може един ден да се насочи към военната професия: „Да, защо не. Както в спорта, така и в армията е нужна дисциплина и отговорност. И да имаш твърд характер”.
Самият той практикува футбол в свободното си време. Освен това е и фен на ЦСКА – София, а от европейските грандове – на испанския „Барселона”.
През годините
винаги е срещал разбирането на близките си
които са наясно с неговата специалност: „Подкрепят ме. Но и аз гледам вкъщи много да не ги притеснявам. За мен службата в армията е отговорна професия. Учи ме да съм по-дисциплиниран. Хубаво е чувството, че съм в помощ на населението”, заявява младши сержантът, имайки предвид участието на EOD-екипите в многобройните акции по обезвреждане на невзривени боеприпаси в рамките на третата мисия на въоръжените сили. И обобщава: „Бих насърчил младите хора да дойдат на служба в армията, защото тя, както казах, учи на дисциплина и отговорност. Да не се колебаят и да се пробват. Със сигурност няма да съжаляват”.
