След 2022 г. основните рискове и заплахи за региона произтичат от пълномащабния военен конфликт между Русия и Украйна, казва командирът на Военноморските сили (ВМС)
– Г-н контраадмирал, каква е актуалната среда на сигурност в Черноморския регион?
– Черно море е регион с динамично нарастваща роля и международно значение, чиято среда на сигурност, за съжаление, през последното десетилетие следва ярко изразена тенденция на влошаване. Това се дължи на редица фактори, като основните от тях са множеството „замразени” конфликти, нарастващата милитаризация, неравномерното икономическо развитие на държавите и борбата за преразпределение на влияние между Русия, САЩ и Европейския съюз, а също така и на Турция.
След 2022 г. основните рискове и заплахи за региона произтичат от пълномащабния военен конфликт между Руската федерация и Украйна. Тази война превърна морския домейн в среда на активни бойни действия, в която се прилагат както класически форми на военноморска война, така и нови, технологично и тактически иновативни способи за бойно въздействие. Черно море престана да бъде периферен театър и се превърна в пространство с ключово значение не само за сигурността на България, но и за югоизточния фланг на НАТО и за стратегическата устойчивост на ЕС.
В резултат от войната, която се води вече повече от четири години, се появи заплахата от дрейфащи морски мини в западната част на Черно море. Действителният брой на поставените морски мини остава неизвестен. Досега са открити и неутрализирани двадесет и една морски мини – шест от българския флот, осем от румънския и седем от турския. Общият брой неутрализирани морски мини, докладвани от Украйна и Русия, е над 90, но тази информация не е потвърдена. Досега са потвърдени пет случая на подриваване на търговски кораби на морски мини и един миночистач от румънските ВМС. Тези инциденти са станали извън пределите на националните ни морски пространства.
Друга заплаха за корабоплаването представляват безекипажните надводни катери, чиято тактика на използване се развива непрекъснато. Доскоро украинските въоръжени сили атакуваха с такива средства единствено корабите от Черноморския флот на Русия, но в края на миналата година започна серия от мащабни атаки срещу търговски кораби. Атаките са насочени предимно към танкерите на т.нар. „сенчест флот” на Русия, плаващи до и от Русия и използвани за заобикаляне на санкциите върху износа на петрол, но бяха ударени и няколко кораба, които не са в санкционните списъци.
Въпреки че международното морско право е в сила и плаването на кораби в открито море се регулира от разпоредбите на Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г., безопасността на корабоплаването в Черно море в момента е застрашена. За България този аспект има стратегическо значение, тъй като по-голямата част от търговския стокооборот на страната се осъществява по море. В тази връзка, свободата и сигурността на морските комуникации са пряко свързани с икономическата стабилност и националната устойчивост на страната.
Предполага се, че в пределите на националните ни морски пространства се намират и значителни запаси от въглеводороди, които потенциално биха могли да превърнат България от вносител в нетен износител на природен газ. Проучванията и бъдещите разработки в изключителната икономическа зона на страната добавят ново стратегическо измерение към морската сигурност. Защитата на тези обекти и на свързаната с тях инфраструктура става част от общата отбранителна рамка.
В основата на морската сигурност на страната стоят отстояването на интересите и морския суверенитет, а така също и защитата на критичната морска инфраструктура. Ето защо българските ВМС полагат много усилия, за да осигурят защитата на морските комуникации и стопанската дейност на море в националните морски пространства.
– Как ВМС участват в поддържането на морската сигурност?
– Състоянието на морската сигурност е от изключително значение за всички аспекти от живота и дейността на една държава, независимо дали тя е „морска” или не. Пример за това е ситуацията в Персийския залив и ефектите, които събитията там предизвикаха в глобален мащаб.
Морската сигурност има още по-голямо значение за държавите с излаз на море, чийто търговски стокообмен в по-голямата си част се осъществява с морски транспорт, а сигурността и безопасността, особено в техните морски пространства е от изключителна важност.
Една от постоянно стоящите за изпълнение пред ВМС на България задачи е осигуряването на навигационна и противоминна безопасност в националните морски пространства. Ние изпълняваме комплекс от мерки и мероприятия, насочени към намаляването на риска за корабоплаването и търговския трафик поради опасността от дрейфащи мини, възникналa в следствие на войната между Украйна и Русия.
Към момента, ВМС ежедневно осъществяват зрителното и техническо наблюдение с брегови средства, а на всички сили, изпълняващи планови мероприятия на море е поставена допълнителна задача по противоминно наблюдение и следене за замърсяване на акваторията, като фокусът на тези действия е основно по маршрутите за движение и подходите към пристанищата. В готовност се поддържат сили за обследване на получени сигнали за мини или миноподобни обекти и тяхното унищожаване при необходимост. Установен е непрекъснат обмен на информация по отношение на минната опасност с ВМС на Турция, Румъния, Франция, VI флот на САЩ и морското командване на НАТО, както и с други партньорски организации. На представителите на морския бизнес посредством публично достъпния уебсайт на Военноморския координационен елемент своевременно се предоставя актуална информация, свързана със заплахата от дрейфащи мини.
В резултат на тези действия от началото на военния конфликт до момента към нас са постъпили над 150 сигнала за открити миноподобни обекти или дрейфащи морски мини в националните морските пространства и по бреговата ивица. Всички сигнали са били своевременно обследвани от сили и средства на ВМС, като са открити и унищожени шест дрейфащи морски мини, унищожени са два надводни морски дрона, открити и извлечени са десетки отломки от ракетно въоръжение, както и предмети, представляващи навигационна опасност. Към днешна дата при нас няма постъпила информация за възникнал в следствие на дрейфаща мина инцидент с плавателно средство.
Въпреки че в наши води няма настъпили инциденти, минната заплаха е реална и до момента от военните флотове на трите съюзни черноморски държави са открити и унищожени общо 21 мини, като последната от тях беше унищожена от ВМС на Румъния на 28 януари тази година.
Историческият опит показва, че борбата с минната опасност е дългосрочна и ресурсоемка задача, като за нейното разрешаване е необходим подход, съчетаващ подготвен личен състав, корабни платформи и технически средства, осигуряващи най-висока ефективност и ефикасност на действията, при най-ниска степен на риск за живота на хората и техниката. Това определя и едно от основните направления за развитие на ВМС – внедряването на съвременни технологични и информационни решения и системи, което ще доведе до снижаването на опасността за корабите на море и максимално резултатни действия.
– Как стои във ВМС въпросът с некомплекта и как се преодолява той?
– Попълнението на личния състав е динамична величина, която се променя буквално всеки месец. В периода от 2013 до 2020 г. се наблюдаваше тенденция некомплектът във ВМС да расте с около 1,0 % всяка година, като достигна до максимална стойност от 18%. На практика броят на напускащите военната служба беше по-голям от броя на постъпващите.
В последствие картината се промени и се наложи обратна тенденция – броят на постъпващите на служба стана по-голям от напускащите. За това има определени причини, като основната е предприетата политика на МО за доходите на военнослужещите. Промени се нормативната уредба в началото на 2025 г., което доведе до повишаване на основното месечно възнаграждение между 17% и 20% за отделните категории. Реализираха се първите етапи от проекта за придобиване на многофункционалните модулни патрулни кораби и сформирането на екипажи, които да имат възможността да работят и обслужват новата техника.
Днес ВМС са окомплектовани на 87% с военнослужещи и 99% с цивилни служители, като най-висок е некомплектът в категорията офицери. Попълването с офицерски кадри, предвид 4-5-годишния срок на обучение е по-сложен процес и неговото решение е напред във времето. Вече са направени необходимите корекции със завишаване на заявените бройки за нуждите на ВМС по различните специалности, обучавани във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” и другите висши военни училища в страната.
Основният способ за набиране на матроски състав е провеждането на конкурси. Тук имаме много добра тенденция. През 2023 и 2024 година за едно обявено място кандидатстваха средно 1-2 души. На последния проведен конкурс през 2025 г. броят на кандидатите се повиши неколкократно, достигайки до 6–7 души за обявено място.
– По какъв начин приемането на новите кораби се отразява на способностите за действие на ВМС и как това влияе на мотивацията на личния състав?
– Придобиването на новите многофункционални модулни патрулни кораби цели изграждането на модерни способности за водене на бойни действия на море. Те ще бъдат напълно способни да изпълняват разнообразни задачи, като се премине от контрол на корабоплаването, през надводно, подводно и въздушно наблюдение, до борба с въздушен, надводен и подводен противник.
Минните ловци клас „Tripartite”, които ще получим от Белгия и Нидерландия, в съчетание с приемането на въоръжение на автономни и дистанционно управляеми апарати, ще подобрят способностите ни за противодействие на минната заплаха. Получаването на модерна брегова ракетна система за отбрана ще доведе да повишаване на възпиращия потенциал и усилване на отбраната на националните морски пространства.
Посоченото до тук, както и развитието на възможностите ни за подводни интервенции, изграждането на модернизирана брегова система за контрол на корабоплаването и охрана на морската граница, придобиването на допълнителен брой вертолети и безпилотни летателни апарати, представлява един общ непрекъснат процес на модернизация и преоборудване с нова техника и въоръжение, който пряко и непосредствено влияе в положителен аспект както на способностите за действие на ВМС, така и на мотивацията на личния състав, който ще обслужва новите бойни платформи и системи.
Приемането на въоръжение на модерни автономни системи, наличието на високотехнологично оборудване, операции в различните домейни, необходимостта от противодействие на киберзаплахи – това са перспективи за професионална реализация, които без съмнение привличат и ще предизвикват все по-голям интерес сред младите, добре подготвени и отворени към техническите новости кадри.
– Какви са актуалните проекти по превъоръжаване и подновяване на техниката във ВМС и какви са сроковете и текущите дейности по тях?
– Основно ще се спра върху най-важните и финансово осигурени към момента инвестиционни проекти на ВМС за превъоръжаване и подновяване на техниката.
Договорът за придобиването на два многофункционални модулни патрулни кораба беше сключен през 2020 г. Той включва строителство на два кораба от типа лека фрегата с основна конфигурация, доставката на ЗИП, обучение на екипажа и инженерно-техническия състав от ремонтните органи на българските ВМС и интегрирана логистична поддръжка. Срокът на договора изтича през 2031 г., след приключване на интегрираната логистична поддръжка.
Първият кораб беше приет на въоръжение с официална церемония по вдигане на флага на 8 декември миналата година. Очаква се тази година да бъдат приключени довършителните работи, включващи интегриране на нови системи и обучение на екипажите и техниците. Вторият кораб се очаква да бъде приет на въоръжение в началото на 2027 г.
Проектът „Повишаване на способностите на ВМС за подводни интервенции” е пряко свързан с проекта DIVEPACK (Deployable Modular Underwater Intervention Capability Package), по инициативата на Европейския съюз „Постоянно структурирано сътрудничество в областта на отбраната” (PESCO).
Република България е инициатор и координатор на този проект, а в него участват още Гърция, Италия, Франция и Румъния, а Полша се включва като наблюдател. Към момента под егидата на Европейската Агенция по отбраната текат дейности по хармонизиране на изискванията по проекта.
Проектът „Изграждане на модернизирана брегова система за контрол на корабоплаването и охрана на морската граница „ЕКРАН-М” се реализира чрез национално финансиране и договори за доставка на отбранителни продукти и услуги, изпълнявани по програми и целеви фондове на правителството на САЩ за подпомагане в областта на сигурността. Проектът по сключените към момента договори предстои да бъде завършен през 2028 г.
Най-новият проект на ВМС е „Придобиване на брегови противокорабен ракетен комплекс”, който е трети по важност в „Програмата за инвестиции в отбраната до 2032 г.”. Договорът за това беше ратифициран през февруари от Народното събрание и според него до 2030 г. ще получим модерна брегова ракетна система за отбрана. Проект, който се очаква да стартира в близко бъдеще, е този за придобиване на седем броя минни ловци – четири от Белгия и три от Нидерландия, в оперативна готовност и напълно съвместими със силите и средствата на страните-членки на НАТО. С този проект се цели увеличаване потенциала на нашите ВМС за участие в противоминни операции и поетапното извеждане на старите противоминни кораби, намиращи се в края на жизнения си цикъл.
– Какво е мястото на противоминната група MCM Black Sea в системата за черноморска сигурност?
– Военноморската противоминна група MCM Black Sea е вероятно най-добрият пример за взаимодействие и коопериране на военноморските сили на черноморските държави от НАТО.
В следствие на възникналата опасност от морски мини черноморските страни-членки на НАТО – България, Румъния и Турция, предприеха конкретни стъпки за адресиране и решаване на проблема. Поредицата от тристранни срещи на различни нива доведоха до подписването на Меморандум за разбирателство между правителствата на тези страни за създаване на групата като регионална инициатива, целяща да гарантира безопасността на морския трафик срещу заплахата от морски мини в западната част на Черно море.
От стартирането на първата активация на 2 юли 2024 г., под командването на Турция, до момента са проведени девет оперативни развръщания, като са извършени четири ротации на нейното командване между страните-участнички. През месец юли тази година отново предстои приемане на командването на групата от нашата страна за период от шест месеца. В рамките на оперативните развръщания на групата, освен провежданите противоминни действията, силите участват във всички големи военноморски учения на страните участнички.
Факт е, че по време на проведените до момента активации от групата не са открити и унищожени дрейфащи мини. Това обаче не може да се разглежда като показател за нейната ефективност, тъй като по време на съвместната работа екипажите на корабите и командирите натрупаха практически опит за работа в международна среда, постигнато е единно разбиране за стандартите и процедурите за работа в борбата с минната опасност на море, усъвършенствана и надградена е оперативната съвместимост на противоминните сили на страните-участнички, повишена е морската ситуационна осведоменост на НАТО.
Показател за нейното значение е изключително големият интерес към дейността ѝ от страна на военноморските сили на не-черноморски държави. Активно се търси експертното мнение на бивши и настоящи командири на групата и участващите кораби, изследват се придобитият опит и поуките от практиката. MCM Black Sea може да се определи като успешна инициатива, чието функциониране има изключителен принос към морската сигурност в западната част на Черно море.
