Най-важни са хората, заявява командирът на 31-ви механизиран батальон от състава на 2-ра бригада.
Майор Георги Пасков е завършил НВУ „Васил Левски“ през 2014 г. със специалност „Мотопехота и танкови войски“.
Офицерската му служба започва в Казанлък във 2-ри механизиран батальон от състава на 61-ва Стрямска бригада, където последователно е командир на взвод и заместник-командир на механизирана рота. През 2019 г. става командир на механизирана рота в 38-ми механизиран батальон на 2-ра Тунджанска бригада. След завършването на Военната академия „Георги Ст. Раковски“ през 2023 г. е назначен за началник на щаба на 31-ви механизиран батальон. След това е заместник-командир на батальона. От 1 ноември 2025 т. е командир на 31-ви механизиран батальон в Хасково от състава на 2-ра Тунджанска механизирана бригада.
– Господин майор, какво означават за вас думите „учи“, „мисли“, „вярвай“, „рискувай“ и „възпитавай“?
– Тези думи са изписани на плоча в района на батальона. Идеята дойде по времето, когато бях временно изпълняващ длъжността командир на 31-ви батальон. Щатният командир на батальона подполковник Иван Бонев по това време бе заместник-командир на Многонационалната бойна група с рамкова държава Италия на територията на Република България. Двамата заедно решихме да бъдат изписани на плоча думи, които да бъдат като философия, като пътеводна звезда за всеки един военнослужещ от батальона, когато пред него има предизвикателство или трудност, a дори и в ежедневието. Какво имам предвид? Първата дума е „учи“ – човек винаги трябва да учи и да чете. След което трябва да осмисли това, което е прочел и научил, това, което е видял. След което трябва да повярва, че знае и може. След това идва рискът, защото във всеки един момент, ако човек има съмнение и няма вяра, няма как да успее, ако не рискува. А успехът обича смелите. И накрая с всичко, което си научил, което си осмислил, в което си повярвал и чрез риска си го направил, да възпиташ, да предадеш своите знания и умения на тези, които са до теб, или които ще бъдат след теб. И ако мога да обобщя защо тези думи са написани – това е част от моята философия като командир и военнослужещ. Това е моят прочит на тези думи. Всеки един, когато ги прочете, в съзнанието му възникват различни мисли. За мен тези думи са пътеводна звезда. И когато имам някакво предизвикателство, винаги зная какво трябва да направя – да уча, да прочета, да осмисля как трябва да действам… Реално това е целта.
– Знаят ли тези думи всички от батальона?
– Всеки един ги знае. А дали се съобразява с тях, вече е личен избор. Аз съм разяснил моя прочит. Доколкото виждам действията на военнослужещите, те го правят. Първо, защото всички имат желание да се развиват, да се учат. Започват да стават все по-мислещи хора, да вярват, че имат знания и потенциал, да поемат умерения риск и накрая виждам в командирите от всички нива, че предават своя опит на всички по веригата.
– Как приехте назначаването ви за командир на 31-ви батальон?
– Приех назначаването с ясното съзнание, че е голяма отговорност и няма да е леко. Вярвам, че командир не се става с назначаването на съответната длъжност. Командир се става, когато хората ти повярват. Когато знаят, че няма да ги изоставиш. Когато са сигурни, че като стане трудно, ще поемеш отговорност. Длъжността ми дава правомощия. Но доверието на хората ми дава правото да ги водя. И това право трябва да се заслужава всеки ден. Вярвам в личния пример. Никога няма да изисквам от поверения ми личен състав нещо, което самият аз не съм готов да направя.
Ако искам дисциплина – трябва да съм дисциплиниран. Ако искам устойчивост – трябва да съм устойчив. Ако искам професионализъм – трябва да го показвам всеки ден. Защото знам една проста истина – хората не следват длъжности. Хората следват личности. Затова приемам решенията си като дълг. Да бъдеш командир, означава да вземаш решения, когато другите се колебаят. Понякога с малко информация. Понякога под огромно напрежение и дефицит на време. Не винаги има идеално решение. Но винаги има отговорност. И тази отговорност е моя. Ако решението е правилно – заслугата е на всички. Ако е грешно – вината е моя. Така разбирам командването.
– Какви други принципи сте отстоявали в досегашната си служба и продължавате да вярвате в тях като командир на батальон?
– Вярвам, че хората са най-голямата сила. Техниката е важна. Плановете са важни. Подготовката е важна. Но най-важни са хората. Моята задача не е просто да поставям задачи. Моята задача е да изграждам увереност. Да създавам лидери. Да развивам мислещи професионалисти, които могат да действат дори когато мен ме няма. Научил съм нещо важно – страхът се разпространява бързо. Но увереността също. И командирът определя кое от двете ще надделее. Аз вярвам, че моралът е сила. Мога да изисквам изпълнение. Но не мога да изисквам доверие. То се печели – с честност, с последователност, със справедливост. Хората трябва да знаят, че стандартът е един и същ за всички. Включително и за мен.
– Какви изисквания имате към вашите подчинени?
– За да изисквам от другите, не спирам да се развивам. Светът се променя. Начинът на водене на операции се променя. Заплахите се променят. Ако аз спра да се развивам, ще изостана. Ако изостана, ще подведа хората си. Затова уча, чета, анализирам, слушам. Да слушаш не е слабост. Понякога това е най-силното качество на един лидер. Към подчинените ми не изисквам съвършенство. Но изисквам старание, отговорност, развитие и отношение. Моята философия за подготовката е проста. Тренирай така, както ще действаш. Изисквай така, както реалността ще изисква. Подготвяй се така, сякаш утре ще трябва да приложиш всичко. Защото един ден това може да не е теория.
– Какъв е стремежът ви към подготовката на батальона?
– Принципите са важни. Но принципите без подготовка са само добри намерения. Аз вярвам, че няма случайни успехи. Има само добре подготвени хора, които срещат трудни ситуации.
Точно тогава се изграждат победите. Mоят фокус като командир е ясен – реална, системна и честна подготовка. Не формална. Не „за отчитане”. Не за показ. А подготовка, която реално изгражда способности. Не искам хора, които чакат заповеди за всяко действие. Искам хора, които разбират замисъла, които могат да действат самостоятелно, които могат да поемат инициатива. Както вече казах, не очаквам хората ми да бъдат безгрешни. Очаквам да бъдат отдадени, да бъдат честни, да искат да стават по-добри. А моята задача е да им дам среда, в която това да е възможно. Силните формирования не се създават при кризи. Те се създават много преди това, в ежедневната работа, в стандартите, в подготовката, в отношението. Защото, когато дойде трудният момент, вече е късно да започнем да се подготвяме. Тогава само показваме нивото, което вече сме изградили.
– Имате ли заместници и доколко батальонът е попълнен с личен състав?
– Началник-щаб на батальона е майор Анастас Караиванов, а заместник-командир по логистиката е майор Веселин Иванов. Към момента батальонът е окомплектован с военнослужещи на доста добро ниво. Имаме нужда от млади офицери – командири на взводове. Но сержантите са достатъчно подготвени и успяваме да покрием, макар и не напълно, липсата на младши офицерски състав. През последните години имаше доста конкурси за набиране на военнослужещи. Единици са напуснали и то поради навършване на пределна възраст за притежаваното от тях звание.
– Какво е вашето обещание като командир на 31-ви механизиран батальон?
– Не мога да обещая, че ще бъде лесно. Мога да обещая, че ще бъда честен, ще бъда подготвен, ще мисля за хората си, ще поемам отговорност и няма да се крия зад длъжността си. И най-важното – винаги ще помня, че лидерството не е привилегия. То е служба на мисията, на хората, на държавата. Докато съм командир, ще се стремя да бъда лидер, когото хората следват, не защото трябва, а защото искат. Някои хора може и да мислят, че командирът се мотивира от звание, позиция или власт. Истината за мен е друга. Ако някой търси власт, армията не е мястото. Тук всяка власт идва с цена. И тази цена е отговорността за хората. Това, което ме мотивира, не е длъжността. Мотивира ме отговорността и доверието. Най-голямата оценка за един командир не е в атестацията. Тя е в това дали хората му вярват.
– Кои бяха най-важните събития за батальона от началото на година и какво предстои в близко време?
– От началото на годината ударно започнахме сертифицирането на ротата с командир капитан Стоян Спасов към Батальонната бойна група на „Ново село“. Тя получи оценка „боеготов“. На 1 март чествахме 24-ата годишнина от създаването на 31-ви батальон. През май предстоят тактически занятия с бойни стрелби на механизираните взводове. А след това, през юни, част от батальона ще участва, като противостоящи сили в учението „Ответен удар-26“ на 42-ри механизиран батальон от състава на 2-ра бригада.
