Премиерът Християн Мицкоски овладя прокуратурата в Северна Македония и постепенно превръща правосъдието в политически инструмент.
Ще задам един въпрос – говори ли ви нещо името Ленче Ристовска? Не, нали? Ще знаете коя е тя, само ако последователно и системно се интересувате от обществените и политически движения в съседната ни Република Северна Македония. Или следите прилагането на европейските критерии в правораздавателната система на Северна Македония и как тя спазва върховенството на закона като кандидат за членство в Европейския съюз (ЕС). Иначе няма как да знаете коя е Ленче Ристовска и още по-малко – защо започваме този текст с изясняването на самоличността ѝ.
Ще стигнем до отговора, но най-напред ще се върнем няколко години назад, за да изясним контекста, в който името на Ленче Ристовска излезе напред. През май 2017 г. Република Македония се сдоби с ново правителство начело със социалдемократа Зоран Заев. Роденият в Струмица, в югоизточната част на страната, Заев получи доверието на депутатите в парламента, въпреки че на изборите 5 месеца по-рано победата бе извоювана от тогавашния премиер и лидер на ВМРО-ДПМНЕ Никола Груевски. Само с 2 депутатски гласа, но беше победа. Тя обаче не му стигна да състави самостоятелно правителство, но опитите да намери коалиционен партньор в лицето на Демократичния съюз за интеграция на албанеца Али Ахмети пропаднаха. Просто Заев вече си беше спречелил авторитета на човек и политик, който е готов да поведе страната и да я почисти от натрупванията след 12-годишното автократично управление на Груевски.
В борбата против режима на Груевски
Заев не се поколеба да освети пакет записи на телефонни разговори между първите хора в държавата, които разкриваха високата степен на корупция в управлението и нарушението на всякакви законни норми при използването на властта. Още тогава Заев се закани, че когато спечели и състави правителство, първата му работа е да прекрати практиката по времето на Груевски правосъдието в страната се използва като инструмент на политиката. Публична тайна бе, че Груевски и хората от обкръжението му се намесват грубо при кадровото израстване на магистратите, при определянето на виновниците, които да бъдат изправени пред съда. И при всичко, което създаваше впечатлението и дори увереността, че в Република Македония няма справедливост и че правдата винаги е в полза на посочените от властта. Или на участниците в нея. Черешката на тортата в обещанията на Заев бе, че ще състави специална структура в обвинението, която да поеме всички нарушения на правилата от хора,
използвали високото си служебно положение за лично и семейно облагодетелстване
Независимо от високите постове, от личностите, от тяхното място в обществото или популярност.
И така като премиер Зоран Заев тръгна да изпълнява обещаното. Бе формирано т. нар. „специално обвинителство“ извън прокуратурата, но му бяха дадени извънредни пълномощия. И докато обществото и медиите се чудеха кое от познатите лица в прокуратурата Заев ще избере за ръководител на специалното звено, той доведе от Гевгели в Скопие съдийката Катица Янева. До голяма степен неизвестна, Янева не се вписваше в очакванията. Може би това е била и идеята на Заев – да има човек, необвързан с кланови, приятелски, роднински или професионални кръгове, в които всеки от скопските прокурори без съмнение е оплетен и зависим. В малка държава като Република Македония, в която неформалните връзки са по-ефективни и силни от формалните, това не е без значение. Там всеки е бил с някого в детската градина, съученик или състудент, колега или братовчед и просто съсед. Но все пак, Гевгели не е Скопие, нали?
Разграждането на модела Груевски започна
Катица Янева пое задачата, закани се, че няма да има прошка за никого, който е бъркал в държавния и обществения мед. За свои заместнички тя избра 2 от редовите прокурорки, като дори бе спазена и етническата пропорция. Едната се казваше Фатиме Фетай, етническа албанка. Другата е нашата героиня от първите редове на този текст – Ленче Ристовска. Тройката веднага се захвана да разчиства Авгиевите обори на управлението на Груевски. Като сред обвиняемите на едно от челните места бе самият той, премиерът, следван от бившия крайно влиятелен шеф на тайните служби в държавата и братовчед на Груевски – Сашо Миялков. С първоначалната енергия на работа и с обектите на разследване трите дами и техните екипи до голяма степен върнаха надеждите, че все пак справедливост и правосъдие в страната са възможни. Силата им се коренеше в това, че са извън структурите на прокуратурата и че имат политическата протекция на премиера Заев и министрите му.
Никола Груевски бе обвинен в няколко дела, по едното от които получи и присъда от 2,5 г. затвор. И досега смятам, че това бе „най-кокошкарското“ обвинение срещу него заради това, че бил използвал бронирания правителствен автомобил „Мерцедес“ от най-висок клас, за да разхожда семейството си. И когато журналистите го чакаха да се яви пред затвора, за да излежава присъдата, стана ясно, че той вече е пристигнал в унгарската столица Будапеща… Сложността на операцията за извеждането му от страната веднага създаде предположението, че бягството не е адхок, а е готвено внимателно. Братовчед му Сашо Миялков пък бе разкостен от съда, той си плати за всичко откраднато, излежа си присъдата, а по някои дела, за които имаше давност, бе оправдан.
Това, че трите правосъдни грации удариха върховете, бе добре. Но скоро стана ясно, че и самата Катица Янева е бръкнала в меда. Получила даром някакви мебели срещу обещанието да намали обвинение. Операцията срещу нея бе така сглобена и реализирана, както само специалните служби могат да го направят. Тя бе осъдена и пратена в затвора, където излежа присъдата си от 3 г. И нейният случай мина под марката „кокошкарски“, но това бе началото на края на самата идея за специалното обвинителство. Започнатите случаи бяха прехвърлени обратно в държавната прокуратура, Фетай и Ристовска се върнаха на бюрата си обратно пак там и
лека полека всичко се разсъхна
Заев вече не бе премиер, а наследникът му Димитър Ковачески имаше други задачи.
Допреди няколко дни. Още преди да спечели парламентарните избори на 8 май 2024 г. лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски, който наследи на поста политическия изгнаник Груевски, заяви, че когато спечели властта и стане премиер, първата му работа ще бъде да смени държавния прокурор Любомир Коцевски. И той като Заев – първата работа беше правосъдието. Коцевски дълго време се опъваше, но накрая подаде оставка под натиска на Мицкоски и министрите му.
И сега – внимание! В конкурса за избор на нов главен, или държавен, както го наричат оттатък, прокурор се яви и Ленче Ристовска. С целия си професионален опит и багаж от времето на Специалното обвинителство. От 5-имата кандидати тя изглеждаше да има най-голям шанс. Но премиерът Мицкоски имаше други планове. Против всички правила на процедурата по избора той нареди публично Ристовска да бъде елиминирана. И независимите уж структури на правосъдието го направиха. Комисията по избора избра този, когото Мицкоски посочи.
В отговор Ристовска подаде оставка и напусна прокуратурата. И знаете ли защо Мицкоски не я хареса? Заради миналото ѝ, а и защото тя все още водеше две от делата от времето на Специалното обвинение, едното от които е против ВМРО-ДПМНЕ и неговите лидери за злоупотреби при строителството на партийната централа в сърцето на Скопие. „Белият дом“ – така я наричат и вероятно има защо. А злоупотребите са направени, когато и Мицкоски бе в ръководството на партията като заместник-председател.
В този описан контекст разбрахте ли коя е Ленче Ристовска? И има ли нужда Северна Македония от Специално обвинителство и от правосъдие? И какво значение, в крайна сметка, има личната съдба на някаква скопска прокурорка, щом като идеята за честно правосъдие в държавата отива по дяволите? В този контекст, учудваме ли се от заканата на премиера Мицкоски тези дни, че и през следващите десетилетия, докато той е премиер, българите няма да бъдат включени в конституцията на страната…
