Светкавична военна операция води до прекрояване на границите на Балканите.
Ако някога бъде направена класация за най-динамична военна операция, проведена през т. нар. Модерна епоха, т.е. – от началото на 20-ти век насам, то Балканската кампания на Хитлер от април/май 1941 г. би трябвало задължително да намери място в нея. Тя се провежда едновременно по суша, въздух и вода, предлага динамични обрати, натоварена е с големи политически очаквания, а победителят в нея се сдобива с голямо стратегическо предимство. По това време на Балканите се срещат интересите на всички тогавашни европейски велики сили – Германия, Италия, СССР, Великобритания и Франция. За последните две стабилността на Балканите означава както прикриване на морските комуникации през Средиземно море и Суецкия канал, така и сухопътните през Близкия изток. За Сталин пък идея фикс е контролът върху турските проливи. За Хитлер Балканите са безценен източник на храна и природни ресурси, както и плацдарм за бъдещо настъпление към богатите петролни залежи край Персийския залив. Мусолини също си има своята голяма мания да господства над цялото Средиземноморие и балканските страни са част от този регион.
Именно Мусолини е този, който връща войната на Балканите. Това се случва в началото на април 1939 г., когато неговите войски за няколко дни прегазват малката Албания и я присъединяват към италианската корона. До разрастване на пожара обаче не се стига и след няколко дни мирният живот продължава. След нападението на Хитлер срещу Полша през септември 1939 г. отново пламъкът на войната доближава полуострова, но и този път той е пощаден, защото грандиозният френски план да бъде открит общ антигермански фронт заедно с англичани, турци, гърци, румънци и югославяни не се реализира.
Падането на Франция през юни 1940 г. донася нова криза – този път в нейния епицентър се намира
Румъния от която всеки иска по нещо:
българите – Добруджа, унгарците – Трансилвания, руснаците – Бесарабия, а германците – петролът й. И отново сблъсъкът е избегнат, най-вече благодарение на усилията на „миротвореца“ Хитлер, който не желае скъпоценните му ресурси да бъдат подлагани на опасност. В крайна сметка всеки от „ищците“ получава своето, а територията на Румъния се свива с една трета.
През септември 1940 г. е учреден Тристранният пакт и за да съхранят териториалната си цялост от домогванията на съседи и от глобалните амбиции на Москва, повечето от държавите в региона – Унгария, Румъния, Словакия, България и за кратко Югославия –се присъединяват към него. Но голямата война се приближива неумолимо и колкото и да бъде отлагана, не може да бъде избегната. И отново Мусолини е този, който драсва клечката. Подобно на всеки диктатор, Дучето обожава идеята за малката победносна война, която ще го направи популярен пред света и още по-велик у дома. Ролята на удобната мишена трябва да изиграе Гърция, но този път агресорът си намира майстора. Започналата на 28 октомври 1940 г. офанзива бързо е спряна от безстрашните гърци и още през следващия месец италианците са натикани обратно в албанските планини. А там ги чакат само сняг, студ и постоянни обстрели.
Задващата се катстрофа вбесява Хитлер и бездарността на калпавия му съюзник, който не му е споделил плановете си, далеч не е единствената причина. Притесняват го най-вече англичаните, които веднага се притичват на помощ на гърците с войски и авиация. Безценните румънски нефтени находища край Плоещ вече са в обсега на британските бомбардировачи, а тяхното евентуално повреждане заплашва всички бъдещи германски военни операции. На всичкото отгоре Сталин изпраща първия си дипломат Молотов в Берлин с настойчивото искане да му бъде разрешено да се утвърди в България и да получи база на Проливите. Под заплаха вече са целите Балкани в качеството им на ресурсна база на Райха.
От този момент нататък
събитията се развиват със светкавична скорост
Исканията на Сталин са отхвърлени, а цар Борис е привикан на 17 ноември 1940 г. на неофициално посещение, по време на което е уговорено че немски войски ще се прехвърлят в България от Румъния, за да елиминират гръцко-британската заплаха. Настъплението ще започне през пролетта на 1941 г. и ще бъде с кодово название „Марита“, а за благодарност за „услугата“ България ще получи Западна Тракия. Междувременно започват активни преговори за присъединяване и на Югославия към Оста, която пък, ако склони, ще бъде „наградена“ със Солун.
Германската 12-та армия на фелдмаршал Лист започва да навлиза в България на 28 февруари 1941 г. Тя е огромна сила наброяваща почти 700 000 души и е подкрепяна от стотици самолети. Българите я посрещат с небивал ентусиазъм, защото предчувстват, че тя ще им помогне за връщането на изгубените исторически земи. Скоро след това обаче в балканската драма настъпва поредния обрат, защото на 27 март 1941 г., само два дни след като Югославия се е присъединила към Оста, в Белград е извършен преврат и новото правителство се отмята от уговорката. Хитлер е вбесен и нарежда невярната Югославия да бъде унищожена като държава.
Силите на 12-та армия обаче са недостатъчни да настъпва едновременно на две направления и затова тя спешно е усилена с нови дивизии. Освен това още една армия (2-ра) е разположена в Австрия и Унгария, а италианците също отделят допълнителни сили.
Балканската кампания започва на 6 април 1941 г. Още през първия ден
Луфтвафе постига абсолютно въздушно превъзходство
Нанесени са опустошителни бомбени удари по Белград (където загиват хиляди, а правителството бяга) и Пирея (където са унищожени значителна част от британските провизии). 12-та армия настъпва едновременно в Македония и Западна Тракия. Скопие и по-малките градове са превзети в рамките на 2-3 дни, а на 9 април без бой пада и Солун. Гърците в продължение на 4 дни оказват упорита съпротива, укрили се в бункерите на линията „Метаксас“ (южно от Пирин и Родопите), но накрая капитулрат. Рухването на фронта принуждава британците да мислят единствено за спасението на експедиционния си корпус (60 000 души) и неговите предимно австралийски и новозеландски части започват планомерно отстъпление на юг, към главните гръцки пристанища. Прикривайки се с планините, те успяват с малко да забавят настъпващите като лавина германци и около 50 000 от тях са евакуирани по море. Нищо обаче вече не може да помогне на гърците. Армията им капитулира, кралят и свитата му бягат в Египет, а шокиран от слчващото се, премиерът им се самоубива.
Междувременно идва краят и на Югославия. От 8 април наатък в настъпление преминават немските групировки от Австрия, Унгария, Румъния и България. На 10 април в боя влизат италианците, а на 11-ти – унгарците. Белград пада без бой на 13 април, а четири дни по-късно официално е подписана капитулацията на армията.
Хитлер обявява края на балканската кампания с помпозна публична реч на 4 май. В нея са обявени
немските загуби, които се оказват минимални –
само 1151 убити. Вече е започнала и ликвидацията на Югославия. Появява се нова държава – Хърватия, а всеки от помщниците на Райха получава по парче от бившето вече кралство. България си връща Вардарска Македония, Унгария – Войводина, а албанците – Косово (като част от Италия). Останалото е редуцирано в „независима“ Сърбия.
Има и драматичен финал – завземането на Крит, където се е окопала по-голяма част от евакуирания британски корпус. Островът е превзет чрез дръзка въздушно-десантна операция, в която от най-добрата си страна се проявява елитът на Гьоринг – парашутистите и бомбардировачите на Луфтвафе. Въпреки тежките загуби, които понасят, в рамките на само 11 дни (от 20 до 31 май) те почти самостоятелно успяват да превземат големия остров и да нанесат поражение на 42 000-ия му гарнизон. Около половината от защитниците на Крит са евакуирани по море, а Хитлер най-накрая установява пълен контрол над Балканите.
