Навършват се 47 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов
На 12 април отбелязваме 57-тия Международен ден на авиацията и космонавтиката. На тази дата през 1961 г., в 6 часа и 7 минути по Гринуич (9 ч. и 7 мин. московско време), с кораба „Восток 1“ Юрий Гагарин започва своята паметна за човечеството обиколка около Земята, продължила 1 час и 48 минути. Точно осемнайсет години по-късно, на 10 април 1979 г., България става шестата държава в света, изпратила свой представител в открития Космос – Георги Иванов.
Чествания тази година у нас ще се състоят в няколко града. В София Институтът за космически изследвания и технологии към БАН, още преди 4 дни – в сряда, отвори врати за посетители по случай празника. Това е една възможност всеки да се запознае с актуални космически проекти и технологии. В същия ден премина и концерта на групата „Керана и космонавтите“, част от турнето им през страната. Националия военноисторически музей (НВИМ) има представяния, свързани с историята на българската авиация.
Център на честванията в Пловдив и региона е Музея на авиацията в Крумово с богата програма като още на 9 април генерал полковник Симеон Симеонов направи презентация за празника, а днес е осигурен достъп до кабините на самолети като МиГ-21 и Ми-24, предвидени са образователни игри и лекции за българския принос в Космоса. Има и фотодокументална изложба „България и Космосът“.
Във Варна също са предвидени специални събития – в обсерватория „Николай Коперник“ се организира конкурс за космически великденски яйца за ученици (регистрация до 24 април) и специални посещения в планетариума.
В Сливен и Ямбол честванията са организирани от местните общини и авиационни клубове. В Сливен включват срещи с ветерани от ВВС и лекции в местните училища и читалища. А в Ямбол традиционно се поднасят венци пред паметници на авиатори и се организират тематични изложби в Музея на бойната слава.
47-ата годишнина от полета на първия български космонавт Георги Иванов на борда на кораба „Союз-33“ ни дава възможност да се върнем отново към ония събития и участието на България в програмата „Интеркосмос“, в която страната ни става третата, произвела космически храни. Гостите в Музея на авиацията и космонавтиката могат да научат подробности за изследователската програма на полета и възникналите проблеми, отменили планираното скачване с орбиталния комплекс „Салют-6“, и наложили предсрочното връщане на Земята. Могат да се запознаят с подробности за българския принос в областта на космическите изследвания и технологии, каква апаратура е летяла в Космоса, кога и защо българските учени проучват йоносферата – наелектризираният под влиянието на слънчевите лъчи слой от атмосферната обвивка на Земята, от който до голяма степен зависи животът на нашата планета.
Има и много интересни факти за полета на втория български космонавт Александър Александров, излетял на 7 юни 1988 г. със съветския космически кораб „Союз ТМ-5“ в екип с руснаците Анатолий Соловьов – командир на полета, и бординженера Виктор Савиних. Малко известно е, че 9 години по-рано Александров е оставен като „дубльор/резерва“ на Георги Иванов от министъра на отбраната на България по онова време Добри Джуров.
„Човек, тук на Земята, не може да си представи какво е усещането да си в открития Космос“ – споделя преди време вторият български космонавт. „Навремето, когато се правеха първите крачки към Космоса, се смяташе, че метеоритните потоци, тежките междугалактични частици и радиацията ще бъдат основният враг на усвояването на Космоса, докато безтегловността е райско състояние – и се носиш в пространството като птица. Но се оказва, че тя не позволява на всеки да лети в Космоса заради многото вредни фактори върху човешкия организъм. Това, което постигнахме, е уникално за своето време…“ каза Александър Александров. Екипажът на „Союз ТМ-5“, част от който е той, е първият , който успява да компютъризира всички 56 осъществени експеримента в четири направления. Един от най-важните е свързан със съня на астронавтите. „Преди нас този експеримент беше изпълняван от американците, но неуспешно – техният астронавт не беше спал. А сънят е основният фактор, който възстановява организма. Ние осъществихме експеримента месец преди полета, по време на полета и месец след него. Доказахме, че космонавтът може да се възстановява в Космоса – там също присъстват дълбокият сън, повърхностният сън и сънят преди събуждането. Това показва, че могат да се правят полети до други планети и галактики, така че България има основен принос към международните космически полети.“
В момента светът следи историческата мисия на Artemis II („Артемида II“), която стартира успешно приди 11 дни. Това е първият пилотиран полет към Луната от 54 години насам. Космическият кораб „Орион“ излетя на 1 април 2026 г. в 18:35 ч. местно време (01:35 ч. българско време на 2 април) от центъра „Кенеди“ във Флорида. На 2 април астронавтите успешно извършиха критичната маневра за навлизане в траектория към Луната и достигнаха околностите му на 6 април. В екипажа са 4-мата астронавти Рийд Уайзман (командир), Виктор Гловър (пилот), Кристина Кок и канадският астронавт Джереми Хансен. Екипажът направи пълна обиколка около обратната страна на Луната, отдалечавайки се на рекордно разстояние от Земята, преди да се приводни в Тихия океан. Това беше изпитание за най-мощната ракета в света – SLS (Space Launch System) – и за системите за поддържане на живота на „Орион“. Успехът на Artemis II доказа, че технологиите вече позволяват постоянно завръщане на човека върху Луната и възможност да се изгражда бъдеща база там.
След последните актуализации в графика на НАСА се очертаха бъдещите амбициозни полети:
Artemis III (2027 г.) е с мисия за тестов полет в ниска околоземна орбита, където ще се изпробват системите за скачване с лунните апарати на SpaceX и Blue Origin, но без да кацат на Луната. Artemis IV (2028 г.) – ще е мисия за първото кацане на хора на лунната повърхност (в района на Южния полюс) от времето на програмата „Аполо“ насам.
