Това са първите уроци за механик-водачите, които инструкторът им преподава в Центъра за войници и сержанти в Сливен.
Да си инструктор на механик-водачи си е сериозна отговорност. Коментарът на сержант Чавдар Йорданов е продиктуван от 23-годишния му професионален опит. Той е старши специалист по подготовката на курсисти в Центъра за подготовка на сержанти и войници в Сливен: „Не бих казал, че от всеки новопостъпил военнослужещ би могло да стане механик-водач. Но стига да има желание, с течение на времето ще си подобри уменията. Стараем се да им предадем натрупаните наши знания и умения. Не всички, които идват на обучение, имат предварително понятие за двигатели с вътрешно горене или са карали автомобил. И все пак последният курс за младши механик-водачи показа отличен успех, което е атестат за добре свършена работа. Освен умението да борави с лостовете на машината, сред
най-важното за курсиста са мерките за безопасност.
При тия бронирани машини всичко тежи – невнимание, незастопоряване на люкове или друг пропуск, води до тежки последствия с опасност да те превърнат в инвалид.
Сержант Йорданов е в редиците на Българската армия от февруари 2003 г. Отначало бил механик-водач на танк в 61-ви батальон до 2017 г., а след това преминал в Центъра за подготовка на сержанти и войници. Бил избран с още колеги да завършат курсове за всичките верижни машини, дотогава били само механик-водачи на танкове.
Според него общото за тези машини са веригите, но при управлението са различни и имат редица особености. Например БМП-1 не се управлява с лостове, а с щурвал.
Младите хора, според думите му, избират военната професия по две причини – или вярвайки в някаква кауза, или ги привлича заплащането. Държавната работа означава сигурност и стабилност в живота, работното време е добро, докато в частния сектор произволът не е съвсем изключен. Доброволният резерв е добра форма за изпитание – обучават се 6 месеца и им се предлага да служат. „Две момчета, минали през него, споделиха, че имало доста желаещи, дори и адвокати по професия. Влезли да видят и да опитат. През тези 6 месеца всеки може да се прецени дали военната професия е за него или не е“.
Сержант Йорданов е последвал примера на баща си
Баща му Любен Николов служил като старшина в същото формирование. Извършвал ремонти на автомобили, камиони и УаЗ-ки. От дете Чавдар познавал поделението, гледал работата около големите машини и това го увлякло.
„Една година служих като наборен войник – от март 2000 г. до март 2001 г. После работих известно време в завод за килими. По-лека работа, но ме влечаха големите бронирани машини. Кандидатствах за кадрови войник и ме назначиха в тогавашната танкова бригада. Там служих и като наборен, знаех естеството на работа. Ексцесиите се забравят. Остава само хубавото. През февруари 2003 г. започнах като кадрови – отново механик-водач на танк…“ припомня си сержант Йорданов.
Оттам нататък имал всякакви случки – закъсали машини, ремонти под дъжд или в студ. Неочакваните събития не са малко. Онзи ден докато се прибирали с курсистите от кормуване на полигона танкът изгаснал насред локва в черен път заради проблем във филтрите на горивната система. Издърпали го, отстранили проблема. Учебни машини, случва се. Според сержанта в наборната войска всеки гледал да си изкара казармата и да бяга. За машината не му дремело особено и нещата били позанемарени. Сега старанието всичко да е наред е мотивирано. Но учебните машини ги карат обучаеми, нормално е курсистът да не превключи както трябва и се чупят по-често. Ако служиш в батальон и караш своята машина, тси я поддържаш, пазиш я. Това е нормално.
Трудностите при обучението на един курсист са в началото – докато свикнат, че не е лек автомобил.
Всяка машина има особености по управлението,
по завиването, по скоростите, при включването. Курсистите идват с навик да избягват дупките, а при верижната машина това убива инерцията й. Тя е тежка, забавя се, трябва отново да превключваш предавки. Трудно свикват – дърпат „патериците“ за завиване.
„Другото, което им обясняваме е, че на по-висока предавка не трябва да натискат газта. През дупките машината подскача. А като качиш отзад 8 или 10 човека, какво би им се случило!. Даже на висока предавка с по-малко газ има начин ямите да се преминат по-плавно. Говоря за пехотните машини – МТЛБ, БМП 1. Иначе на хората отзад няма да е много приятно да подскачат вътре като картофи“, казва с усмивка сержант Йорданов.
Според него има немалко момчета, които много добре се справят със задачите си. А тези, които не са сред най-добрите, с течение на времето натрупват опит и умения, особено като се сблъскват с различни повреди по машината и им се налага да ги отстранят. На самите изпити, например, се имитират определени препятствия. Изгражда се проход, който трябва да преминат посред мините. В средата забиват колчета и водачът трябва да ги премине така, че те да останат по средата на машината, а веригите да са отстрани. Оформя се усещане за габаритите на машината, умение да владее възможностите й, да прави преценка с коя предавка как да премине.
Трудностите пред професията инструктор не са малко. С колегите ни има сплотеност, вършим си работата бих казал с удоволствие, споделя сержант Йорданов. По-тежки ремонти се извършват в Базата за ремонт на машините, но нерядко там нещата се забавят поради проблеми с резервните части.
Сержант Йорданов гледа да създаде интерес към професията и у децата си. Дъщеря му Любена е абитуриентка, но синът му Стефан е вече на 14 години и е идвал във фомированието, качвал се е на машините и е показал силен интерес. Иначе хобито на сержанта е риболов по околните баластриери (кариери за пясък), които вече са се превърнали в езера. Нерядко и в Тунджа. Ловил е всякакви риби, но предпочита шаран. Случвал е с екземпляри дори по 12-13 кг., но в баластриерите не са по-големи от по 5-6 кг. Предпочита да лови на плувка, но едрите шарани търси на дънна захранка.
