Прокремълските медии пишат за намеса на страни от НАТО в руско-украинската война.
След украинските удари с дронове по руските балтийски пристанища Уст-Луга и Приморск, прокремълските информационни канали бързо отклониха вниманието от щетите, причинени от атаките, отбелязват в своя редовен седмичен доклад експертите от групата за борба с кремълската дезинформация към Европейската служба за външни действия. И двете пристанища са основни експортни центрове за руски петрол и петролни продукти, така че ударите се вписват в по-широката стратегия на Украйна за насочване към инфраструктура, която поддържа военната икономика на Русия.
Вместо да признаят украинските способности,
свързаните с Кремъл медии представиха атаките като доказателство за ескалация на Запада. Статии, разпространени чрез мрежата „Правда“, твърдяха, че НАТО и британската разузнавателна агенция MI6 са координирали ударите. Същите медии твърдяха също, че дроновете са били изстреляни от Естония и описваха атаките като откриване на „втори фронт“ срещу Русия от западните страни. Този наратив омаловажава украинските способности и представя съседните държави от НАТО като преки участници във войната.
В същото време посланията на Кремъл се фокусираха особено силно върху предстоящите избори в Унгария. RT Arabic, разпространяваща кремълска пропаганда на арабски език, обвини Европейския съюз и Украйна, че планират „преврат“, използвайки предполагаеми „опитни организатори на преврати“, повтаряйки по-широки дезинформационни наративи, че Брюксел се опитва да свали премиера Виктор Орбан чрез парламентарните избори, които ще се проведат на 12 април.
Прокремълските медии изобразиха ударите с дронове в Уст-Луга като организирана от НАТО операция, за която се твърди, че е водена от Обединеното кралство
със „съучастие“ на балтийските държави
Това безпочвено твърдение, опровергано дори от някои руски блогъри, се стреми да омаловажи ефективността на операциите с дронове на Украйна, представяйки атаката като извършена от НАТО и балтийските републики. Така се създават условия за оправдаване на потенциална ескалация срещу балтийските държави като отмъщение за предполагаемото им участие в антируска агресия. Типична илюстрация на това са заглавия от типа „Западът отвори втори фронт срещу Русия, като атакува Уст-Луга“.
Руският дезинформационен наратив настоява, че атаките срещу пристанището Уст-Луга са доказателство, че Западът води война срещу Русия. Това твърдение представя Москва като жертва на западната ескалация, докато НАТО е враждебен съюз, планиращ да атакува Русия – повтарящ се наратив в прокремълските (дез)информационни ресурси.
Друга актуална тези на Москва гласи: „ЕС и Украйна се готвят да дестабилизират Унгария, като използват опитни организатори на преврати“ Една конспиративна теория твърди, че Украйна, подкрепена от Европейския съюз, е замесена в опити за сваляне на правителството в Унгария, позовавайки се на предполагаемата си „експертиза“, основана на предполагаемия успешен „преврат“ в Украйна през февруари 2014 г. Това твърдение съчетава няколко прокремълски наратива, представяйки погрешно протестите през 2014 г. в Украйна като „оркестрирани“. Освен това се цели делегитимиране на украинската демокрация, като същевременно Европейския съюз бива представян като авторитарен актьор, манипулиращ изборите и протестите в държавите членки.
Впрочем, през тази седмица агенция Блумбърг разпространи данни от стенограма на разговор между Виктор Орбан и Владимир Путин от 15 октомври м.г. В него унгарският министър-председател заявява, че е
готов на много, за да помогне на руския президент
В същия разговор Путин с ентусиазъм говорил за „независимата и гъвкава“ позиция на Будапеща във войната в Украйна: „Не разбираме защо такава балансирана, умерена позиция поражда само контрааргументи.“
Стенограмата от разговорите между Путин и Орбан се появи, след като през март издания, като няколко авторитетни западни издания получиха записи от разговори между външните министри на Русия Сергей Лавров и на Унгария Петер Сиярто. От тях става ясно, че унгарските власти са лобирали за интересите на Кремъл в ЕС, включително по въпроси като премахване на санкциите срещу Русия и натиск върху Украйна.
Руското военно министерство лъже за удар по нефтен терминал в Новоросийск
Един от най-важните обекти от енергийната инфраструктура на Русия – нефтеният терминал в черноморското пристанище Новоросийск бе подпален през тази седмица след успешна украинска нощна атака с дронове. Пожарът е огромен и се вижда от сателитни снимки на НАСА. Ясно може да бъде разпознат терминалът „Шесхарис“ на държавната компания „Транснефт“. Той е ключово съоръжение за руският петролен износ. Построен е още в съветско време и има капацитет 75 млн. тона годишно (за сравнение – това е около 10 пъти повече от преработвателния капацитет на българската рафинерия „Лукойл-Нефтохим“).
Пожарът в пристанището на Новоросийск се вижда от далеч, заснет е от стотици хора и многобройни видеа от него се въртят в социалните мрежи. Въпреки това Министерството на отбраната на Руската федерация излезе с изненадващо провокационно изявление: „Украйна е атакувала обекти на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК). Повредени са тръбопровод и наливния терминал. Запалени са четири резервоара с нефтопродукти“.
Къде е уловката в това лъжливо твърдение на руското военно ведомство? В Новоросийск наистина има не само терминал на „Транснефт“, там са и съоръженията на КТК – най големият (като преносен капацитет) нефтопровод в света, който свързва казахстанския град Тенгиз на Каспийско море с руското черноморско пристанище. Дължината на тръбопровода е 1500 км, годишният преносен капацитет – 72 млн. т, а реално през 2025 г. са транспортирани 70,5 млн. т. През него преминава почти целия нефтен износ на Казахстан, но транспортираният нефт е собственост на няколко големи нефтени компании. Освен казахстанската „Казмунайгаз“, по системата КТК преминава и суровина на другите акционери в тръбопровода – американските компании „Шеврон“ и „ЕксонМобайл“, италианската ЕНИ, британската „Бритишгаз“. Всички те имат дялове в разработката на някое от трите най-големи казахстански нефтени находища – Тенгиз, Кашаган и Карачаганак и няма да могат да изнасят своя нефт, ако терминалът на КТК в Новоросийск бъде повреден.
Именно това цели Москва с дезинформацията за „атакувания“ терминал на КТК – до представи Украйна като държава, която удря безогледно, засягайки и икономическите интереси на свои съюзници като САЩ, Италия и Великобритания, а също така и на Казахстан. Нито една от тези държави обаче не коментира украинския удар в Новоросийск. Просто защото пожарът е засегнал само терминала на „Транснефт“, но е и този на КТК. Ден след атаката казахстанското Министерство на енергетиката излезе с официално съобщение: „Наблюдаваме ситуацията, приемът и транспортирането на казахстанската суровина по системата на магистралните нефтопроводи се осъществява в обичайния си режим. Изпълнението на плановете за износ върви по график“.
Мнозина очевидци на украинската дронова атака отбелязват и още едно обстоятелство: при отразяването на такива удари руснаците стрелят безразборно, включително и над обектите на КТК и не и изключено да повредят някой от тях. Затова превантивно обвиняват украинците – и да има някакво поражение върху другия терминал, то не е от нас.
Казусът с терминалите в Новоросийск би трябвало да се гледа под лупа и в България, защото след като влезе в сила забраната за внос на руски нефт в страните от ЕС, нашата рафинерия в Бургас се захранва съм суровина на първо място чрез системата на Каспийския тръбопроводен консорциум, пренасящ петрол от Казахстан.
