● Да управляваш машини и хора изисква разнообразен опит – житейски, професионален и умение да оцениш потенциала им
Житейският и професионален път на старшина Кирил Александров е нагледен пример как натрупаният опит в най-различни области става сплав от командирски качества, така че всяка от съставките му да работи оптимално. Завършил минен техникум в Бобов дол, натрупал близо 5 години стаж в подземния рудник Ораново край Симитли. Специалността му била машинен механик, поддържал машините, които извозват въглищата. На 20-годишна възраст влиза на 300 м под земята и слиза на километър дълбочина в балкана. И когато днес го попиташ дали на полигона в занятията не го плашат дъжд, студ, мъгла, вятър, отговаря с усмивка:
– При тези условия в мината, това тук е нищо. Ежедневието под земята е много по-рисково.
И в лятото все едно е зима.
Заради вентилаторите в рудника течението между галериите е голямо. И лете, и зиме – едно и също… влизаме максимално облечени.
След приватизацията на минното предприятие заплатите станали нередовни. Това е и една от причините на 25 години през март 2002 г. да стане един от първите кадрови войници. И вече 24 години е в армията. „В мината също работех с хора. На две-три смени, а при аварии с дежурства – и в събота, и в неделя. Ежедневие, което и тук във формированието не е по-различно като ангажираност…“
Започнал като завеждащ хранилище за артилерийско въоръжение и бойни припаси в Базата за съхранение на материални средства. Трябвало да следи пътя на материалите, но и баланса – с какво разполагаш, за да осигуриш необходимото.
„Офицерите, с които работех тогава, бяха завършили АВ (артилерийско въоръжение – автомати, картечници, патрони), АБТИ и ГСМ (гориво-смазочни материали) – си припомня той. – Заедно служехме 6 години до началото на 2008 г. Те, както и официерите, с които служа в момента, са прекрасни професионалисти. През 2004 г. преминах през два курса във Военното училище – Шумен за придобиване на първо сержантско звание – младши сержант.“
С реформата през 2008 г. механизираният батальон от Банско се предислоцира в Благоевград и го назначили за командир на отделение във втора механизирана рота. Не бил вече материално отговорно лице, но работата му с хора останала. Ежедневните занятията на полето изискват да мотивира хората си, да ги сглоби в колектив. През годините в колектива постъпвали и новоназначени военнослужещи, на които е трябвало да предава своя опит и знания. Заплащането също не е сред пренебрегваните стимули. „Професията ми слага хляба на масата, плаща образованието на децата ми”, но освен това, за да изберем тази професия фактор е и вътрешната ни убеденост”. Част от ежедневието му е и подготовката на новоназначени военнослужещи, които ако не са били наборни войници, трябва да бъдат обучени, за да положат военна клетва.
„Сравняваме ли тяхната младост с нашата, разликата е огромна. Виждам го и по моите деца.
За да влезеш в армията, трябва да си отговорен
Тук тези качества само ги доусъвършенстваме. Имаме хора, работили по фирми и такива с висше образование. Хранят семейства, натрупали са житейски опит. При обучението им оценяваме възможностите на всеки, за да сглобим колективното им взаимодействие.
Старшина Александров и военнослужещите от батальона вземат участие в съвместна инициатива заедно с военните окръжия и ходят по училищата на територията на областите Благоевград и Перник за начално военно обучение на ученици от 10 и 11 клас. Разказват им за войнишкото ежедневие с надежда някои да бъдат привлечени към военната професия. Според старшина Александров наборната служба е невъзможно да се възстанови днес, но би трябвало към училищата да има поне военна подготовка. “Казармата променяше начина на мислене, момчето да стане мъж. Да мисли за себе си, но и за другите. Обучение, което утре може да го спаси.“ Наборната служба на старшината била година и половина. Имал предложение още 1995-1996 г. да остане като сержант, но искал да вкуси от цивилния живот. Чак после усетил, че мястото му е в армията.
Трите мисии, които изкарал, му донесли реален военен опит. Особено първата – в Босна и Херцеговина. Ротата им през 2009 г. охранявала базата в Сараево. Бил АВ-майстор, поддържал въоръжението на националния контингент. Двете мисии в Косово са през 2023-та и през 2024-та с рота Алтея. На втората заради конфликти в един от манастирите между сърби и косовари, ротата била готова за действие, но не се наложило, конфликтът утихнал. Охранявали административни обекти в северната част на Косово. В третата мисия изпълнявал задачи по патрулиране. При допир с местните хора разговаряли спокойно, без тревожни ситуации.
Главен сержант на Трети механизиран батальон – Благоевград е вече над половин година. Преди това заемал различни длъжности – в механизираните роти и в щаба на 3-то бригадно командване. Сегашната му длъжност обаче изисква по-голяма отговорност, в неговата юрисдикция са военнослужещите с ранг от редник до старшина във всички формирования на батальона.
– Каквото съм работил в логистиката – дисциплината и грижата материалните средства да са в перфектно състояние, ми помага при задачите за сегашната ми длъжност. Има паралел между ритъма на сегашното ми ежедневие и това в мината. Ако техника излезе извън строя, ситуацията се усложнява – споделя главен сержант старшина Александров. – Но
тази динамика, работата с хора, ме поддържа.
Това, което знаеш да го предадеш. Да сглобиш колектив от хора, на които утре да можеш да разчиташ.
Всеки ден нещо ги предизвиква да се усъвършенстват. Усвояват ново въоръжение. Новата колесна техника улеснява изпълнението на поставените задачи. Това са високопроходими машини, надеждни при транспортиране в пресечена местност с голяма денивилация. „Новопридобитите джиповете в батальона са добро попадение – изключително маневрени и удобни. За модернизираните автомати с подновени мерници мога да кажа, че с по-малко ресурси постигаме по-голям ефект. На въоръжение в батальона вече са и безпилотни летателни апарати (БЛА). Планираме занятия, за да ги използваме пълноценно. Някои колеги са били компютърни специалисти и сега са доста полезни. В разузнаването информацията идва по-бързо, ако използваме БЛА. А това ни дава по-голям шанс за успех.
Зад гърба си старшина Александров има редица батальонни учения. Последните са на Сливница, съвместно с 10-ти механизиран батальон – Враца през 2022 г. и на „Корен” през 2023 г. „Копаем окопи, опъваме палатки, правим маскировки, това са първите неща, които изграждаме на полето. В края на ноември и началото на декември на Сливница температурите стигаха до минус 10 градуса – си припомня той. Занятията тренират мисийно командване с конкретни задачи, които трябва да бъдат обмислени и обсъдени за адекватни решения и всички да работят в една посока.
– През годините с пълна сила съм изпитвал лично несгодите от некомплекта в ротата – бил съм и с един офицер в моето формирование. Понякога и без него сме се справяли – само със сержантския състав. Налагало се е да изпълнявам и по две-три длъжности. Но към момента некомплектът намалява…
Преди половин година старшина Александров с част от военнослужещите от 3-ти механизиран батальон, заедно със служители на горското стопанство, залесяват района между селата Мечкул и Ощава в Пирин, където са бушували големите горски пожари през 2024 г. Те били на терен и в битката с огнената стихия, но огънят успял да опустоши стотици декари. Сега военнослужещите и старшина Александров засаждат над 8 000 фиданки – иглолистни и широколистни. И той споделя, че с нетърпение очаква да види дали пролетта ще ги събуди отново.
