Доц. д-р Стоян НИКОЛОВ, Военна академия ,,Г. С. Раковски“
Пред 150 години започва най-големият български бунт срещу Османската империя
Априлското въстание от 1876 г. е връхната точка на българското националноосвободително движение срещу османската власт през XIX в. В края на 1875 г. в Гюргево се събират голяма част от революционно настроените представители на българската емиграция. Сред тях са Стоян Заимов, Христо Караминков (Бунито), Никола Обретенов, Панайот Волов, Стефан Стамболов, Георги Бенковски. Те вземат решение за въстание през пролетта на 1876 г., като разглеждат датите 18 април, 1 май и 11 май за възможно начало на бунта. Планират създаване на 5 революционни окръга. Първи Търновски е с център в Горна Оряховица с главен апостол Стамболов и помощници Караминков, Георги Измирлиев и Иван Семерджиев. Втори Сливенски – начело с Иларион Драгостинов с помощници Стоил войвода и Георги Обретенов. Трети Врачански е с апостол Стоян Заимов с помощници Никола Обретенов, Георги Апостолов и Никола Славков. Четвърти Пловдивски е с център в Панагюрище и апостол Волов с помощник Бенковски. Пети Софийски революционен окръг остава само планиран. След това революционерите се прехвърлят във вътрешността и започват няколкомесечна подготовка за въстание.
В средата на април 1876 г. революционните дейци провеждат първото общонародно събрание в местността Оборище, в което вземат участие между 100 и 400 души от населени места, готвещи се за въоръжено надигане. Панайот Волов, виждайки активността и енергичността на Бенковски, му отстъпва поста си на главен апостол. Събранието трябва да вземе решение как да се проведе борбата, като на него се определя въстанието да избухне на 1 май, главните апостоли да ръководят борбата в поверените им окръзи, създаден е план на въстанието. Той предвижда да се изведат децата и жените от въстаналите селища, за да не пострадат, да се прекъснат телеграфните линии и да се предизвикат пожари в София, Ихтиман, Татар Пазарджик, Пловдив и Одрин.
Този план не влиза в сила поради предателството на Ненко Терзийски от Балдово, който известява властите в Татар Пазарджик, откъдето към Копривщица и Панагюрище са изпратени заптиета, за да заловят революционните водачи.
При опит в Копривщица да бъде арестуван Тодор Каблешков въстанието преждевременно избухва на 20 април, като започва престрелка, при която е убит мюдюринът и е установена революционна власт. От свободна Копривщица, огласявана от празничното биене на църковните камбани, към революционната столица Панагюрище е изпратен конен куриер, който носи ,,Кървавото писмо“, съобщаващо за случилото се. Бенковски, за да избегне провал на делото, обявява началото на бунта.
Това преждевременно начало дава негативно влияние върху хода на въстанието. Скоротечният ход на събитията в IV окръг не дава възможност да бъдат известени чрез революционна кореспонденция дейците от другите въстанически окръзи, докато османските власти с използване на телеграфа и железниците започват бърза превантивна подготовка, като извършват арести, мобилизират нередовни части, привличат аскер от големите гарнизони към застрашените от въстание райони.
Фото „Изгубената България“
В Търновския революционен окръг са заловени и обесени Измирлиев и Семерджиев, а Стамболов се укрива при верните си самоводчани и не взема участие във въстанието. От търновските села на 29 април се създава голяма чета, начело с поп Харитон и Караминков, която достига Дряновския манастир, където е обкръжена от близо 10 000 редовни и нередовни османски войници, командвани от Фазлъ паша. След поредица от боеве при числено неравенство от 1 към 50 души въстаниците опитват пробив на 7 май, но съпротивата им е сломена.
Габровските въстаници сформират голяма чета от около 400 души, командвана от Цанко Дюстабанов. Заедно с четата на тревненските въстаници, командвани от Христо Патрев, тя се включват в боевете с османските войски между Габрово и Троян. Батошево, Кръвеник и Ново село образуват свободна въстаническа територия, като на помощ им се притичват въстаници от съседни села и махали, Габровската чета и Троянската чета на Иван Книговезеца, но след близо 10 дни свобода те са разбити.
През втората половина на май от Румъния на територията на въстаналия окръг преминава четата на Таньо войвода от близо 30 души, но след поредица от боеве тя е разбита, като в последния си бой войводата съсича шестима неприятели, преди да бъде убит.
Върху дейците от Сливенския революционен окръг действа случилото се при потушаването на Старозагорското въстание през 1875 г. и е взето решение за четнически действия без масово надигане. От района на Сливен – градът на стоте войводи, и Ямболско към 3 май излиза четата на Стоил войвода. Жеравна и Нейково въстават и много селяни се присъединяват към четата, но след поредица от боеве на 12 май тя е разгромена, като отсечената глава на войводата е разнасяна на кол за сплашване на българите.
Във Врачанския революционен окръг има две крила сред организаторите, като малобройните са готови да започнат въстание, а по-многобройните желаят неговото отлагане. Негативно значение в района и в Софийско оказва струпването на редовни османски войски, очакващи война със Сърбия. Апостолът Заимов отказва да подкрепи с участници четата на Христо Ботев, навлязла на революционната територия през май, и тя е разгромена при Околчица след поредица от тежки боеве.
В IV революционен окръг въстанието е най-масово като в Панагюрище е създадено Привременно правителство, начело с Павел Бобеков, а комендант на града става пазарджишкият делегат Иван Соколов. Знамето на въстанието, ушито от Райна княгиня е осветено и развято. Окръгът е разделен на Източен и Западен район, като на изток заминават Волов и Икономов, които трябва да ръководят въстанието в района, включващ Карлово, Стрелча, Копривщица и Клисура. Бенковски ръководи Западния район със селата Старосел, Мечка, Мухово, Баня и др.
В Западния район въстава и Старосел, в района на Стрелча действа четата на Орчо войвода, а Бенковски с ,,Хвърковатата чета“ при село Петрич отблъсква башибозук, след което се насочва към връх Еледжик, където се изгражда укрепен район. Срещу наброяващите до 10 000 зле въоръжени въстаници са насочени около 10 000 редовни войници и до 80 000 башибозук. На 30 април е опожарено Панагюрище, а на 1 май е разгромен лагера на Еледжик. Въстаналата на 23 април Перущица на 2 май е превзета, като за да не бъдат насилвани и мъчени, Спас Гинев, Кочо Честиченски и други убиват най-близките си и себе си. На 4 май на клане е подложен Батак, като телата на посечените жени, деца и старци са трупани на купчини. От въстаналите селища
Брацигово издържа най-дълго срещу обсадилите го части и е превзето на 7 май. Бенковски се насочва с малобройна чета към Тетевенския балкан, но е убит и обезглавен.
На изток Каблешков е подпомогнат от Волов за защитата на Копривщица, след което четата на Волов се насочва към Стрелча, но действайки с въстаниците на Орчо не успяват да освободят града, а още на 26 април Тосун бей унищожава Клисура. Копривщенските първенци залавят водачите, но те успяват да се измъкнат и се устремяват на север, където Каблешков е заловен, Икономов е застрелян, а Волов е ранен и се удавя. В V окръг въстанието избухва в Пиянечко и Малешевско, като въстаналите села са превзети към средата на май 1876 г.
Въстанието е кърваво потушено, като са избити около 30 000 души, но в резултат на извършените жестокости е предизвикана международната общественост, като по думите на Бенковски: ,,В сърцето на тирана аз нанесох такава люта рана, която никога няма да заздравее!“, а Каблешков оценява: ,,Не в куршума на кремъклийката се надявах, а в гърмежа ѝ, който трябваше да стигне до ушите на Европа!“. Саможертвата на въстаниците и невинните жертви не са напразни и две години по-късно България е възстановена на политическата карта на Европа.
