„Кървавият пламък на българския Великден 1876” разказва за величието на Априлското въстание
Това е върхът на нашия национален дух, каза министърът на отбраната Атанас Запрянов при откриването в Националния военноисторически музей (НВИМ) на изложбата „Кървавият пламък на българския Великден 1876”. Сбирката е посветена на 150-годишнината от Априлското въстание.
„В центъра на експозиционния разказ застават знамената и оръжията, не само като свидетели на епохата, а като най-яркия израз на волята за свобода. Заедно те въплъщават устрема, вярата и дързостта на онези „луди глави”, дръзнали да се изправят срещу една империя”, информираха от НВИМ.
Както патриархът на българската литература Иван Вазов е казал в „Епопея на забравените”: Ние нямаме право да забравяме подвига на тези хора, които трасираха пътя на националната ни свобода, изтъкна в словото си министър Запрянов. По думите му Априлското въстание е организирано и проведено изключително от българи, без чужда намеса и бележи апогея на българския революционен дух и желанието ни за национална свобода. Това е особено важно за въоръжените ни сили, защото историята на нашия народ е тази, която трябва да вдъхнови нас, военните хора, да опазваме свободата, независимостта, териториалната цялост на нашата родина, изтъкна министър Запрянов.
Той допълни, че по повод 150-годишнината са планирани редица прояви: „За мен е особено приятно и радостно, че и нашият военноисторически музей се включва с това събитие, за да припомним на българските граждани на младите хора особено, за тези славни времена, в които нашите прадеди с оръжие в ръка са направили опит да извоюват националната ни свобода”. Въоръжените сили ще участват със зари и тържествени прояви в общини, в които е имало активна дейност по време на Априлското въстание, а също и в чествания на национално ниво.
Благодаря на ръководството на музея, на музейните работници на нашия Национален военно-исторически музей за това, че са посветили изложбата на славната годишнина, заяви министър Запрянов. По думите му сбирката ще ни върне 150 години назад, във времето на „пиянството на един народ”, според Вазов, в което българите са воювали за свободата си с оръжие и знамена в ръце, но и със самочувствие и национална гордост.
Априлското въстание става сериозната крачка по пътя към българското освобождение, не напразно то е наричано най-могъщата, най-мощна проява на българската национална революция, каза при откриването директорът на НВИМ доц. д-р Соня Пенкова. „Нашият музей има много сериозна традиция в съхраняването на националната памет от българските борби за национална свобода и независимост.
Тук се съхранява най-голямата българска колекция от лични вещи на българските националреволюционери. Това е част от един дълготраен ангажимент, който този музей започва още след създаването си. Тук, в музея, макар и без да носи това име, възкръсва онази идея на българските възрожденци за създаване на музей на българското Възраждане, която, за жалост, е погребана поради политически и конюнктурни причини след Освобождението. Но всичко онова, което е започнало да се събира тогава, днес е част от нашия музей, и може да бъде видяно в нашата постоянна експозиция”, изтъкна тя.
Изложбата, която днес ще видите, се съсредоточава върху символите на Априлското въстание, заяви доц. Пенкова. И продължи: „Ние сме дом на всички знамена на Априлското въстание, с изключение на три от тях. Ще имате удоволствието да ги видите. Ще видите част от личните вещи на българските националреволюционери”. Доц. Пенкова благодари на екипа на музея „за това, че за пореден път доказа, че е най-добрият и направи една прекрасна изложба”.
В центъра на експозиционния разказ поставяме знамената и оръжието като може би най-сериозния символ на стремежа към свобода, каза за в. „Българска армия” Славея Сурчева от НВИМ. По думите ѝ три от знамената са част от онези 12 знамена, които Георги Бенковски поръчва за целите на въстанието. „Освен това тук е Карловското знаме. То е поръчано още от Васил Левски. Под неговите дипли всъщност Панайот Волов обявява въстанието в Панагюрище, защото Райна Княгиня още не е била готова. Едва два дни по-късно става готово знамето, което тя развява в Панагюрище”.
Сред другите по-интересни реликви Сурчева посочи знамето на горнооряховските въстаници. Част от тях били арестувани, а знамето било прибрано от османските власти. „То не участва в преки бойни действия в Априлското въстание, но любопитното е, че неговият боен път продължава в Руско-турската война. То се развява над българското опълчение при Шипка и Шейново. Знамето свързваме с още нещо. То е ушито от Женското дружество „Просвета” в Горна Оряховица, чийто председател е Елена Грънчарова. Тя е жената, която спасява Горна Оряховица, когато башибозукът е на границата на града и е готов да влезе и да го опустоши”, разказва Сурчева.
В изложбата са представени и извадки от публикации в световния печат след жестокото потушаване на въстанието. „Над 3000 статии са били написани в подкрепа на българите. Всеки, който пристъпи прага на изложбата, може да прочете думите на чужденците, които са съпричастни с българския въпрос”, заяви Сурчева. В отделен аудио кът посетителите могат и да чуят свидетелствата на хора, които са преживели Априлското въстание.
Сред присъстващите на откриването бяха генерали, офицери, историци. Родом съм от Сливен и за мен беше интересно да видя знамето на Сливенския революционен окръг, а също и другите знамена, както и оръжията, използвани от въстаниците, заяви за в. „Българска армия” началникът на щаба на Съвместното командване на силите бригаден генерал Христо Христов. Според него днешните блгарски военнослужещи трябва да вземат пример от духа на въстаниците и от желанието им да защитават своя народ и свободата. „Всичко това сме го доказвали и във войните.
Българският войник винаги е бил храбър винаги е искал да бъде свободен и се е борил за обединението на българските земи”, каза бригаден генерал Христов.
„Преди 150 години българският народ е заявил своето желание за свобода. Тази свобода е довела до това, че днес имаме България. Ако го нямаше Априлското въстание, може би никой нямаше да се сети за тази България. Именно въстанието повдигна Европа срещу Османската империя и доведе до нашата свобода”, изтъкна генерал-лейтенант от запаса Кирил Цветков, бивш началник на Главния щаб на Сухопътните войски, учредител и почетен председател на Асоциацията на Сухопътните войски на България.
Ние, както и нашите бащи и деди, сме закърмени с героизма на въстаниците от Април 1876-а и на хайдутите заяви той. По думите му за героите трябва да си спомняме и в ежедневието, не само покрай чествания: „Имам в дома си голяма картина на Самарското знаме и се прекръствам пред нея всеки ден. Поне един път през деня да си спомняме за тези хора, които са дали живота си за свободата на България. Така си заслужава да живееш”.
