Сред най-зрелищните филми в кината е дистопичният трилър „Гражданска война“ (Civil War) на режисьора Алекс Гарланд („Ex Machina“, „Анихилация“). Той предизвика бурни дискусии като поглед-провокация към едно възможно бъдеще. Вътрешна война. Опасно пътуване на група военни фоторепортери и журналисти от Ню Йорк до Белия дом във Вашингтон в надпревара с времето, преди бунтовнически сили да превземат столицата и да свалят президент-диктатор. Търси се отговор, каква е дистанцията, която репортерите трябва да поддържат, за да са обективни, при условие, че държавата им се разпада. Хората свикват с ужаса, а камерата става щит срещу реалността. Без да заема политическа страна (демократи срещу републиканци), филмът показва ужасяващ завършек, когато обществото е екстремно разделено (като у нас).
Според филма това е пукнатина, през която една държава може да бъде разрушена, когато външните сили могат да „натиснат“ болните места. Най-страшното е загубата на емпатия, спираш да виждаш човека в съседа си, а връщането назад става с огромни жертви. Изводът: конфликтите не започват с танкове, а с думи и омраза в интернет. Лентата „симулира“ какво би се случило, ако емпатията се замени с идеология.
Внушението се дължи на изключителни актьорски изпълнения – Кирстен Дънст в ролята на Лий е фотограф ветеран с уморен и циничен поглед. Джоел е амбициозен и адреналиново зависим репортер, въплътен от Вагнер Мора (познат с роля от „Наркос“). Кейли Спени пресъздава образа на Джеси, начинаеща фотографка, която открива суровата цена на професията. Персонажът на Сами поема Стивън Маккинли Хендерсън – опитният ментор на групата, а Ник Оферман е президентът на САЩ. Кратко е участието на един безименен войник – в ролята е Джеси Племънс, но пък той предизвика една от най-емоционално обсъжданите сцени.
Звукът и визуалното внушение са от ключово значение за този филм, затова най-подходящи са залите на Cinema City (най-големият IMAX екран у нас), Mall of Sofia и Paradise Center (с над 20 атмосферни ефекта – вятър, светкавици, вибрации).
