Старши лейтенант Цветелина Тодорова обича предизвикателствата на службата
Защо да не опитам? Този въпрос си задава старши лейтенант Цветелина Тодорова в ключови моменти от своята военна кариера, на прага на промени и избор измежду посоки, пълни с неизвестности.
Не тъне дълго в колебания. Направо взима решение. Избира посоката и тръгва. И постига успехи.
Спомня си началото на пътя си в армията, когато е предпочела службата в строя пред възможностите на цивилния живот: „Обичам предизвикателствата. Казах си: „Защо да не опитам?”. С приятелка кандидатствахме, приеха ме. И до ден днешен съм убедена, че моето призвание е Българската армия”, казва старши лейтенант Тодорова.
Тя служи на длъжност младши експерт в отделение „Логистика” на 55-и инженерен полк в Белене. Започнала е военната си кариера като войник във формированието през 2008 г., когато е назначена за шофьор в рота за унищожаване на невзривени бойни припаси.
„Преминала съм през различни длъжности. Била съм шофьор на лек автомобил – УАЗ. В понтонна рота съм била мостостроител. Това са хората, които строят мостовете за преодоляване на водни прегради. Тежка специалност, която изисква екипна работа. Участвала съм в много занятия.
Но с колегите се справяме – както тогава, така и сега. Когато си имаме доверие, всичко върви както трябва”, казва старши лейтенант Тодорова.
През годините въпросът „Защо да не опитам?” ѝ е давал кураж да се пробва в поредната нова посока за личностно развитие. И навсякъде успява.
Така се случва през 2019 г.: „Решавам – защо да не опитам да кандидатствам в Националния военен университет (НВУ). Имам висше образование „Туризъм” и магистратура от НВУ по стопанска логистика. Това са цивилни специализации, които също ми помогнаха. Защото едно от изискванията за едногодишния курс за военна квалификация е да имаш образование, приравнено на военния университет”.
Кандидатства в НВУ, взима си конкурсните изпити и е приета в специализация „Материални ресурси, придвижване и транспорт”. Завършва успешно курса за професионална квалификация „Военно дело”. През 2020 г. получава първите си офицерски пагони и оттогава е на сегашната си длъжност – младши експерт в отделение „Логистика” в 55-и полк.
През 2021 г. си казва пак „Защо да не опитам?” и се впуска в ново образователно изпитание, като до 2025 г. завършва успешно 4-годишно задочно обучение по военно дело за бакалавър. Разбира се, животът е едно предизвикателство и точно заради това реших да продължа напред пояснява с усмивка старши лейтенант Тодорова.
Амбициите ѝ обаче не свършват дотук. Въпросът „Защо да не опитам?” отново примамливо блести на хоризонта на военна професия, на която се е посветила: „Надявам се един ден да ми се удаде възможност да кандидатствам и във Военната академия”.
През годините на службата, като всяка друга дама в униформа, постепенно е завоювала своята професионална територия и признанието на колегите си в предимно мъжкия армейски колектив. „Не е било лесно никога. Но успяваме с доверие, с комуникация и отговорност за постигане на общата цел. Всички се стараят – колкото жените, толкова и мъжете. Но и вече няма чак такива предразсъдъци, особено тук, в нашия колектив. За постигане на обща цел винаги сме работили в екип, никога не е имало някакви проблеми”, категорична е старши лейтенант Тодорова.
Преминала през различни специалности и позиции във формированието се е убедила в едно: „Всички длъжности са важни, от най-малката до най-голямата”. Знае от опит, че за нея и колегите ѝ от логистиката всяко учение и занятие е реално изпитание, като истинска бойна ситуация. „Винаги трябва да са осигурени всички занятия всички учения, с това, което се изисква за ежедневна дейност. Винаги има някакви предизвикателства, както на учебното поле, така и в канцеларията”, обяснява дамата под пагон. По думите ѝ заради това в службата има приоритети. Това, което е по-важно и по-належащо се изпълнява първо, а след това е ред на ежедневната дейност, като се държи сметка и за възможните неочаквани предизвикателства и обстоятелства, които може да възникнат.
Като логистик за нея емблематичната някогашна тиловашка реплика: „Няма! И в склада няма!”, не важи. Защото е наясно, че решение винаги има, просто трябва да го намериш: „Стараем се да има. Военнослужещите да са осигурени, за да може да се поддържа боеспособност и подготовката да се води, както трябва”.
Тя е от Белене. Брат ѝ и вуйчо ѝ са бивши военнослужещи. Примерът им също е повлиял в избора ѝ на военната професия. Военнослужещ е и съпругът ѝ – старши сержант, свързочник.
Синът ѝ е на 20 години и е първа година курсант в НВУ, а дъщеря ѝ е на 13. „Постарала съм се да науча и тях на дисциплина, на ред и да почитат България. Синът ми записа същата специализация като мен – материални ресурси. Сам си е избрал специализацията, сам си е избрал пътя.
Беше трудно в началото, но с времето нещата си дойдоха на мястото и се справя доста добре. Не съм вярвала, че ще му хареса, но мога да кажа с ръка на сърце, че наистина това е нещото, което му харесва и което си е негово”, казва гордата майка.
От опита си на родител и военнослужещ е наясно как младите хора да бъдат привличани в армията: „На децата им трябва адреналин в днешно време и мисля, че динамиката и възможността за развитие в Българската армия са на доста високо ниво. Това е голям стимул. Извън армията има предизвикателства, но при нас това е ежедневие, което би мотивирало младите хора да изберат военната професия. Има доста момчета от Белене, които се обучават във Военния университет. За нашия град военната професия е привлекателна”.
В свободното си време обича да пътува със семейството, да имат нови запознанства, да откриват нови интересни места, да се разхождат из природата. В България, имаме прекрасни местенца за посещение, казва старши лейтенант Тодорова. А у дома обича понякога да се усамоти с книга в ръка: „Напоследък има доста художествена литература на военна тематика която ми е интересна. Книги, които си заслужават да бъдат прочетени”.
Но не толкова от книгите, колкото от собствения си опит е наясно какви качества трябва да притежава една жена, за да се справи с тежестите на военната професия. „Упоритост, постоянство. Да успееш да се докажеш. Винаги да се самоусъвършенстваш. Да добиваш нови знания и умения”, обобщава старши лейтенант Тодорова.
