В епохата на евтините дронове класическата въздушна защита е в колапс
Макар кризата в съвременната противовъздушна и противоракетна отбрана (ПВО и ПРО) да пролича още във войната между Русия и Украйна, конфликтът в Близкия изток окончателно потвърди дълбочината на проблема.
Сблъсъкът на САЩ и Израел с Иран показа, че класическата концепция за въздушната отбрана е достигнала предела си. Използването на скъпоструващи ракети срещу рояци от евтини дронове подкопава икономическата и оперативната логика на модела, изграден за борба с ограничен брой високостойностни цели.
Безпрецедентните американско-израелски удари сериозно деградираха иранския отбранителен потенциал, но военният механизъм на страната запази значителна жизнеспособност. Решаващи за това бяха десетилетната подготовка за асиметричен конфликт, ешелонирането на силите в подземни комплекси и мащабното използване на лъжливи цели. Благодарение на тези мерки Техеран съхрани солидна част от ударния си арсенал от ракети и безпилотни летателни апарати (БЛА). Това позволи на Ислямската република не само да контраатакува масирано Израел и американските бази, но и да разшири обхвата на ударите си към енергийната инфраструктура в Залива.
Стратегията на Техеран бе насочена към отслабване на защитния капацитет на САЩ и Израел чрез елиминиране на ключови военни активи. Планът стартира с концентрирани удари по системите за ранно предупреждение, като ирански дрон успя временно да изведе от строя стратегическия радар AN/FPS-132 в Катар. Със своя 5000-километров обхват, покриващ Иран и части от Евразия, той бе ключов за подаването на данни към регионалните зенитни системи като THAAD, Patriot и израелските им аналози.
Бяха поразени мобилни радари AN/TPY-2 от състава на противоракетните батареи THAAD в ОАЕ, Йордания и Саудитска Арабия. Атаките засегнаха още тактическа станция за далечно откриване, сателитни терминали и комуникационни възли (включително на Пети флот на САЩ) в Бахрейн, Кувейт и Израел, а също пускови установки на комплекси за ПВО и ПРО.
Това отслаби регионалната отбрана и позволи на Техеран да извършва по-резултатни масирани удари срещу американската и израелска военна инфраструктура. Беше унищожен „летящ радар” E-3G Sentry AWACS и повредени самолети-цистерни KC-135R/T на саудитската авиобаза „Принц Султан”. Поразен бе и транспортен вертолет CH-47F в Кемп Бюринг (Кувейт).
В началната фаза на конфликта Иран изстреля стотици балистични ракети и дронове, използвайки предимно по-стари модели като „примамки” за изтощаване на съюзната ПВО и ПРО. Интензивните атаки наложиха огромен разход на зенитни и авиационни ракети.
Впоследствие темпът на обстрелите намаля драстично – от 350 балистични пуска до средно 20–40, а при дроновете до 50-100 на денонощие. Спадът бе резултат не само от съюзническите удари, но и от тактическа промяна в действията на Техеран. Опирайки се на опита от войната в Украйна, иранските сили преминаха към масирани „вълнови” атаки, при които рояци евтини безпилотници претоварват защитата. Целта е създаването на „коридори” за нанасяне на удари с по-малко на брой, но по-модерно въоръжение.
Иран трансформира тези действия в дългосрочна стратегия за изтощение, целяща да наложи непосилни икономически и логистични разходи на своите противници. Логиката е проста: масираното използване на евтини БЛА принуждава съюзниците да изразходват дефицитни и многократно по-скъпи ракети-прехващачи. Паралелно, чрез прецизни удари по енергийната инфраструктура в Залива, Техеран се стреми да дестабилизира глобалните пазари и да провокира международен натиск за прекратяване на конфликта.
До настоящата ескалация заплахата от дронове бе подценявана.При сблъсъците с Иран през 2024–2025 г. Израел успешно неутрализираше иранските апарати още на далечните подстъпи, подпомаган от САЩ, Великобритания и Йордания. Голямото географско отстояние осигуряваше на съюзната авиация часове за поетапен прехват и унищожаване на целите.
Сега иранските безпилотници се оказаха критично предизвикателство. Близостта на американските бази и арабските обекти до зоните на изстрелването им, сведе времето за реакция до минимум. Недостигът на системи за непосредствено прикритие принуди съюзниците да използват ракети за милиони срещу дронове на стойност едва $20–50 000. В прехващатите се включиха зенитно-ракетните комплекси (ЗРК) Patriot, чиито боеприпаси струват между $2,5 и $4 млн., както и изтребители F-15, F-16, F/A-18 и Rafale, въоръжени с ракети Sidewinder ($1 млн.) и MICA (€650 000).
Преди конфликта боезапасът на арабските държави от Персийския залив за системите Patriot и THAAD се оценяваше на около 1600 единици. Израел беше възстановил значителна част от своите противоракети след 12-дневната война с Иран (2025 г.). Непосредствено преди операция „Епична ярост” САЩ концентирираха в региона солиден брой ЗРК и боеприпаси. Интензивността на бойните действия обаче надмина прогнозите и разкри ключов проблем.
По експертни оценки до примирието през април иранските атаки са довели до изчерпване на повече от половината регионални боезапаси за ПВО и ПРО. Израел, САЩ и съюзниците от Залива са изразходвали над 1500 ракети MIM-104 (за Patriot), 340 противоракети Talon (за THAAD) и 430 зенитни ракети (SM-3/-6 и ESSM), изстреляни от разрушителите Arleigh Burke. Боекомплектът на израелските ЗРК Arrow и David’s Sling също е критично намалял. С този огромен ресурс е противодействано на близо 3900 дрона, 120 крилати и над 1100 ирански балистични ракети.
При отразяването на масираните атаки често се изстрелваха до четири ракети срещу балистична мишена и по две за всеки дрон или крилата ракета. Тази тактика за гарантирано поразяване доведе до рязко изчерпване на арсеналите и превърна попълването им в логистично предизвикателство. Макар Пентагонът и Израел спешно да сключиха нови договори, текущите мощности остават недостатъчни за конфликт с подобна интензивност. Предвид сложния технологичен цикъл, мащабните доставки в краткосрочен план са нереалистични.
С цел компенсиране на дефицита, САЩ спешно прехвърлиха батареи Patriot и THAAD от Европа, Южна Корея и Япония. Наложи се и по-икономично разходване на противоракетите (до 1–2 на цел) и приоритизация на мишените.
Паралелно Вашингтон разположи в Близкия изток ЗРК за близко действие Avenger и зенитно-артилерийски системи C-RAM, за да подсили защитата на базите си срещу дронове и крилати ракети.
За да преодолеят дисбаланса между бавното производство и огромния разход на скъпи муниции, САЩ и Израел промениха стратегията си. Вашингтон разгърна в Близкия изток 10 000 прехващача Merops. Вече доказан в Украйна, този модел предлага противодронна алтернатива на цена от $15 000, с потенциал да спадне до $3000 при масово производство.“
Израел се фокусира върху лазерната система Iron Beam („Железен лъч”), свеждаща разходите за прехват до 2 долара на изстрел. Концернът Elbit Systems разработва и лазери (XCalibur и Sting) за изтребители и хеликоптери, предназначени за елиминиране на рояци дронове и баражиращи боеприпаси. Същевременно израелските инженери използват украинския боен опит за софтуерно оптимизиране на своите радари, подобрявайки способността им да идентифицират иранските безпилотници в сложна среда.
Внедряват се и бюджетни авиационни решения. Основно средство за борба с БЛА за щатските изтребители вече е системата APKWS II. В основата й са стандартни 70-мм неуправляеми ракети, трансформирани в прецизни лазерно насочвани оръжия, чрез специализиран модул за управление. С цена от $25 000, те позволяват на F-15E и F-16 да поразяват множество цели, съхранявайки скъпия арсенал. Успоредно с това Израел модернизира сензорите на старите ракети AIM-9M Sidewinder, превръщайки ги в ефикасни „ловци” на обекти с ниска топлинна сигнатура.
Монархиите от Персийския залив също усвършенстват защитата си чрез мрежи от акустични сензори, мобилни огневи групи и евтини FPV дронове ($2500), използващи изкуствен интелект за директно неутрализиране на целите.
Тази криза не е временен дисбаланс, а сигнал за фундаментална промяна. Бъдещето принадлежи на отбранителна архитектура, способна да устои на системно изтощение. В реалността на интензивни и евтини заплахи съчетаването на класическа защита с масови нискобюджетни технологии вече не е въпрос на избор, а единствен начин за оцеляване.
