- Военното сътрудничество между България и Съединените щати и модернизацията на Сухопътните войски са във фокуса на специалното интервю за Военния Телевизионен Канал с бригаден генерал Пол Селърс от Националната гвардия на щата Вашингтон. Генерал Селърс коментира въвеждането на машините „Страйкър“ в Сухопътните войски, обучението на българските военнослужещи и значението на съвместната подготовка. Какво означава този проект за бойните способности на армията и как ще се развива партньорството между България и САЩ, са част от темите в разговора.
Добре дошли в нашето студио генерал Селърс.
Благодаря. Оценявам, че ме поканихте за това интервю.
Благодаря и аз. Да започнем с въпроса – каква е целта на вашата визита в България ?
Целта на посещението ми е да се убедя в успеха на българската програма за „Страйкър“. Първите машини, които са на терен тук пристигнаха от щата Вашингтон, така че ние дойдохме, за да се убедим, че проектът върви и се прилага успешно.
Колко страйкъри има сега в България ?
В момента тук има осем машини, с които работим. Разполагаме с екип на място, който помага с въвеждането на техниката, първоначалното обучение и поддръжката.
Това е безвъзмездна помощ за България ?
Да. Доставката е направена по специална програма за достъп до ресурси по отбраната.
Преди да говорим за машините „Страйкър“, можете ли да ни разкажете повече за Националната гвардия на САЩ ?
Да. Аз съм от щата Вашингтон. Има създадена програма в рамките на Националната гвардия, наречена „Партньорска междущатска програма“. Това означава, че всички щати, в които има Национална гвардия, работят с партньори. Щатът Тенеси всъщност е партньорът на България. Вашингтон е партньор с Малайзия и Тайланд. В Тенеси обаче няма страйкъри, а във Вашингтон има. Затова от Тенеси се обърнаха към Вашингтон и казаха : „Вижте, имаме страхотна програма за модернизация на българските Сухопътни сили със страйкъри. Можете ли да ни помогнете с въвеждането на тези машини“ ? И ние казахме – разбира се.
Известно ми е, че Националната гвардия е на двойно разпореждане – от една страна е подчинена на федералното правителство, а от друга – на щатските власти ? Важно ли е това за армията и за гражданите ?
Да, разбира се. Във Вашингтон реагираме на различни природни бедствия – свлачища, или горски пожари през лятото. Има моменти, когато местните служби са нуждаят от помощ. Те се обаждат на Националната гвардия, съгласно член 32-ри на щатския кодекс, по силата на който ние се отзоваваме и помагаме на правоприлагащите органи или на Агенциите за управление при извънредни ситуации.
Може ли да се твърди, че вие сте уникална структура в световен мащаб и има ли подобни подразделения в Европа, например ?
Може да се каже, че гвардията има уникална същност поне що се отнася до опита ми в Тихоокеанския регион. Партньорите ни в Тайланд и Малайзия са заинтересовани да научат повече как функционира нашата структура. И когато се опитват да модернизират своите системи, те подобряват работата си с наша помощ. Има случаи, когато местните служби не са призовани да помагат при вътрешни инциденти. Тогава те се убеждават колко е ценно, че Националната гвардия може да реагира при спешна ситуация.
Има различни машини „Страйкър“. Може ли да поговорим за спецификите на тези модели ?
Да, наричаме ги „варианти“. Те са базирани на една и съща платформа, но има различни разновидности. Има медицински вариант на „Страйкър“, който се използва за транспортиране на ранени, технологични варианти, които се използват за инженерни цели, разработени са командни и разузнавателни варианти. Моделът за транспортиране на пехотинци е основен. Машината може да побере 12 души и да ги превози до необходимата локация максимално бързо.
Можете ли да ни разкажете за качествата на машината, имам предвид техническите характеристики ?
„Страйкър“ са много надеждни машини. Наричаме го ниво на оперативна готовност. В Националната гвардия сме в състояние да поддържаме нашия парк от машини „Страйкър“ на високо ниво на оперативна готовност, почти съпоставимо с това на редовната армия. Така че, когато се наложи дадена машина да бъде използвана в момент на необходимост, тя е напълно готова и надеждна.
Ще бъдат ли машините „Страйкър“ от оперативна полза за Българската армия ?
Абсолютно. Разговарях с командира на Сухопътните войски генерал Дешков и се съгласихме, че няма особено значение дали машината е с 6 или 8 колела. Важно е какво ще сложиш вътре, това прави разликата. Не говоря само за техническата част, като комуникационни компоненти или системи за ръководене на битката. Говоря за хората. Ако имате добра комбинация от модерни системи заедно с хора, които знаят как да ги използват, се получава много ефективна бойна машина.
Имате ли информация за обучението, което се провежда сега в 61 бригада ?
Имаме екип там, който работи по поддръжката. И също така по изграждане на базово разбиране за функциите на самата машина. Предстои да посетим бригадата. Когато отидем на място ще разполагаме с повече информация. От близо един месец там работи наш екип. Той ще остане до юни, когато се очаква новата доставка на машини „Страйкър“. Това ще ни позволи да обучим военнослужещите до възможно най-високо ниво на квалификация, така че след нашето отпътуване българските инструктори да могат самостоятелно да обучават други военнослужещи в основните характеристики за работа с машината.
Колко време е необходимо за обучение на един екип за машината „Страйкър“ ?
Това е добър въпрос. За обучение в основните характеристики са необходими няколко седмици – като например къде е бутонът за запалване на двигателя или как да извършвате малки ремонти. Но е нужно известно време за обучение за някои по специфични дейности – например трябва да интегрирате екипа, който да зарежда боеприпасите и да премахва използваните. И затова е необходимо време. Но нивото на ентусиазъм, което виждаме в 61-ва бригада около получаването на машините е наистина впечатляващо – военнослужещите са силно мотивирани и изключително ангажирани. С такъв екип процесът на обучение и усвояване на техниката ще се развива бързо и ефективно.
Един човек ли командва машината, или тя се управлява от екип – кой носи отговорност?
Командирът винаги е един.
Да разбира се, така е. А как върви асемблирането на машините ? У нас има военен завод – „Терем – Ивайло“, където страйкърите ще бъдат окомплектовани ? Имате ли информация за този процес ?
Знаем само, че „Терем е мястото, където ще се извършват тези операции, но още не съм бил там. Надявам се това да стане през следващите дни. Фокусирам се върху това, че след като машините бъдат асемблирани и разположени на терен, взаимодействието между българските и американските военнослужещи ще бъде насочено към подпомагане на обучението и придобиване на оперативно разбиране за платформата. Именно там ще бъде съсредоточено нашето внимание.
Какви се предимствата на машината „Страйкър“, ако я сравним с други подобни модели?
Тя е високо мобилна. Подходяща е за транспортиране със самолет С-130, който е сравнително малък и относително лек. И след като има различни варианти на машината, се оказва, че тя е и много гъвкава – можете да поставите различни модели на платформата, което я прави много полезна.
Как мислите, българските военнослужещи ще се приспособят ли към новата машина ?
Те вече се адаптират много добре. С високото ниво на мотивация, което демонстрират, се справят успешно с обучението. Всъщност именно военнослужещите са ключовият фактор в процеса на модернизация и въвеждането на новата бойна машина на пехотата. Разбирам, че от дълго време не е имало подобна модернизация, затова финализирането на този процес носи и усещане за гордост и удовлетворение.
Нека да ви попитам за горивото, с което работи машината. В НАТО има концепция за използване на унифицирано гориво. Такъв ли е случаят и със страйкърите ?
Всъщност не съм запознат в подробности с изискванията на НАТО.
Това е дизелова машина, нали ?
Да, прави се от компанията Катерпилар.
Но е важно да има единно гориво, защото НАТО е голяма организация ?
Да, така е. Никой не иска да изпрати различни видове зареждащи машини на терен, така че е от голямо значение да се работи с еднакво гориво.
Можете ли да ни разкажете за бронята на машината? Надеждна ли е тя на бойното поле ?
Да, надеждна е съобразно поставената цел. Може да спира куршуми, но не е проектирана за защита от противотанкови снаряди. Това не е бронирана машина в този смисъл и не е създадена за водене на битка. Говорим за средство, което трябва да преодолее оперативна дистанция и това е едно от предимствата й. Можете да преминавате големи разстояния, като хората вътре са най-важният компонент на платформата.
Достатъчно ли са защитени те ?
Да. И това е доказано в Ирак от армията на Съединените щати, когато машината беше използвана за първи път. Оказа се че тя е устойчива на мини и взривове и се представи изключително добре, защитавайки хората вътре.
Какво ви мотивира да окажете тази помощ на България ?
Първите страйкъри са наши. Заснех видео за моите военнослужещи, в което се сбогуваме с машините. Изпитваме чувство на гордост, особено когато от Тенеси се обърнаха към нас с молба да съдействаме по този проект. Да, абсолютно. Прекарахме 10 години с тези машини и оценяваме възможността да им намерим подходящ нов дом, както и да видим мотивацията и желанието на хората да се обучават. Затова беше невъзможно да откажем.
И понеже употребихте думата „мотивация“ – мотивирани ли са българските военнослужещи да се обучават на машината ?
Абсолютно. Предстои да се срещна с тях. Но това, което разбрах от генерал Дешков е, че са много развълнувани от новата платформа и от това, че ще има нови способности в българските Сухопътни войски.
В тази връзка как очаквате да се развие сътрудничеството между България и САЩ във военната област ?
Това е една от темите, които обсъждаме. Има много неща, които можем да направим, за да повишим професионализма на силите – насърчаване на развитието на подофицерския състав, както и обмен на експерти по поддръжката. Това включва и важни срещи между висши командни кадри както в Съединените щати, така и в България, както и в рамките на НАТО. Има много възможности за сътрудничество. Съединените щати и България могат да работят рамо до рамо в бъдеще, в процеса на усвояване на страйкърите и по-нататъшното развитие на програмата.
Смятате ли, че това е голяма стъпка напред за Българската армия и за българската отбрана?
Да, доколкото разбирам, това е първата по-значима модернизация на българските Сухопътни войски от доста време насам. Това, че страйкърите стават основен елемент в този процес е наистина вълнуващо.
Може ли да кажем, че новите самолети F-16, които пристигат в България, са еквивалент на страйкърите в Сухопътните войски?
Абсолютно, да. И процесът върви изключително добре. Осем страйкъра напуснаха Вашингтон само преди няколко седмици и вече са тук на място, а български военнослужещи в момента работят с техниката и се обучават на нея.
По договора ще получим около 200 машини ?
Да.
Смятате ли, че това е достатъчно, за да бъде Българската армия надежден партньор в НАТО и за модернизация на Сухопътните войски?
Абсолютно. Това е само началото. След като системата бъде изградена и въведена в експлоатация и започне да изпълнява учебните цели, може да се разширява по-нататък.
Вървим към финала на разговора. В навечерието сме на 6 май – Ден на храбростта и празник на Българската армия. Какво бихте пожелали на българските военнослужещи?
Честит празник на Българската армия. Ние отбелязваме рождения ден на нашата армия и това е чудесно честване. Няма да бъда тук за празника, но желая на Сухопътните войски много успешен Ден на Българската армия.
Надявам се, че сътрудничеството между България и САЩ ще продължи не само в Сухопътните войски, но и във Военновъздушните, Военноморските сили и в други направления. Това ще бъде полезно за България.
Да, партньорството с Тенеси, както и с всички щати от Националната гвардия, е много гъвкава програма. Българските Сухопътни войски и Военновъздушните сили имат важна задача да определят от какво се нуждаят, след което ще обсъждаме и ще си помагаме взаимно. Това е отлична програма.
Благодаря ви много за това интервю, генерал Селърс.
Благодаря, беше удоволствие да бъда тук.
И успех с вашите срещи в бригадата в Карлово.
Благодаря ви много.
Още веднъж благодаря и аз.
