Виктор Орбан се сгромоляса зрелищно след 16 години управление
Унгария е сравнително малка страна, която няма особено стратегическо местоположение. Но в неделя там се проведоха избори, които приковаха вниманието на целия свят. Индиректно в унгарския вот участваха и Русия, и САЩ, и Украйна, и Европейската комисия. Причината е, че през последните 16 години Унгария е управлявана от авторитарен лидер, който успя да изгради клиентелистко-корупционна система и създаде впечатление, че властта му ще бъде вечна. Виктор Орбан все повече прикриваше недостатъците на своя управленски модел с геополитически димки и така постепенно се въвлече във всички големи мирогледни спорове в съвременния свят. Той се обяви за консерватор и открито симпатизираше на Доналд Тръмп и Владимир Путин. Съответно за главен враг на Унгария бе посочена Украйна и, разбира се – Брюксел и Урсула фон дер Лайен. Ако не беше с толкова сериозни последици за Унгария, това би било и забавно, защото Орбан започва своята дълга политическа кариера през 1989 г. с лозунга „Руснаци, вървете си!“. А след това, през 90-те години е лидер на младежка либерална партия и дори вицепрезидент на Либералния интернационал. На границата между двата века обаче той открива, че популизмът с консервативна окраска е печелившата карта. Разиграва я успешно, взема властта през 2010 г. (преди това има и друг премиерски мандат между 1998 и 2002 г.) и не я пускаше до сега.
Орбан гради своя политически успех върху образа на врага. Първоначално за главен душманин на унгарците бе нарочен милиардерът и филантроп Джордж Сорос. Той е идеалната мишена – много богат евреин, който харчи парите си за подкрепа на граждански каузи в различни държави по света. При това е роден в Унгария. Дребна подробност е, че през 1989 г. самият Виктор Орбан учи във Великобритания със стипендия от Сорос. В тазгодишната избирателна кампания обаче акцентите се промениха, за 95-годишния американски милиардер се говореше по-малко. Орбан заложи на Украйна и на нейния президент Володимир Зеленски, който бе представен като главен злодей в Европа. Стигна се до абсурда министър-председателят да се представя за гарант срещу превръщането на Унгария в „колония на Украйна“. Правителството на Орбан харчеше държавни пари, за да води и кампания срещу Европейския съюз и неговото ръководство.
Враждата на Орбан със Зеленски стигна връхна точка в последните седмици преди изборите, когато украинците спряха доставките на руски нефт за Унгария по тръбопровода „Дружба“ под предлог, че той е повреден при атака с дронове. В отговор Будапеща блокира отпускането на заема от 90 милиарда евро, давани от Европейския съюз за Украйна, макар че предварително бе постигнато съгласие, че Унгария, Чехия и Словакия няма да имат финансов ангажимент по този кредит .
Същевременно Виктор Орбан разчиташе много на подкрепата на Доналд Тръмп. Броени дни преди изборите, американският държавен глава прати в Будапеща своя президент Дж. Д. Ванс, за да даде ясен знак кой е човекът на Вашингтон в Унгария. Това обаче се оказа контрапродуктивно, защото мнозинството унгарци не харесват Тръмп. С наближаването на датата на вота все по-скандална ставаше една друга обвързаност на Орбан – тази с Русия. Някои западни медии получиха записи с разговори на унгарския премиер с Путин, както и на унгарския външен министър Сярто с неговия руски колега Лавров. От тях става ясно, че Орбан се държи раболепно с руския президент и дори се сравнява с мишка, която помагала на лъва Путин. Сярто пък докладвал на Лавров какво са си говорили лидерите на ЕС на Европейския съвет в Брюксел.
През последните 4 години Виктор Орбан играеше сложна международна игра, като се стремеше хем да бъде човекът на Путин вътре в Евросъюза, хем да не изгуби мащабното финансиране от фондовете на ЕС.
Реверансите към Кремъл не бяха безплатни. След като получи изключение от санкциите на ЕС срещу руския нефт, Унгария го внасяше, като плащаше по цената, давана за руският петрол на международните пазари. А заради санкциите тя бе по-ниска от котировките на еталонния за Европа сорт „Брент“. По някои изчисления унгарската държавна компания МОЛ е печелела по $1 млрд. годишно само от ниската цена на внасяния то нея руски нефт.
В крайна сметка обаче политическата каруца на Орбан се обърна не толкова заради връзките с токсични международни фигури като Путин и Тръмп, колкото заради вътрешната политика, бодящата очите корупция и относителното обедняване на унгарците в сравнение с другите източноевропейски държави. Под ръководството на Орбан Унгария до голяма степен бе това, което политолозите определят като „завладяна държава“. Премиерът и управляващата партия контролираха не само парламента и правителството, но и редица институции, които по принцип трябва да са независими – съдебната система, централната банка, всички държавни и повечето частни медии, голяма част от университетите. Поради това нямаше кой да повдигне достатъчно шумно въпроса как стана така ,че най-богатият унгарец със състояние от 3,2 млрд. евро е Лоринц Месарош, бивш водопроводчик, чието главно предимство е, че е приятел на Орбан от детинство. И дали младият бизнесмен Ищван Тиборц щеше да натрупа 380 млн. евро, ако не беше женен за дъщерята на Орбан.
През последните години Унгария неизменно е посочвана като най-корумпираната страна в Евросъюза в изследванията на авторитетната организация „Трансперънси интернешънал“. Унгарците паднаха на последно място в ЕС по показателя фактическо индивидуално потребление. По голяма част от милиардите, идващи от еврофондовте, влизат в джобовете на 15-тина бизнесмени от кръга на Орбан.
Изводът е, че не международната политика и консервативната антиимигрантска и антилиберална идеология бутнаха Орбан от политическия пиедестал. Той се провали в най-важното – осигуряването на благоденствие за унгарците. Неслучайно новият силен човек в Будапеща Петер Мадяр залага на почти същата идеология, подобно Орбан той е десен политик и консерватор. Мадяр спечели квалифицирано мнозинство в парламента (ще има 138 от общо 199 депутати), защото неговата антикорупционна реторика и политическа енергия допаднаха на унгарците.
Бунтарят, роден със сребърна лъжичка в устата
Големият победител от изборите в неделя е Петер Мадяр – млад, харизматичен и много енергичен политик, на фона на когото Орбан изглежда като човек от миналото. Петер Мадяр е роден през 1981 г. в семейство, което винаги е било част от обществено-политическия елит на страната. Баща му е адвокат, майка му също е юрист и е заемала високи постове в съдебната система. Едната му баба е сестра на бившия унгарски президент Ференц Мадъл, а дядо му е бил съдия във Върховния съд на Унгария. Петер Мадяр също получава юридическо образование, работи като адвокат, съветва големи мултинационални компании, работещи в Унгария. Още от студентските си години Мадяр става член на партията на Орбан ФИДЕС. Това му отваря път към работа в държавната администрация, бил е в ръководството на големи държавни компании.
По-високо в йерархията на ФИДЕС обаче винаги е стояла съпругата на Мадяр – Юдит Варга. Тя е била евродепутат и министър на правосъдието. През 2023 г. семейството, което има три деца, се разпада, донякъде по политически причини. Петер Мадяр прави публични записи на разговори със съпругата си, в които тя говори за намесата на правителството в съдебни дела. Тя пък му отвръща с обвинения в домашно насилие. Именно с този семеен разрив започва стремителната самостоятелна политическа кариера на Мадяр. Той оглавява малката партия ТИСА и започва да громи управленския модел на Орбан от позицията на човек, който съвсем доскоро е бил вътре в системата и познава нейните тъмни ъгълчета.
През юни 2024 г. ТИСА печели 30% от гласовете на изборите за Европейския парламент, което й дава седем от общо 21 унгарски евродепутати. Постепенно всички опозиционно настроени унгарци започват да припознават Петер Мадяр като единствена алтернатива на управленското статукво. Така се стига до разгромната му победа от миналата седмица.
