Професията на военен лекар дава възможност за придобиване на безценен опит и по-силна връзка с колектива. В това е убедена лейтенант д-р Петра Георгиева, която завършва преди по-малко от две години, но вече уверено се справя с всякакви ситуации както на полигона, така и във формированието, в което служи. За предизвикателствата на професията разказват Николай Чадаров и операторът Петър Георгиев.
Лейтенант д-р Петра Георгиева е началник на медицинския пункт на 42-ри механизиран батальон. Като дъщеря на лекар тя избира да последва примера на баща си и решава да специализира за военен медик.
лейтенант д-р Петра Георгиева – началник на медицинския пункт в 42-ри механизиран батальон:
„Избрах професията военен лекар, тъй като от началото ми харесваше комбинацията на медицинската специалност и физическите натоварвания, които професията даваше като възможности. И ми харесва това, че се занимавам с хора, занимавам се с колеги, харесва ми колектива“.
Едно от предизвикателствата на професията военен медик е липсата на фиксиран график и различните ситуации, в които лекарят попада във всекидневната си дейност.
лейтенант д-р Петра Георгиева – началник на медицинския пункт в 42-ри механизиран батальон:
„Не е като останалите лекари. Ние сме на различни места, в различно време. Няма точност и конкретност кога какво се случва. Ходи се на различни места, няма постоянство. Човек не може да остане спокоен дълго на едно и също място. Друго предизвикателство може би е комуникацията, които освен пациенти, са ни и колеги и до някаква степен трябва да взимаме под внимание много повече техните чувства, техника разбирания, понеже ние се виждаме постоянно, ние сме колектив“.
Новите линейки и медицинско оборудване значително улесняват бързата реакция в критични ситуации.
лейтенант д-р Петра Георгиева – началник на медицинския пункт в 42-ри механизиран батальон:
„Предимствата на новите линейки, които ни дадоха от болницата, са по-бързото транспортиране на болните до съответните болници от поделенията като това откакто аз съм тук се е случвало много пъти и наистина сме благодарни, защото предните линейки наистина е било много тежко самото транспортиране, особено на тежки случаи и по този начин се намаляват и усложненията, и грешките“.
Търпение и уважение към пациентите са най-съществените качества, които лекарят трябва да притежава, посочва лейтенант д-р Георгиева. Тя съветва младите хора, които искат да станат военни медици, да имат смелостта да последват мечтата си.
