Въстанието е връхна точка в националноосвободителна борба, каза министърът на отбраната Атанас Запрянов
Фото Красимир ТОДОРОВ
На 20 април 2026 г. се навършват 150 години от избухването на Априлското въстание, онова изцяло българско дело, резултатът от коeто е необратимото съзряване на българската нация в борбата за свобода.
За да отбележат това значимо събитие от българската история Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Държавна агенция „Архиви“, Военната академия „Георги Ст. Раковски“, Великотърновският университет „Св. Св. Кирил и Методий“, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Институтът за исторически изследвания при БАН дадоха началото на тържествена научна сесия посветена на 150-годишнината от Априлското въстание от 1876 г.
Честванията започнаха с тържествен ритуал във Военната академия и продължиха в зала 1 на Ректората на СУ с откриването на Тържествената научна сесия. Представителите на историческата гилдия обединиха усилия за провеждането на научна дискусия в две сесии, посветени на знаковата годишнина.
„Априлското въстание представлява връхна точка в националноосвободителна борба на българския народ през XIX век. То е не просто спонтанен акт на съпротива срещу османската власт, то е израз на жажда за свобода, в резултат на продължителен процес на духовно пробуждане, политическо осъзнаване и институционално изграждане в рамките на Българското Възраждане. Въстанието е и историческо събитие, и сложен социално-политически и културен феномен“. Това каза в словото си министърът на отбраната Атанас Запрянов, който присъства на тържеството и поднесе венец пред черешовото топче и кът посветен на Априлското въстание във Военната академия.
„Юбилейната 150-а годишнина ни предоставя възможност не само да отдадем заслужена почит към участниците във въстанието, но и да преосмислим неговото значение в светлината на съвременните научни подходи и интердисциплинарни изследвания“, подчерта министърът на отбраната.
Той допълни, че от гледна точка на съвременната политика за сигурност и отбрана, историческата памет за Априлското въстание има не само символно, но и практическо значение. „Тя ни напомня, че устойчивостта на една държава не се изгражда единствено чрез материални ресурси и военни способности, а преди всичко чрез ценностната система на обществото, неговата сплотеност и готовността му да защитава своя суверенитет“, каза още министър Запрянов. Акцент беше поставен върху значението на тържественото честване за образованието и патриотичното възпитание на младите хора. „Предаването на знанието за тези събития на младите поколения е от съществено значение за изграждането на гражданско съзнание, историческа отговорност и национална гордост и идентичност. Това е обща задача на държавните институции, образователната система и научната общност“, заяви военният министър.
Той съобщи, че въоръжените сили участват със зари и тържествени мероприятия в почти всички населени места, в които е имало активна дейност по време на Априлското въстание.
„Онзи април ни научи как се умира за свободата. Въстанието от 1876 не избра мълчанието, ами даде глас, с който се научихме да пеем и да плачем едновременно. То ни даде достойнството пред себе си и после пред света. То беше организирано от младостта и цвета на народа ни“, припомни в словото си кметът на Панагюрище Желязко Гагов. На такива събития обикновено се чуват високопарни, но празни слова за геройството и саможертвата, но тук тези понятия придобиха наистина огромен смисъл, защото думите бяха силни и на място.
„Бенковски беше на 33, Каблешков и Бобеков-на 25, Райна Княгиня беше само на 20. Тези хора вярваха, че истинският человек е този, който се грижи по-малко за себе си и повече за народа си. Те разбиха страха с чутовната си черешова артилерия. Забравени останаха нивите и затворени дюкяните, а църквите претопяваха думите в още по-силна вяра“, каза още в словото си кметът и припомни, че тогава тези, които са били убивани са били по-живи от тези, които са убивали.
„Днес в небето има безпилотни сенки, машини без лица, които убиват. Децата на България си тръгват с куфари по-тежки от корена“, каза още в емоционалното си слово Желязко Гагов.
В ритуала участваха военнослужещи от Националната гвардейска част и Гвардейския представителен духов оркестър. Накрая беше произведен и тържествен залп от черешовото топче, който допринесе за празничната атмосфера. Гости бяха ученици и обучаващи се във Военната академия.
Венци и цветя бяха положени от името на президента Илияна Йотова, министъра на отбраната, началника на отбраната, началника на ВА генерал-майор Стайко Прокопиев и личния състав на Академията и други. Венци и цветя бяха положени и пред урните с пръст от общините от 4-ти революционен окръг на Алеята на победите.
Съвместното събитие продължи с откриването на изложба „За свободата на един народ“ в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, подготвена от Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Държавна агенция „Архиви“.
