Необходимо още по-тясно интегриране на системата за логистично осигуряване, казва началникът на щаба на ВМС
Капитан I ранг Божидар Иванов е роден на 21 декември 1977 г. във Варна. В периода 2001-2003 г. е командир на артилерийска и минно-торпедна бойна част на корвета в дивизион патрулни кораби. След това е помощник-командир на корвета и командир на щурманска бойна част на корвета в дивизион патрулни кораби.
В периода 2010-2011 г. е слушател в Командния колеж на САЩ, Нюпорт, Роуд Айлънд. По-късно работи като старши експерт в отдел “Подготовка и използване на силите” в Командването на ВМС, щабен офицер в бреговия щаб на операция на ЕС „Аталанта“, в Нортууд, Великобритания, главен експерт в отдел “Подготовка и използване на силите” в Командването на ВМС и началник на щаба на дивизион патрулни кораби. По-късно е щабен офицер във Военноморското командване на НАТО в Нортууд.
В периода 2022-2023 г. се обучава във Военноморския команден колеж на САЩ, Нюпорт. Назначен е за началник на отдел „Планиране“ в Командването на ВМС. Заема поста началник на Щаба на ВМС от 2024 г. Владее английски език. Женен е, с две деца.
– Г-н капитан I ранг , какви учения предстоят през настоящата година и как ВМС ще участва в тях, както и какви са новите елементи и въпроси, които ще се отработят?
– През настоящата 2026 година интензивността на подготовката на Военноморските сили (ВМС) остава висока и въпреки сложната военнополитическа обстановка в Черноморския регион се изпълняват всички планирани мероприятия. През годината е планирано провеждането и участието в 34 национални и международни учения с различна насоченост, като основната цел е поддържането и усъвършенстване на нивото на подготовка, гарантираща изпълнението на задачите по мисиите на Въоръжените сили.
През юни предстои да се проведе тактическото учение на Флотилията бойни и спомагателни кораби. Нов елемент през настоящото издание е съвместното му провеждане с тактическите учения на останалите формирования от състава на ВМС. Това ще позволи на участващите сили съгласувано да отработят в най-пълна степен своите действия и взаимното си осигуряване.
През юли ще се проведе националното военноморско учение с международно участие „Бриз 2026“, което се е доказало като основно военноморско учение от такъв мащаб в региона на Черно море и като платформа за повишаване нивото на оперативната съвместимост и взаимното доверие с нашите партньори в НАТО.
Участие ще вземе и противоминната военноморска група MCM Black Sea, което предвид ограничените възможности за участие на съюзни кораби и на постоянните корабни групи на НАТО в учения, провеждани в Черно море, предоставя възможност за повишаване на подготовката на противоминните сили в международна среда.
– Какво ще е по-различното в това учение?
– За пръв път учението ще бъде платформа за едновременно оценяване по стандартите на НАТО на патрулен кораб и щабен елемент за командване и управление на тактическа група. Като нови елементи в подготовката включваме отработване на мероприятия по противодействие на морски дронове и киберзащита, което е пряко следствие от анализа на съвременните конфликти. По време на учението ще се отработи и взаимодействие с другите видове въоръжени сили, правителствени и неправителствени организации, с което ще се повишат способностите ни за изпълнение на задачи във всички домейни.
– Какви подготовки следват до края на годината?
– В края на година ще бъдем домакини на военноморското водолазно учение с международно участие „Тритон“ и съвместното българо-румънско противоминно учение „Посейдон“. Основен акцент и на двете учения е борбата с минната опасност и осигуряване на свободата на корабоплаване.
В допълнение искам да отбележа, че във връзка с придобиването на новите многофункционални модулни патрулни кораби, продължава подготовката на техните екипажи, като през втората половина на година са планирани за провеждане и първите тактически учения на море, което е следващия етап от процеса на тяхното усвояване.
– Какви изводи си направихте от вече отминалите учения и подготовки?
– Анализът от проведените тактически учения на формированията от ВМС, както и опитът от военните конфликти през последните години, ни позволяват да изведем няколко основни извода, които прилагаме в процеса на подготовка.
Нашите усилия са насочени основно към развитие на системата за командване и управление и осигуряване на нейната устойчивост и способност за бърза адаптация. Особено внимание обръщаме на провеждане на подготовка в условия на активно радиоелектронно въздействие с цел осигуряване на максимална защитата и противодействие.
Изводите ни показват, че е необходимо още по-тясно интегриране на системата за логистично осигуряване с цел гарантиране на автономност и устойчивост на силите при участие в продължителни операции.
Не на последно място, потвърдихме извода, че дори и с най-модерната техника, решаващ фактор за изпълнение на поставените задачи си остава добре подготвеният военнослужещ. В тази връзка е необходимо да насочим усилията си към придобиване и използването на съвременни симулатори и тренажори за отработване на ситуации от всякакъв характер в контролирана, но максимално реалистична среда, преди реалното изпълнение на задачи.
Окомплектоването на екипажите на новите кораби е приоритет
Поддържането на способности и готовност за изпълнение на задачи по мисия трета „Принос към националната сигурност в мирно време“ е постоянен ангажимент за ВМС. Задълженията по тази мисия обхващат много широк кръг от задачи, като осигуряване на безопасност на корабоплаването, разузнаване, извличане и унищожаване на невзривени боеприпаси, ликвидиране на последствията от бедствия и аварии, оказване на помощ и спасяване на човешки живот на море.
„Само през 2025 г. от силите и средствата на флота са проплавани 22690 морски мили и са пролетени 175 часа за противоминно наблюдение. Получени и обследвани бяха всички отправени до нас, общо над 20, сигнали за миноподобни или опасни обекти, при което бяха унищожени останки от два морски дрона, извлечени или унищожени останки от пет безпилотни летателни апарата и десет боеприпаса“, каза неотдавна пред военния вестник командирът на ВМС контраадмирал Кирил Михайлов. По думите му, специализирани формирования от ВМС са активирани 39 пъти по сигнали за съдействие на територията на областите с административни центрове Варна, Добрич и Бургас. В резултат на тези действия са били разузнати, транспортирани и унищожени 35 боеприпаса, в това число ръчни гранати, фосфорни гранати, артилерийски боеприпаси, патрони и други.
Отново по информация от командира на ВМС, практическото окомплектоване на екипажите на новите патрулни кораби е започнало още през 2023 и 2024 г. с разкриването на длъжностите в длъжностното разписание на военното формирование, в чийто състав са корабите.
Към настоящия момент окомплектоването на екипажа на първия кораб е почти на 100 %, а на втория – 80%. Това позволява провеждане на цялостна подготовка с тези военнослужещи. Програмата за подготовка включва над 70 курса в България и 21 в чужбина.
Окомплектоването на екипажите на новите кораби ще остане приоритетна цел и през тази година, категоричен беше командирът на флота.
Противокорабните ракетни комплекси, независимо от тяхното корабно или брегово базиране, са фундаментът на ударните способности на ВМС, притежаващи най-голям възпиращ потенциал. Тяхното наличие би осигурило прикритие на линиите на комуникация и възможности за поразяване на противника в голяма част от националните морски пространства на страната.
В последните години автономните и дистанционно управляеми апарати или дронове доказаха ролята и мястото си в съвременните конфликти, като средства за бойно използване с относително ниска себестойност и висока ефективност. Развитието на технологиите позволява тяхното използване в подводен, надводен или въздушен вариант, за изпълнението на широк спектър от задачи.
Българските ВМС вече успешно използват отделни образци автономни и дистанционно управляеми системи, като в плановете ни за развитие разширяването на тези способности се разглежда като приоритет, каза още контраадмирал Михайлов.
