Въоръжението на българските бунтовници е било повече от скромно, но политическата цел е постигната.
„Продай си нивата, купи си пушка!“ Това е бил девизът на родолюбивите българи през пролетта на 1876 г. Увлечени от детайлите, свързани с географията, целите и хода на Априлското въстание, често пъти забравяме материалната част – въоръжението на въстаниците. А това е един от ключовите сюжети, които очертават значимостта на бунта от 1876 г. и ни помагат да осъзнаем огромното неравенство в силите на двете противоборстващи страни.
Решението за вдигане на въстание през пролетта на 1876 г. е взето на заседание на Гюргевския революционен комитет в края на 1875 г. Тогава е предписано
всеки бъдещ въстаник да се снабди с оръжие
и да има поне 300 хартиени фишека за пушката и още 150 за револвера. Това обаче е трудно за изпълнение – в условията на чужда власт българите не могат да закупят легално оръжие, не е решен и въпросът с финансирането на такива покупки.
В крайна сметка се оказва, че бунтовниците се сражават с редовната турска армия и башибозука предимно с кремъклийки и капсулни пушки. Те имат скорострелност 1 до 3 изстрела в минута и далекобойност – до 300 крачки. Капсулата с течен живак, която служи за произвеждане на изстрел, се появява в края на Наполеоновите войни (1813 г.). В занаятчийски условия в подготовка за Априлското въстание кремъчно оръжие е било преработвано в капсулно, като се променя механизма за възпламеняване. Скорострелността обаче си остава същата.
Предполага се, че едва около 400 от десетината хиляди въстаници са имали пушки с модерните за времето си иглени системи. Бунтовниците в Панагюрище са притежавали и около 200 револвера, така те компенсират ниската скорострелност на кремъчното и капсулно оръжие. Вероятно револверите са били модели „Ремингтон“ и „Колт“ с барабан с 6 патрона.
Ето как описва въоръжението на бунтовниците Димитър Страшимиров – най-добрият летописец на Априлското въстание: „…разни видове шишанета, карабини, филинти – все кремъкови, няколко евзалии и ловджийски чифтета, три лефушета и една мартинка, около 200 прости револвера, разни кремъкови пищови…“ Захари Стоянов пък разказва:„Другарите ми по пътя за Панагюрище не можаха да се стърпят от да не чуят гласа на своите нови пушки (30 броя), да се уверят на какво разстояние караха куршум. Поставиха нишан… куршумите запищяха по въздуха, но не можаха да достигнат определената точка, защото бяха от калпавата система. Тях продаваха братя Дренски в Пловдив…“
Изстрелите, с които Панайот Волов огласява въстанието в Панагюрище, са произведени с „Шаспо”, добра за времето си френска пушка. Войводата Георги Бенковски и един от водачите на въстанието в Панагюрище – Павел Бобеков, са били въоръжени с пушка „Уинчестър“.
В същото време
въоръжението на османската армия е респектиращо
През 1869 г. войската на султана се снабдява от САЩ със 114 000 преднопълнещи пушки „Енфилд“, образец 1853 г., както и 150 000 „Спрингфилд“, обр.1861 г. Те са преработени в заднопълнещи в Зейтун-Бурну и Топ-хане по системата „Снайдер“. Година по късно пак от Америка са доставени 20 000 пушки „Уинчестър“. От Англия пък за турския аскер идват 170 000 заднопълнещи пушки „Снайдер“.От Австро-Унгария са поръчани 200 механични картечници „Гатлинг“. През 1872 г. от САЩ за Османската империя са доставени 600 000 пушки „Мартини-Хенри“ от съвсем нов образец. Разбира се, не всичкото това оръжие е използвано за потушаване на българския бунт от 1876 г., но ясно е, че турските части, изпратени срещу въстаниците, имат огромно превъзходство във въоръжението. Непосредствено преди избухването на Априлското въстание османската власт разпорежда да бъдат „разпечатани“ армейските складове и голямо количество от наличното оръжие и боеприпаси са раздадени на башибозука (нередовните части).
Още по-големи са проблемите на въстаниците с боеприпасите. Купуван чрез контрабандисти турци, барутът нерядко е негоден за действителен изстрел, а понякога и поврежда оръжията. Ето как описва ситуацията на връх Еледжик Йордан Венедиков: „Постоянните дъждове, които започнаха да валят на 26 април, не преставаха. Барутът се измокри. При едно упражнение в стрелба, от 100 пушки хванали само половината, а при друго от 400 пушки хванали само 10%“
Технологията за направата на книжен патрон-фишек
в домашни условия обяснява за в. „Българска армия“ Методи Навущанов – главен уредник в историческият музей на Панагюрище. Той я е изпробвал на практика. Нужни сатриъгълно парче хартия с размери 15х15х20см, сферичен оловен куршум -18 грама, доза черен барут-10-12 грама и дозатор, клечка с „копанка“ в единия край.
Методи Навущанов изчислява и колко барут е бил необходим за въстаниците в Панагюрище. Предписаните от Гюргевския комитет за всеки бунтовник 300 фишека за пушка са по 30 грама, което прави общо 9 кг. А 150-те фишека за пищови са по 25 грама или общо – 3,75 кг. Ако приемем, че от 600 души, способни да носят оръжие в Панагюрище, според Д. Страшимиров 550 са били въоръжени с кремъчни и капсулни пушки, то сметката е следната: 550 х 300 фишека = 165 000 фишека х 10 г барут = 1650 кг. Отделно според Захари Стоянов е било необходимо на всяка къща да има още по една ока – 1225 грама. Фишеците обаче са много стар модел боеприпас, въведени са още през 1540 г. Те са неустойчиви при въздействието на дъжд, влага, продължително съхранение и транспортиране.
А отсреща османската армия стреля с
унифицирани металически патрони, фабрично производство
от Англия, Франция, Белгия, САЩ. Един османски войник носи дневен запас от 80 патрона в две поясни паласки по 10 бр. в кутия и допълнителен запас от 60 бр. в нагръден платнен патрондаш. Има и неприкосновен дневен боезапас от 60 бр. Това прави общо до 200 патрона.
Изводът е, че заради разликата във въоръжението и подготовката на двете страни Априлското въстание няма никакви шансове за военен успех. Продължителността и силата на съпротивата на българските бунтовници дори надхвърля очакванията. И в крайна сметка се оказва достатъчна за постигане на политически успех – най-влиятелните политици в Европа и Русия са впечатлени от волята на българите за свобода. Следва Руско-турската война от 1877-1878 г. и освобождението.
