Лейтенант Свилен Маринов от 55-и инженерен полк в Белене е започнал службата си като войник.
За лейтенант Свилен Маринов, който е изпълняващ длъжността командир на рота за унищожаване на невзривени бойни припаси в 55-и инженерен полк в Белене, службата под пагон е като за всеки друг –
изпълнена с неочаквани ситуации
напрежения и преодоляване на предизвикателства. Истинско минно поле от делнични човешки взаимоотношения, спазване на срокове, субординация и компромиси в името на успеха на формированието.
Но службата му и буквално е минно поле. С колегите си от EOD-екипите са заедно по полигоните и учебните полета, но и в многобройни реални ситуации по разузнаване, транспортиране и унищожаване на всякакви видове, предимно стари – снаряди, бомби, мини и други боеприпаси, откривани навсякъде из страната. Военнослужещите от полка са там, където експлозивната заплаха дебне за най-малкото невнимание, неточност или неспазване на процедурите. За тези EOD-специалисти боравенето с взривоопасни предмети и вещества е всекидневие.
Лейтенант Маринов познава службата на сапьора из основи. „Аз съм от Свищов и съм от хората, които са ходили в казарма. Постъпих в армията като войник през 2004 г. Във войсковия живот хората, които са около теб са много важни.
На тях разчиташ и се уповаваш
те са ти като семейство. Реших, че искам да продължа в тази посока малко след като се уволних от наборната служба”, споделя офицерът. Така отново е в строя, та и до днес – все в 55-и инженерен полк в Белене. „На доста по-късен етап ми се предостави възможност да отида да уча във военното училище, да го завърша и да стана офицер от Българската армия през 2024 г.”, казва лейтенантът.
Според него военната професия е важна с екипността – зависиш от хората, с които служиш, но и те – от теб: „Това ти дава гордост за професията и увереност, че можеш да се справиш с всяка ситуация и че има кой да застане до теб във важен момент. Можеш да разчиташ на хората около себе си. И най-вече ти дава сигурност”.
Неотдавна лейтенантът ръководеше подчинените си по време на сбор на EOD-тимовете от Сухопътните войски. Освен домакините от полка, в продължителната подготовка участваха също тимове от 2-ра и 61-а механизирани бригади, от 3-то бригадно командване и от 38-и батальон за ЯХБЗ и Е в Мусачево. Сред учебните задачи, които военнослужещите изпълниха бяха унищожаване на импровизирано взривно устройство (ИВУ), а също разузнаване, включително и за химически бойни отровни вещества на открит в полето боеприпас,
извличане на снаряд, забит в земята
и т. н. Тимовете от различните формирования действаха съвместно, като използваха защитни облекла и модерна техника – верижен робот, ракетен ключ за развъртане на взривател, полиспаст за извличане на боеприпас от почвата, специално оборудвани транспортни средства за превозване на невзривени боеприпаси.
По думите на лейтенант Маринов пред военните медии, идеята на сбора е съвместното действие на EOD-тимовете, както и взаимодействието с химиците. „Не всички участници имат голям опит. Сред тях има и новопостъпили военнослужещи, които тепърва навлизат в спецификата на службата. Тези, които имат по-голям опит, го предават на останалите”, заяви офицерът. А коментарът му в края на тренировъчните действия, които включваха не само разузнаване и обезвреждане на невзривени боеприпаси, но и действителни взривове за контролирано унищожаване на ИВУ и опасни материали, беше лаконичен: „Мисля, че постигнахме целта – надградихме уменията. Обменихме опит и мисля, че абсолютно всички са вече по-уверени в действията си”.
Седмица преди сбора лейтенант Маринов ръководеше екип, който разузна, обезвреди и унищожи боеприпас, открит в Плевен. За офицера това е поредният случай от богатата му сапьорска практика, който
изисква същото внимание
отговорност и умения, все едно е за първи път: „След като получихме сигнала, екипът ни се задейства. Отидохме на място. Полицията охраняваше боеприпаса. Видяхме, че това е 76 мм снаряд – може би от 1900-ата година или по-късно. Беше силно корозирал. Транспортирахме боеприпаса извън Плевен, където беше неутрализиран. Това е често срещана ситуация, най-вече когато хора решават да си правят ремонт на имота и намират под покрива или в стените гранати, боеприпаси и т. н. Стандартната процедура е – отиваме на място, районът се отцепва. Разузнаваме, решаваме как ще действаме в зависимост от ситуацията и неутрализираме боеприпаса”. Лейтенантът обобщава категорично: „Трябва да притежаваме хладнокръвие и да работим в екип. Това е най-важното. Всеки от екипа изказва мнението си, обсъждаме и решаваме кой е най-добрият начин на действие”.
В свободното си време офицерът релаксира със спорт. Привличат го също различни хобита, сред които
риболов и поправка на двигатели
на автомобили. Съпругата му и двете им деца го подкрепят в пълен обем: „Семейството ми е винаги до мен. Съгласно е с решенията, които вземам. Дава ми и насоки, ако ми трябват”. Така принципът на екипността, на който толкова разчита в службата, му помага и в семейния живот.
