В Националния военноисторически музей беше открита изложба, която представя произведения, създадени по време на Първата световна война. Експозицията събира творби на военни художници, поставили началото на една от значимите музейни колекции у нас.
Изложбата „Създаден във война, съхранен с изкуство“ е част от програмата, с която Националният военноисторически музей отбелязва 110 години от създаването си. Експозицията връща към 1916 година -период, в който се поставя началото на музейната колекция. Представени са произведения на български художници, създадени по време на войната и показани тогава в международна изложба в Берлин, а по-късно постъпили във фонда на музея. Експозицията се показва в навечерието на 6 май, но тази година се търси различен подход към темата за войната.
доц. Соня Пенкова – директор на Националния военноисторически музей:
„Подходихме нeтрадиционно и този път за 6 май не показваме знамена, не показваме артефакти свързани с големите битки и с големите герои, показваме един различен поглед към войната и към хората, които участват в нея. Погледът на творците и показваме погледа им към една война, наречена от историята Първата тотална война или Голямата война.“
Тази война в тази изложба се вижда през погледа на най-чувствителната част от онези, които са на фронта.
„Това са военните художници, които имат основната задача на този фронт да пресъздадат духа на българската армия там по бойните полета на Мизия, Тракия и Македония, да запазят спомена и да документират всичко онова, което тя извършва там на бойното поле.“
Заместник-министърът на отбраната Йордан Божилов припомни обстановката, в която се създава музеят и направи паралел с днешната среда за сигурност.
Йордан Божилов, заместник-министър на отбраната:
„Когато този музей е основан, България се намира в съвсем различна историческа реалност. Време, в което държавата устоява своето място чрез сила, дипломация, трудни стратегически избори. Тогавашният свят е свят на съпернически сили, на динамични съюзи и на решения, които често се налагат под натиска на обстоятелствата. Оттогава България е преминала през дълъг и нелек път. В съвременната среда за сигурност предизвикателствата са многобройни, често невидими в традиционния смисъл. Те се проявяват чрез действие върху информацията, върху обществените нагласи, върху начина, по който възприемаме реалността. Хибридните действия целят да подменят факти, да разколебаят доверието и да ерозират усещането за общност и посока. И именно тук историята, историческата памет имат решаващо значение, защото познаването на миналото дава устойчивост срещу манипулация в настоящето. Историческата памет е не просто знание, а инструмент за ориентация. Тя позволява да разпознаваме модели, да поставяме събитията в контекст и да правим информирани изводи.“
Сред авторите са Ярослав Вешин, Борис Денев, Димитър Гюдженов, Александър Божинов, Владимир Димитров – Майстора, Константин Щъркелов и Чудомир, както и редица други художници и скулптори, работили през този период.
