Когато хората са синхронизирани да работят в екип, напрежението изчезва, казва командирът на рота в многонационалната бойна група капитан Стоян Спасов.
Капитан Стоян Спасов не говори много. Това, което и имал да каже на подчинените, го е казал по време на подготовката и планирането. Сега е време за действие.
Срещам го на учебен полигон „Корен“, където участва в учение на многонационалната батальонна бойна група. Невисок, той лесно може да бъде объркан за танкист. Основните действащи военнослужещи са балканските държави плюс Италия. Българската рота участва с един механизиран взвод. В големите учения на бойната група в края на всяка 6-месечна ротация ротата участва с целия си потенциал – 3 механизирани взвода, логистичен взвод, плюс отделение за управление. „Жегата“ за ротата на капитан Спасов ще е през юни и юли на полигоните „Ново село“ и „Корен“.
Това няма да е нещо ново за сухопътния офицер – сега е третото му участие в състава на многонационалната бойна група. За първи път му е през август 2023 г., когато е в щаба на групата. Вторият път е вече командир на ротата, а сега му е трета мисия в „Ново село“. Между втората и третата мисия в батальонната група успява да отиде и до Косово за участие в мироопазващата мисия на НАТО като командир на маневрена рота. Една от основните функции на българските войници е да патрулират в северозападната част на страната в близост до границата със Сърбия – район, изпълнен със силни етнически предизвикателства. След завръщането си от Косово е издигнат от командир на рота в състава на 31-ви механизиран батальон в Хасково до заместник-началник на щаба на батальона. Всъщност най-хубавите неща в кариерата на капитан Спасов предстоят, защото е смятан за изключително компетентен и можещ военен командир. Но ще се изненадате да разберете, че в основата на философията му не стои единоначалието и искането подчинените му да изпълняват безпрекословно заповедите му.
„Трябва да си голям психолог и да умееш да работиш с хора. Да знаеш кои копчета, кога и как да натиснеш, за да може цялата тази система да работи правилно. Ротата е система. И един елемент от системата да не работи правилно, цялата система ще рухне и няма да функционира ефективно, казва капитан Спасов. – Рухва и е много трудно, цяло изкуство е да можеш така да си нагласиш нещата, че всичко да работи. Да се работи с хората без напрежение, те да да имат желание да ходят по занятия, да надграждат своите индивидуални способности и умения и да станат по-добри военнослужещи“.
За да постигне оптимален колективен дух и ангажираност добрият командир трябва с вещината на диригент да управлява междуличностни процеси и мотивация, а крайната цел е на бойното поле да се яви отбор, който действа точно, ефективно и успешно.
„Ротата е от точно 100 военнослужещи. Не са малко, хората са от различни поколения. Има много млади, има и по-възрастни, има и хора на средна възраст. Не е лесно да се управляват всички тези хора. Подходът ти при един, няма да работи при друг“, казва капитан Спасов.
Ако подходът не проработи при един, е много вероятно да се касае за проблеми с вътрешната му мотивация. „Да си военнослужещ не е само професия, не е само начин, по който си изкарваш прехраната. Това е начин на живот, а с него е обвързано и цялото ти семейство, защото то до някаква степен плаща цената за това ти да си военнослужещ. Затова казвам, че да влезеш в армията трябва да ти идва отвътре, това е призвание и не бих могъл да я сравня с нито една друга. Защото си на разположение 24/7, постоянно си на занятия. Военнослужещите от ротата имат доста голям опит в това отношение – било то при участие в мероприятия по преодоляването на последици от природни бедствия, при дейности по охрана на държавната граница. По всяко едно време – когато ти звънне телефонът, независимо къде се намираш – тръгваш. И човекът в униформа трябва да е наясно, че ще пропусне много семейни тържества, рождени дни и детски усмивки. Семейството му също трябва да знае и да разбира мисията му и служебния му дълг“, казва капитан Спасов.
Пехотинците от батальона в Хасково вероятно повече от всички други военнослужещи от Сухопътните войски участват не само в мисии, тренировки и занятия, но и в реални ситуации по гасене на пожари. „Има голяма разлика и това го разбираш накрая, след като всичко свърши. Разликата е в удовлетворението от свършената работа, че ти по някакъв начин си допринесъл за спасяването на животи, на имущество, за спасяването дори на човешки съдби и животи. Да, изморително е, изтощително е, но удовлетворението след свършената работа е несравнимо“, казва капитан Спасов.
Благодарността към „спасителите“ при такива природни бедствия върви ръка за ръка с някакъв тип очакване, че така е трябвало да се случи.
„Народът като цяло до някаква степен приема армията за даденост до момента, в който армията не трябва да действа при природни бедствия, при охрана на държавната граница, не дай, боже, при някакъв военен конфликт. И докато човек не влезе в нашите кубинки, да види нашето ежедневие, няма да разбере. Защото отстрани погледнато не се вижда това, което правим, но при нас дори няма и работно време. При нас се случва, прибираш се, буквално виждаш семейството си за час, два, три и пак тръгваш нанякъде“, разказва офицерът.
Според него има и много хора, които не си дават сметка на какво ще са подложени и започват военна кариера. Много от тях се отказват. „Пречат им нагласи от филмите, мислят си, че са екшън герои, които ще скачат и ще спасяват хора. Но в тях ги няма и не се вижда нашата ежедневна подготовка и тренировка, защото ежедневието на военнослужещия е свързано с това. Много от тях не са свикнали с дисциплината, с това, че трябва нещата да се случват в срок и по начина, по който са заповядани, че трябва да изпълняват заповеди. Може би това им пречи, а може би не се замислят за ангажираността, която в армията може много да ти даде, но също може и много да ти вземе.
Работата в международна среда, постоянното участие в международни учения, модернизацията на материалната част вероятно водят със себе си и създаването на ново поколение в Българската армия, което е с различен манталитет от по-старите офицери.
„Може би се оказва, че това е сблъсък на поколения. Всяко едно поколение идва със своите разбирания, със своите виждания, със своите цели и е нормално да има сблъсък между поколенията, защото всяко ново поколение носи новото, модерното. Учи се много по-бързо, има достъп до много по-голям информационен ресурс, до медии, социални мрежи. Навлизат много нови технологии, които много помагат. Смятам, че оттам идва този сблъсък, но всички командири са целеустремени, имат желание да се развиват, да развиват своите подчинени, да развиват формированията си“, казва капитан Спасов.
Командирът на рота смята, че най-важното за изграждането на здрав колектив е възможността редникът да изкаже мнението си пред най-висшия командир. „Аз не бягам от дискусии, напротив – провокирам ги. За мен дискусията ражда решения, защото в дискусията всеки ще си каже неговата гледна точка, ще каже той какво мисли, защото има неща, които аз не мога да забележа, оттам, където се намирам, мога да не си дам сметка. Това дава възможност на всеки да мисли, а не да е просто като кон с капаци. Да, той трябва да изпълнява заповедите, но на всеки трябва да се даде възможност да мисли, така че мисията да е успешна“, смята капитан Спасов. „При мисийното командване, когато се постави задачата, съответно с нужните граници, този войник да мисли как най-добре да я изпълни. Не да му се даде всичко смляно и да му казваш – правиш едно, правиш две. Поставяш му задачата, какъв е крайният резултат – какво трябва да се случи накрая, и вече той решава по какъв начин ще го направи. И така вече става и развитието му като войник, и градацията“, разказва опита си капитан Спасов.
