81 000 съветски бойци са убити при щурма на германската столица.
Войните обикновено приключват когато едната страна разбира, че за нея ще е катастрофално, ако продължи да се сражава и моли за мир, съзнавайки че за него ще трябва заплати висока цена, варираща от национално унижение до изплащане на репарации и загуба на територии. Накрая всичко свършва, оръжията замлъкват, а т. нар. малък човек, независимо дали е в лагера на победителите или победените, продължава да живее с усещането че е бил излъган и използван, и че именно той е платил цената за случилото се. На този фон Втората световна война е изключение. Всички, сражавали се в състава на антихитлеристката коалиция, от висшите командири до последния пехотинец, са вярвали че тя трябва да завърши там, където е била разпалена – в Берлин, в леговището на нацисткия звяр, а тези, които са драснали клечката, трябва да си получат заслуженото. Напълно логично, покоряването на столицата на Райха е изглеждало като акт на висша справедливост както в очите на тези, които са напредвали от запад, така и на тези, напиращи от изток. През пролетта на 1945 г. Червената армия е била най-близо до Берлин и Сталин не пропуска да се възползва от този факт.
Челните отряди на съветския 1-ви Белоруски фронт, командван от знаменития маршал Жуков, достигат река Одер, широка водна преграда на около 60 км източно от Берлин, в края на януари 1945 г. Те моментално я прекосяват с подръчни средства и скоро след това на отсрещния бряг възникват
три неособено големи плацдарма
Това не са просто предмостия, а зареден с куршуми пистолет, насочен право в сърцето на Райха. Германците са наясно, че ако не успеят бързо да натикат руснаците обратно в реката, то в един момент плацдармите ще бъдат толкова солидно укрепени, че атаките срещу тях ще се окажат безмислени. Така и става – през целия февруари и март 1945 г. силни германски съединения, подкрепяни от танкове и авиация, постоянно атакуват предмостията, но не успяват да ги елиминират. Армиите на Жуков на свой ред също атакуват, стремейки се да съберат в ударен юмрук повече войски за последвалото настъпление към Берлин. Това че предмостията оцеляват, в крайна сметка позволява на командващия съветските войски в района – маршал Жуков – да започне да прехвърля допълнителни сили, средства и провизии. Така завършва най-трудният, подготвителният етап за последния съветски щурм в Европа.
Сталин официално разпорежда провеждането на Берлинската операция в началото на април 1945 г. В нея, освен фронтът на Жуков, който трябва да настъпи към германската столица директно от изток, участие трябва да вземат и 1-ви Украински фронт на маршал Конев и 2-ри Белоруски фронт на маршал Рокосовски. Групировката на Конев трябва да заобиколи Берлин от югозапад и така да отреже всякакви пътища за отсъпление и снабдяване на защитниците му. Войските на Рокосовски пък трябва да нанесат удар покрай брега на Балтийскио море в общо направление към река Елба, лишавайки германската групировка от пространство за изтегляне на север. Общо в настъплението предстои да вземат участие над 2 300 000 съветски войници, подкрепяни от 41 600 оръдия, 6250 танка и 7500 самолета. Има и около 200 000 поляци, мобилизирани от просъветското правителство на нова Полша. Тази могъща сила едва ли би била същата, ако не беше материалната помощ, редовно доставяна от съюзниците по програмата Ленд-лийз. Почти всички камиони, джипове, мотоциклети, бронирани автомобили са американски или британски, такива са и около 15% от танковете и самолетите, да не говорим за храната, медикаментите, експлозивите и другите провизии.
Въпреки доставките по Ленд-лийз и привидно безоблачните политически взаимоотношения, именно вероятните бъдещи ходове на западните му съюзници в следвоенния свят са основна грижа на Сталин в онези дни. Въпреки обещанието на американците че няма да напредват към Берлин, както и договорката че границата между съветската и англо-американската окупационни зони в Германия ще преминава по река Елба, кремълският тиранин е изпълен с подозрения, че Рузвелт и Чърчил могат да скроят номер и да му измъкнат Берлин,
главният приз на приключващата война
Документите, които се съхраняват в столицата на Райха, със сигурност крият и много тайни – от разработки на секретни оръжия (включително ядрени) до мръсните дела и помисли на нацистите. И не на последно място, в очите на Сталин и обкръжението му победата във войната би имала горчив привкус и би изглеждала непълна, ако над Берлин се развее друг флаг вместо съветския. В това съветските вождове виждат висш смисъл, морална награда и кулминация на всички усилия и жертви, които СССР е трябвало да даде през изминалите четири години. Именно тук се крие и фундаменталната разлика между мисленото на тоталитарния и свободния човек – никой съюзнически държавник не би погубил десетки хиляди свои войници поради „висши“ съображения.
Защитниците на Берлин имат твърде малко аргументи, с които да се противопоставят на съветската армада. Техният брой едва ли надхвърля 850 000, като в това число освен набързо попълнени с моряци, летци и младоци разгромени дивизии, влизат и полицейски части, невръстни фанатици от Хитлерюгенд и опълчението „Фолксщурм“, съставено предимно от мъже в предпенсионна възраст. Тежките оръжия са неколкократно по-малко от съветските, не достигат муниции, гориво и какво ли още не.
Отчаянието и депресията
са преобладаващо психическо състояние, Хитлер също е наясно, че краят е близо, но той е твърде решен да го посрещне в Берлин и отказва да го напусне.
Берлинската операция започва в ранните часове на 16 април. На левия фланг пехотата 1-ви Украински фронт бързо преодолява река Нейсе и след това танковете на Конев се устремяват на северозапад, мачкайки всякаква съпротива по пътя си. С нищо подобно обаче не може да се похвали 1-ви Белоруски фронт. Армиите на Жуков още от самото начало се натъкват на упорита съпротива в района на Зееловските височини, където немският генерал Хайнрици е успял да изгради гъвкава отбрана. В продължение на четири дни Жуков хвърля в боя все нови и нови сили и когато на 19 април позицията най-после е преодоляна, цената, заплатена за това, е изключително висока – до 20 000 войници и стотици изгорени танкове. От този момент нататък повече няма какво да спре Жуков по пътя му към столицата, а и той има всички основания да бърза, защото изглежда, че големият му съперник Конев може да го изпревари и да навлезе в Берлин пръв. Това съперничество не бива да ви учудва, то е провокирано лично от Сталин, който знае как да създава интриги с цел да постига по-бързи резултати. В крайна сметка челните отряди и на Конев, и на Жуков достигат града почти едновременно – първите от югозапад, вторите от изток. На 22 април те вече водят тежки улични боеве, напредвайки към централните квартали.
Защитниците на Берлин, странна смесица от разпокъсани армейски части, западноевропейски доброволци-есесовци и фанатични хлапета от Хитлерюгенд, се сражават упорито, но
няма как да спрат червената вълна
Към 30 април тяхната съпротива е лимитирана до няколко квартала в центъра на града. По обед започва щурмът на Райхстага, който Сталин вижда като абсолютния символ на нацизма. Към полоунощ той най-после е превзет, с цената на стотици жертви, макар че с оглед обстоятелствата обсадата и постоянните обстрели биха постигнали същия ефект, но както знаем, в СССР човешкият живот не е имал особена стойност. Хитлер не научава за падането на Райхстага, защото същия следобед се застрелва в бункера си. Понеже прословутото поставяне на червеното знаме на покрива на Райхстага няма да изглежда ефектно през нощта, заснемането му е отложено за следващия ден, 1 май. Няколко часа по-късно, след заснемането на прословутия кадър гарнизонът на града капитулира. Така завършва Берлинската битка, политически и идеологически най-натоварената операция на войната. Руснаците губят в нея 355 000 души (81 000 убити). За сравнение сюзниците за две години (1943-45) в Италия губят 312 000 (70 000 убити) и освобождават цяла Франция за 80 дни с цената 226 000 загуби (50 000 убити).
