Българката Нанси Дамянова е сред виртуозните изпълнители на трупата
Със спектакъла си „Ово“ Цирк Дьо Солей (Cirque du Soleil) отбеляза в София 17 г. от неговото поставяне на сцената. Така трупата му се върна след 10 г. у нас. В спектакъла участват 53 артисти от 25 страни, а в трупата от 11 години играе и акробатката Нанси Дамянова, родена в Париж и израснала в Монреал (Канада)в семейството на български спортисти. Тя впечатлява и с прекрасния си български език и има една от най-рисковите роли.
В това семейно шоу „Ово“, в превод от португалски – яйце, е символ на зараждането, любовта и новото начало, а на сцената – гравитацията не съществува. Това е шоу на въображението, виртуозната акробатика и всъщност показва голямото изкуство на цирковите артисти, една от най-виртуозните циркови шоу-програми днес в света. Магичният свят на сцената е вдъхновен от живота на насекомите, което заедно с вълшебната музика показва стила на трупата. Артистите превърнаха и центъра на София в празник, като се появиха с пъстри костюми, а спектакъла – в метафора на човешкото общество, в което всяко същество има своя роля и значение. След първата си премиера, канадската трупа, създадена в Квебек, е гледана от над 7 млн. души в 40 държави.
„Началото на края“ в Сатирата: Бодлив смях по френски
Съпругата на г-н Боман е засегната от странна болест: тя остарява седем пъти по-бързо от него! Уморен да живее с 80-десетгодишна жена, докато самият той е пъргав 40-десетгодишен мъж, той си намира любовница и решава „да се отърве“ от жена си. Опитва се да я изпрати дори в старчески дом. След като не успява, я хвърля в обятията на младия служител Ерве, когото представя за свой таен племенник. Дори го насърчава да й говори на немски, заради което тя някога се е влюбила в него самия. И г-жа Боман се влюбва в Ерве. Неочаквано Ерве също се влюбва в г-жа Боман, която в очите му е много привлекателна млада жена…
Пиесата на френския драматург Себастиан Тиери е описвана като булевардна, но тя боде точно с типичния френски хумор. Той превръща абсурда в реалност, в която зад смешното и комичното прозира горчивината на битието. В него след дълга връзка нерядко човек започва да гледа с други очи. Във френските постановки на тази пиеса акцентът пада върху постепенната ескалация на напрежението – малки реплики прикриват конфликта, който избухва изведнъж.
Авторът е известен със своите пиеси, които съчетават хумор, абсурд и психологическа дълбочина. Той умело показва как обикновени ситуации могат да се превърнат в напрегнати и дори абсурдни. Самият Тиери е актьор, той предпочита минимален декор и разчита на запомняща се актьорска игра. Под режисурата на Николай Младенов на сцената на Сатирата блестят Явор Борисов, Стела Ганчева и младият Георги Манчев. Една постановка, която ще се запомни с много смях с горчив привкус.
Доайенът на актьорите Мария Стефанова – с „А’Аскеер 2026“
Мария Стефанова, най-възрастната ни актриса, която не слиза от столичните сцени, получава тазгодишната награда „А’Аскеер 2026“ за цялостен принос към театралното изкуство. И днес можем да я видим в афишите на Народния и Военния театър и на Театър 199. Преди 2 г. тя получи тази награда за женска роля в пиесата „Оскар и розовата дама“(Театър 199) и преди това – за главна роля в „Три високи жени“ в Народния театър. А Съюзът на артистите в България я удостои със специалния „Икар“ за чест и достойнство. Участва и в много филми – от „Любимец 13“ до „На всеки километър“, „Иван Кондарев“, „Всичко е любов“, „Петък вечер“, „Дунав мост“ и „Порталът“.
Фондация „А’Аскеер 2026“ обяви номинираните за наградите, които ще бъдат връчени на 24 май за 35-и път на сцената на Театър „Българска армия“. Актьорите Атанас Атанасов и Ивайло Христов са номинирани в тандем за „Най-добра мъжка роля“ в „Последната нощ на Сократ“ в Театър 199. Всички номинации са на сайта на Военния театър.
Журналист и полицай написаха книга
Любомир ДЕНОВ
Журналист и полицай написаха книга за едни от най-зловещите престъпления, разтърсили неотдавна страната. Огнян Стефанов и Валентин Цоновски обединиха сили, за да покажат кои са хората, разследвали авторите на жестоки убийства, отвличания, палежи и рекет. Стефанов е известен журналист, автор на документални книги, а Цоновски е участвал в разследванията на едни от най-бруталните престъпни групи в България през последните десетилетия. Двамата ги обединява не само това, че са родом от Плевен, но и смелостта и желанието им да покажат житието и битието на разследващи полицаи, криминалисти и прокурори, дръзнали да се изправят срещу брутални бандити.
Историите в книгата са от първо лице – достоверни и съпреживени. Двамата автори отварят вратите на един непознат за широката публика свят, пълен с напрежение и динамика. Малцина знаят, че Огнян Стефанов започва кариерата си като журналист в чудесното някога списание „Български воин“. Че няколко години от службата си изкарва в Елхово – един от полковете в т.нар. Триъгълник на смъртта. И въпреки това до ден днешен говори и пише с уважение за хората във военна униформа. Защото е минал по техния път.
