● Идват млади компютърно грамотни кадри с английски език и добра мотивация.
Още преди гимназията военната професия за Кирил Чакъров била ориентир към бъдещето. Завършил „Информатика и информационни технологии“ и, записал специалност „Артилерийско и зенитно ракетно въоръжение, оптика и бойни припаси“ в Националния военен университет, понеже работата с компютри му била интересна. Да си военнослужещ в родния му град Сандански по онова време (2015) не било особено популярно. Но приятелят му, по-голям от него, го изпреварил в НВУ и вече му разказвал как изглеждат нещата отблизо. „Професията не е за всеки, трябва да й се отдадеш изцяло – да си човек с устойчив характер…“ казва сега, когато вече е капитан. Офицерският си път започнал в ПВО в Плевен – рота за регламентно настроечни работи и ремонт на специална апаратура. Поддържали бойните машини „Оса“, усъвършенствал знанията си за информационните технологии. Като началник на отделение логистика в Трети механизиран батальон това му помага да посреща новостите в работата. В добавка заема и длъжността заместник-командир по логистиката, защото в батальона липсва майор. „През последните години оръжията се модернизираха – автомат „Калашников“, навлизат безпилотни летателни системи и апарати. По-рано не съм ги изучавал, но ми помага натрупаният опит за конструкцията, за действието на части и механизми и техническата експлоатация на въоръжението …“ А той е богат, не само на Оса, а и със снайпери, пистолети, картечници. Техническото мислене, помага да се усвоят новостите.
Професионалните му знания са трупани 11 години като 6 от тях е офицер. Неслучайно преди година е бил 7 месеца на мисия в Косово, офицер по логистиката в щаба на Втори многонационален батальон. „Трябваше да се организира храненето, поддръжката и ремонта на машините, предислоцирането на щаба. – си припомня той. – От база „Бонстийл“ трябваше да се предислоцира в база „Виладжо“.
Представянето на Щаба и на българската рота било на високо ниво и много от чуждестранните им колеги са заимсвали от българския опит. Но и нашите били впечатлени от опита на швейцарците, особено добре материално осигурени, с различни видове машини, логистиката им вървяла „като по мед и масло“.
„Мисията ни беше мироопазваща. Три месеца изготвяхме ежедневно заявки за храненето към щаба на „Бонстийл“. Доставката на резервни части ставаше по заявка чрез националния поддържащ елемент за българските машини. Моите задачи бяха и за проверка на пътищата за ротите, които изпълняваха задачи навън. Дали са проходими, дали ротите нямат затруднения. Ако машина се развали на пътя, ми докладваха. Като щаб трябваше да вземем решение как най-бързо ще се възстанови дадена машина. Освен българската рота, имаше и албанска, австрийска и гръцка. Това усложняваше доставките, ако машина се развали по пътя, търсехме вариант с колегите как да я евакуираме и да бъде възстановена. Ако техниците не могат сами да я възстановят, изготвяхме заявка до съответната страна – България, Албания, Гърция или Австрия – да доставят тая резервна част. Занимавах се и с отчитането, съхраняването на различните материални класове“, спомня си офицерът.
Капитан Чакъров следи обстановката и новостите при различните конфликти по света, за да го прилага в практиката. Ключът е да познаваш хората си и да работиш заедно с тях. Управлява петдесет-шестдесет не само логистици на рота, ами и шофьорите, механик-водачите, регулировчиците. Познава ги като характери, учил се от тях, но и им е предавал и своя опит на различни занятия, учения. Оттам идва доверието помежду им, знае на кого каква задача да му постави и какъв резултат да очаква. Техническото мислене дори изградено на по-стари системи при навлизането на новите е по-лесно да ги разбереш и усвоиш. Компютърните знания от гимназията също му помагат в работата с офис пакетите: ексел, уърд, корелдроу, а в университета преминали на по-по-сложни програми – Кат кам системи. С тях проектират различни части на въоръжението. „Различните части и механизми на въоръжението изучих в този батальон, а и в Плевен. Офис-пакетите ми осигуряват пресмятане за процент на усвояване, примерно на боеприпасите. Така водим правилно лимитната дисциплина с горивата на батальона“, казва капитан Чакъров.
Вече имат и млади момчета с добра компютърна грамотността, които владеят английски език. В логистичните формирования все още няма щат за водачи на дронове, но при необходимост капитан Чакъров има идеи как да бъдат използвани. В батальона засега с БПЛА разузнават маршрути, оценяват състоянието на пътищата. Поддръжката им е в гаранция. При избора на дронове има изисквания – за време, параметри на батерията и радиус на действие. Предвидени са курсове за експлоатацията и поддръжката им и са определени хората, които ще се обучават. Назначени са на нещатни длъжности във всяко формирование на батальона. Преди това дроновете са били хоби, а впоследствие са се усъвършенствали като оператори как да работят с тях.
Силно преживяване за капитан Чакъров е учението „Пирински страж 23“ на полигон Корен, а след него следвали немалко ротно-тактически учения с бойни стрелби на учебен център „Сливница“. На Сливница трябвало да се нощува на позициите. „Едното формирование бързо си изгради лагера. Зимно време, ноември – дъжд, кал, сняг. Осигуряваме палатки, печки на дърва, за да се стоплят вечер, през деня е невъзможно. И там на терен се вижда ролята на командира в логистиката – да мотивираш подчинените си с правилните думи в непредсказуеми условия. Погледите на механизираните формирования са насочени към нас. Ако храната му е студена или пък развалена, логистиката не си е свършила работата. Ако механик-водачът е закъсал и го вали дъжд, сняг, отговорността ни е да го евакуираме с машината“.
Имали случай, при настъплението една от машините затъва в калта. Бойния ред не може да спре. Ако логистиката се забави, останалите в боя могат да почнат да стрелят по нея. Извлекли я с друга колесна машина. Ако повредата е малка, проблемът се отстранява на място. Тогава предварителната подготовка е решаваща. Понякога затрудненията са с резервните части за по-старите руски машини, но пък при тях ремонтът е по-улеснен. Имат добре подготвени технически специалисти, които изработват детайли и части на струг и фреза. За въоръжението това не важи, нещата са специализирани и ремонтът им става само в структурите на Сухопътните войски.
Според капитан Чакъров некомплектът намалява. Очаква динамични години за баталона – навлиза нова техника и въоръжение, а това изисква много четене, учене, силен интерес. Нуждаят се от технически специалисти, които имат знания от гимназиите, машинните техникуми и висшите училища. Кампаниите сред учениците не са рядкост. Неотдавна в Перник ходили да запознават подрастващите с военната професия. „Интересно им е, виждат по-различна гледна точка от тяхното ежедневие, но дали ще изберат професията, е под въпрос“, казва капитан Чакъров. Допопълване на личен състав идва предимно от кадри след 6 месечното обучение за резерв, които преминават в запаса. Обучават ги в Плевен и след това имат възможност да останат в армията, без допълнителни изпити. Съществено изпитание за организацията и подготовката на батальона било гасенето на горските пожари в селата Катунци и Илинденци. Бил ръководител на групите през 2024 г. и се изисквало особена мобилизация, защото мисията в Косово намалила личния състав наполовина. Гасили съвместно с пожарникарите и горските, но на военнослужещите се паднали най-трудните маршрути – почти до върховете на планините. „Изкачвахме се с пръскачки, тупалки, мотики. Пожарът тръгна от ниското нагоре и получихме сигнал да слезем. Трябваше да минем през гората. Задуха силен вятър и трудно се дишаше – си припомня капитан Чакъров. – Топлината те обгръща, димът е толкова силен, че ти трябва специална екипировка. Жегата се усеща от 200-300 м. Участваха хеликоптери от ВВС, а ние ги насочвахме къде да пуснат водата“, споделя офицерът.
Следим новостите в логистиката и очакваме динамично бъдеще – твърди капитанКирил Чакъров от Трето бригадно командване:
● Идват млади компютърно грамотни кадри с английски език и добра мотивация.
Въпреки че в логистичните формирования все още няма щат за водачи на дронове, но са предвидени курсове за експлоатацията и поддръжката им, определени са хората, които ще се обучават. Назначени са на нещатни длъжности във всяко формирование на батальона. За тях преди това дроновете са били хоби, а сега усъвършенстват уменията си като оператори.
● В дъжд, кал, сняг на ученията на полигоните са осигурени с всичко необходимо – палатки, печки на дърва, изправни машини и въоръжение. Ролята на командира в логистиката е да мотивираш подчинените си с правилните думи в непредсказуеми условия.
● Некомплектът намалява. Постъпват кадри преминали 6-месечното обучение за резервисти, зачислени в запаса. Кампаниите сред учениците също създават интерес – „…но дали ще изберат професията, е под въпрос“ казва капитан Чакъров.
● Гасенето на горските пожари в селата Катунци и Илинденци изисква „обикновен“ героизъм. „Топлината те обгръща, димът те задъхва, жегата се усеща от 200-300 м. Гасихме, но и насочвахме хеликоптерите на ВВС къде да пуснат водата“…
За всичко това ще прочетете на 9 стр. в новия брой на в. Българска армия”
