Трябва да мислим какво ще се случва в бъдеще, да бъдем проактивни, а не реактивни, казва командирът на Съвместното командване на специалните операции (СКСО).
– Господин бригаден генерал, какво налагаше провеждането на модул от снайперски курс с военнослужещи от Сухопътните войски?
– Нека първо да поясня каква е концепцията и визията за развитието на снайперистите в Българската армия. Досега, във всеки вид въоръжени сили се подготвяха кадри, които се наричаха снайперисти. Но нямаше единен стандарт за обучението и уменията им. Затова визията, която предложихме, бе да изградим един център, в който да се обучават снайперисти за цялата армия, като с това се гарантира налагането на единен стандарт. Така че, оттук нататък, който завърши курса за снайперист, без значение дали служи в СВ, ВВС, или ВМС, той ще е покрил единни стандарти и в резултат на което ще има много ясно дефинирани умения. Като кажем, че някой е снайперист, ние ще знаем точно какво може и какво не може да прави този военнослужещ. А как ще бъде използван вече тактически, зависи от неговите командири. Това е визията. И затова правим курса.
– Как ще протичат тези курсове?
– Самата подготовка на снайперистите ще протича на три етапа, на три различни модула. Първият модул е базовата подготовка, този който завършиха колегите от СВ. На този модул ние залагаме основните познания и умения по отношение на тактиката, придвижването, маскировката, из- готвяне на позиции, основи на балистиката, основни правила при стрелбата и др. За да сме сигурни, че изграждаме стабилна основа, върху която после можем да градим. Вторият модул е след като снайперистите са преминали първия и е изминала една година от службата им, през която те са практикували това, което са научили. Втория модул ще дава възможност за придобиването на по-напреднали знания и умения. Ще се изучават умения, като стрелба през различни препятствия, импровизирани позиции за стрелба, придвижване през много по-тежък и разнообразен терен, изготвяне на временни и дълговременни укрития, стрелба по движещи се цели и т.н. Третият модул е за най-добрите от първите два модула и ще дава възможност да се подготвят инструктори за снайперисти. В него влиза изучаването на методика, придобиват се по-напреднали знания по балистика, изучават се задълбочено всички фактори, които оказват влияние на изстрела. На завършилите третия модул, освен че са вече снайперисти, ще им се дава възможност да обучават други хора. Това накратко е визията, която имаме за обучението на снайперисти за нашата армия и пълното ѝ осъществяване ще отнеме време. Всеки един модул е по 30 дни. И не всеки ще завърши тези модули. В първия курс, който направихме в СВ, една част от участниците получиха сертификат за това, че са снайперисти и им беше даден специален знак, който може да носят на униформите си. А тези, които не покриха стандартите, ще имат само документ, че са участвали в курса. Смятам, че създаването на професионални снайперисти е от голямо значение за нашата армия, тъй като ефектите от дейността на тези снайперисти може да са на тактическо, оперативно и дори на стратегическо ниво.
– Каква е целта на индивидуалната подготовка в СКСО?
– В СКСО въведохме периодична индивидуална подготовка за нашите оператори, като по време на тази подготовка събираме заедно специалисти от всички формирования –като снайперисти, инженери, разузнавачи, свързочници, медици и т.н. и с тях водим подготовка, с която те трябва да надградят уменията, които имат до този момент. Това е целта на тази индивидуална подготовка – уеднаквяване на стандартите в отделните формирования и развитие на знанията и уменията на отделните военнослужещи. Това не е нова концепция за армията, различното при нас е нивото на подготовката, нивото на детайлите, знанията и уменията, които даваме на нашите военнослужещи. Защото едно от нещата, с които Силите за специални операции в цял свят се отличават от останалите, е именно нивото на индивидуалните умения. Хората служещи в ССО, са малко на брой, ние не разчитаме на количество, а на качеството на хората.
– С какво се различават задачите на Силите за специални операции в ученията през годината Trojan Footprint, Stealth Dagger и „Гъвкав отговор“ ?
– Това са трите големи учения за СКСО. Trojan Footprint вече започна през тази седмица. Това е международно учение, учение на Силите за специални операции на САЩ, и те го организират. Учението се провежда на територията на много страни в Европа, включително и в България. По време на учението ще се отработват въпроси, свързани с командване и управление, съвместимост, стандартни оперативни процедури и др. Двете учения Stealth Dagger и „Гъвкав отговор“ са наши национални учения. Stealth Dagger е по средата на годината и е на ниво Тактическа група. На него ще се отработят отделни елементи от националните и съюзните планове. На територията на България ще участват формирования от няколко нации, а учението ще продължи повече от 15 дни, което ще ни даде възможност за реалистично планиране и изпълнение на задачи. Най-голямото ни учение за годината е „Гъвкав отговор“. То е на ниво Компонентно командване на специалните операции и по време на учението ще тренираме и отработваме отново елементи от националните и съюзни планове, но на ниво развърнато Компонентно командване с подчинени Тактически групи. Развръщаме всичко, което имаме в пълен състав, и ще отработваме, както командването и управлението, така и координацията и комуникацията с други структури.
– Как използвате безпилотните летателни средства и защо те са необходими за Специалните сили?
– Това, което налага придобиването на безпилотните летателни средства, е невъзможността да изпълняваме задачите си без тях в съвременната оперативна среда. На учения преди години сме се промъквали в тила на „противника“, разкривали сме цели и сме ги поразявали, но сега това не е възможно, именно поради развитието и достъпността на технологиите. Сега цялото бойно поле е наситено с много сензори, датчици и камери. Няма нещо което да не се вижда, денем и нощем. Затова ние търсим начини да изпълняваме тези задачи от разстояние, дистанционно, за да можем да преодолеем тази зона, в която е много трудно и рисковано да се придвижваме. Тук идва ролята на всички тези безпилотни, автономни летателни средства. Разбира се, ние сме наясно, че има и много предизвикателства пред придобиването и използването на всички тези системи. На първо място е да разберем какво точно ни е необходимо и как най-ефикасно да го използваме. Какви тактики, техники и процедури да се разработят, какви умения да се развият в нашите войници. На второ място, да се намери балансът какво и в какви количества да се придобие, защото технологията се развива много бързо и е голяма вероятността, ако се закупи днес каквото и да е безпилотно средство, само след няколко месеца противодействието вече да се е развило дотолкова, че това средство да бъде неефективно. И последно, това което правим в момента е само първата крачка, ръчното управление на безпилотните системи е неефективно. Бъдещето ще е свързано с управлението на автономни системи от софтуер, форма на т. нар. изкуствен интелект. Това ще промени изцяло военното изкуство и за това трябва да се готвим още от днес. Да бъдем проактивни, а не реактивни.
– Докъде стигна развитието на СКСО?
– Развитието е непрекъснат процес. Първо ще отбележа, че той е свързан както с изграждане на подходяща структура и подготовка на личния състав, така и с придобиването на средства, с които да се изпълняват задачите. Подготовката трябва да ни осигури личен състав със знания и умения, адекватни на съвременната оперативна среда. По отношение на средствата, имаме няколко разработени проекта – за придобиване на ново стрелково оръжие, за придобиване на нова парашутна материална част, нови съвременни средства за разузнаване, наблюдение и комуникация.
– Духът на хората ли остава най-силното оръжие за Специалните сили?
– Едно от нещата, с което хората в Специалните сили се отличават е това, че те изпълняват задачи сами и далеч, където нямат тази всестранна поддръжка, която имат военнослужещите от видовете въоръжени сили. За да гарантираме, че тези задачи ще бъдат изпълнени в една наистина сложна, динамична среда, в която решенията ще се взимат за секунди, военнослужещите трябва да са наистина много добре и всестранно подготвени, да имат голяма мотивация, кураж и смелост, да са креативни и иновативни. Хората в Силите за специални операции са най-силното оръжие, затова и инвестицията в тях е моя приоритетна задача.
