“Адажио за Мария” на писателя Георги Бърдаров наскоро спечели високо престижната награда “Цветето на Хеликон”, присъдена му от читателите. Оказва се, че всички най-продавани книги в книжарниците от веригата Хеликон, дори събрани заедно, не могат да надхвърлят продажбите на тази книга. Романът е емоционален, с много исторически пластове и разказва семейна история за прадядото на автора. Любов между българин и гъркиня устоява на войни, национални конфликти, родителска съпротива и социални различия.Историята е между Вангел (българин) и Мария (гъркиня).
Любовта им е обречена поради политическата обстановка, но те се борят за нея през целия си живот. Обхванати са различни времена и места – Македонския край, Солун, чак до Рио де Жанейро. Първата световна война е поглъщащо кално и кърваво безумие, преживявано физически от Вангел. Сцените в окопите са изпълнени с ужас, с разлагаща се плът и загуба на човечност. Безкрайни са дните в лепкава кал, войниците губят представа за време и достойнство. Разлагащите се тела на другари и врагове в смъртта си изглеждат еднакво нелепо. Студът прониква до костите и прави оръжието почти невъзможно за държане.
Вангел лежи по време на артилерийски обстрел и не знае защо стреля срещу хора, които също имат своите „Марии“, чакащи ги у дома. Индивидуалната съдба няма значение за генералите, но е всичко за самия човек. Най-конкретното „оръжие“ на Вангел е паметта. Свистят куршуми, а той затваря очи и се пренася в Солун. Спомня си миризмата на морето и косата на Мария. Вангел буквално „излиза“ от тялото си, за да оцелее психически сред клането.
След фронта се прибира с „хилядолетен поглед“ – очи, които са видели много смърт, за да се радват лесно на живота, но и твърде много ужас, за да се откажат от любовта. Войната е разпад, но и лична битка за смисъла на саможертвата, представена като святата кауза с петна, които изискват да бъдат измити с кръв.
