Началните стъпки във военната кариера са изпитание и предизвикателство
Когато бяхме курсанти във Военния университет, задавахме въпросите, но сега, вече като офицери, ние сме хората, които трябва да дават отговорите. Това казва лейтенант Ростислав Гайдарски, който временно изпълнява длъжността командир на понтонно-мостова инженерна рота в 55-и инженерен полк в Белене.
Под пагон е от шест години, пет от които се е обучавал в Националния военен университет „Васил Левски”. В полка в Белене е вече 9 месеца.
Преди Военния университет е работил три години, включително и в чужбина – две години в британската столица Лондон. „Исках да видя как е на другите места, обаче взех решение за стабилна работа, сигурност и по-нататъшното развитие. Реших, че мястото ми е в Българската армия”, споделя лейтенантът, който няма други военнослужещи в семейството си.
Идва си от чужбина и постъпва в НВУ „Васил Левски”. Завършва успешно обучението си и вече напредва по пътя на офицерската кариера в родния си град Белене.
Всъщност точно с цел това завръщане, но вече след солидното военно образование е избрал специалността „Инженерни войски” във Военния университет: „Предпочетох тази специалност, защото родом съм от тук. Искам да продължа да се развивам в 55-и инженерен полк в Белене”.
Първите му впечатления, когато постъпва като офицер във формированието са свързани с многото нови хора, които не познава до момента.
Впечатляват го и новите отговорности които му се възлагат и които са много повече от тези, които е имал като курсант във Военния университет.
При постъпването си в полка младите офицери намират колегиален прием и пълно съдействие – и от командването на формированието, и от целия личен състав. За всичко, за което сме имали трудности са ни помагали и са насреща, категоричен е лейтенант Гайдарски.
А както за всеки друг военнослужещ, така и за младите офицери началните стъпки във военната кариера са изпитание и предизвикателство. Всъщност ученето, започнало във Военния университет, продължава вече в реалната армейска среда, където теорията на военното изкуство трябва да се прилага на практика.
Споделя, че има усещането, че обучението му по специалността все още продължава: „Още се уча. Да, завърших университета, дипломиран съм. Но дори и сега всяка вечер преди занятие отварям учебниците, прочитам всичко. Защото не обичам да изпадам в неудобни ситуации”.
Категоричен е, че човек трябва постоянно да се обучава, за да се изгради като професионалист: „Непрекъснато трябва да се учи. Тук, например, има и много нови неща, които във военното училище не сме правили. Но тук, във формированието всичко действително е и много по-отговорно”.
Лейтенантът е наясно с предизвикателствата и е амбициран да ги преодолява: „Предпочитам сега да ми е трудно, докато съм в началото на службата. Така по-нататък ще ми е по-лесно”.
По думите му работата с хора има своите специфики и трудности: „Офицерът трябва да поема много големи отговорности към подчинените си. Те изцяло зависят от него. И един млад офицер, ако не е достатъчно сигурен и подготвен, това ще му изиграе лоша шега. Затова трябва постоянно да си опреснява знанията. Черпим опит и от офицерите с повече стаж, които имат повече години служба, допитваме се до тях. Но ние си ставаме вече хората, които даваме отговорите. Докато в университета ние задавахме въпросите. Сега пък трябва да даваме отговорите. И да вземем бързо решение, в динамична среда, по занятия и учения”.
В кръга на отговорностите на лейтенант Гайдарски и неговите подчинени – понтонери и мостоваци е работата с големи, тежки конструкции и техника. Този вид машини и оборудване няма как да се заменят лесно и бързо с нови. Но за формированието това е бял кахър, за който има решение. „Нашата рота е с най-много машини. Но с правилната експлоатация и обслужване всичко се получава. Тези големи конструкции, мостове, понтони, машини, изискват повече грижа. Искат си поддръжката, тя е най-важна. И ние я правим. Няма ли грижа за машината, тя морално остарява. Но като се поддържа добре, провеждаме си занятията без никакъв проблем”, изтъква лейтенант Гайдарски.
Той е категоричен: „Искам тук да се развивам като офицер”. Това, че градът е малък и не предлага кой знае колко развлечения за свободното време изобщо не е проблем за него. „Обичам да ходя на фитнес, да тренирам.
Обичам разходките из природата. Нямам никакви притеснения заради това, че Белене е малко по-отдалечено от някои по-големи центрове. През уикенда пътуваме където пожелаем. България е малка, наблизо са и Свищов, и Плевен. Големите градове изобщо не ми липсват”, казва лейтенантът. И допълва с усмивка: „След цяла седмица занятия не ми е изобщо до дискотеки. Тишината на малкия град е за предпочитане”.
Армията за мен означава сигурност, стабилност, много приятели имам, които мислят така, изтъква лейтенант Гайдарски. И обобщава: „Доволен съм, че избрах пътя на военнослужещ и конкретно – на офицер от Българската армия”.
