Една театрална трупа, както и да реди афиша си, в един ден стига до драматургията на Чехов, Шекспир, Молиер. Срещата на режисьора проф.Ивайло Христов и на актьорите от Младежкия театър с пиесата „Чайка” на познавача на човешката душа Антон Чехов е и не-случайна, и любопитна. А за зрителя докосването до този винаги съвременен автор, се превръща в театрален празник. Както за неговите познавачи, така и за тези, които отиват на първа среща с него. Защото човекът на модерното ни съвремие, не е променил много характера си, сравнен с персонажите в края на 19-и век.
Сигнал, че постановката на Ивайло Христов трябва да се гледа, е в неговия аналитичен поглед и като актьор, и като режисьор – честен със зрителя, независимо за какво ни разказва от сцената. Той самият споделя, че се опитва да е верен на автора: „Колкото той е безмилостен към персонажите си, толкова съм и аз“. Обича топлия човешки хумор на д-р Чехов, който го среща като лекар и с живота, и със смъртта. Спектакълът има човешко емоционално излъчване, и днес може да изтръгне сълза от зрителя. Защото и сега познаваме ревността, илюзиите, жаждата за любов и за признание.
Зрялост на спектакъла придава амалгамата между утвърдени имена и по-млади актьори: Станка Калчева, Стефан Мавродиев, Кристина Янева, Рая Пеева, Теодор Ненов, Кънчо Кънев, Ния Кръстева, Юлиян Петров, Георги Гоцин, Александър Хаджиангелов, Стефан Додуров и др. Героите на Чехов са „висока летва” и в биографията на всеки актьор те са изпитание – застанали очи в очи с тях, те има какво да споделят със зрителя. Чеховата „Чайка” внушава състрадание към човека, високата амплитуда на вълненията, които всяко поколение болезнено преоткрива.
Сценографията и костюмите са на Марина Янева, а музиката като Бетовенов акорд се спуска над сцената и е на Антони Дончев.
