Преоткриването на военната професия започва от ценностите, възпитани в семейството и школото.
Плацът и околните пространства на Мобилната КИС в Горна Малина, са изпълнени с ученици и военнослужещи, цивилни и гости – едно динамично пъстроцветие, движено от любопитство, снове около комуникационната и автомобилна техника, около щандовете с въоръжение, стрелково оръжие и различни видове снаряжение. Особено интересни бяха обясненията около щанда на 61-ва механизирана бригада от състава на Сухопътните войски. За първи път беше демонстриран център за показ на екипировка и стрелба с AERSOFT оръжие. Денят – слънчев, а настроението – приповдигнато.
До оръжията и екипировката намирам Кирил Борисов от Самоков. Учи в 11 клас в Професионална техническа гимназия „Никола Вапцаров“. Вече е разгледал всичко, особено впечатлен е от оръжията, джипките и специалните комуникационни машини.
– Специалността ми е „Горско и ловно стопанство“. Стрелял съм с въздушна пушка и с боен пистолет. Но тези тук са различни. Откатът отначало ме блъсна и беше изненада, но се свиква. Разгледахме големите машини. Дават ни да пипнем, да ги видим отвътре. Най-интересно ми е оръжието – от пистолети до пушки, да пробвам, да видя как са устроени. Военната професия ми се вижда привлекателна, обещава добро заплащане. Бих се замислил и за такъв избор, ама не сега. Опасностите не ме плашат, нито пък това, че се изисква дисциплина и те вдигат посред нощ. Човек си променя навиците си. Бил съм на палатки край язовир Искър и по гората на походи, не съм капризен.
Каролина Михова, от 11 клас на Американо-аглийската академия, току-що се отделя от сержант Кръстев. Добра възможност да опознае живота, техниката и каузата на военнослужещите. Скептична е към избора на такава професия „Обясниха ми подробно как се борави с автомат…“ Но иска да напусне държавата, която е затънала в корупция „защото е много трудно да се бориш срещу несправедливостите. Всеки преценява сам какво иска от живота…“. Пет пъти през годината в час на класния им гостували военнослужещи. Дискутирали по предварително подготвени теми – за подводниците, лекции за оръжията. Оценява такива гостувания в поделението като „много хубаво нещо“.
Сержант Пламен Кръстев със стаж в армията 21 години. Показва им как се сглобява и разглобява калашник: „Сред младите има такива, които се интересуват, но и такива със слаб интерес. Едните питат как се борави с оръжието, подробности за самата професия. Другите – Здравейте! Здрасти! Чао! В професията ни има трудности и дисциплина. И по интонацията и въпросите разпознаваш тези, които ще ни наследят в професията войник. Има с амбиции да станат и офицери, не просто войници. Предпазвам ги от грешки при боравенето с оръжието и им обяснявам правилата за работа с него. Не са ли подготвени, то е много опасно. Такива срещи с младите хора правим поне два-три пъти в годината“.
Второкласникът пък Данаил Димов от училище „Христо Ботев“ в Елин Пелин е възхитен – като порасне иска да прави бойни роботи. Сега най-вече му е харесал снайперът. Прекъсва го негов връстник, Станил Станилов: „Аз пък ще стана войник, много ми харесва. Хич не се плаша. От 6-годишен съм спал на палатка. Не ми е неудобно“. И щял да конструира машини, които летят по Космоса и атакуват врагове от чужди планети.
Младши сержант Нечо Цанков, от 61 бригада Карлово:
– С децата общуването е лесно, но и не съвсем. Всеки пита, невинаги знам откъде да захвана любопитството им. Но се надявам да намерим последователи в професията, макар и малцина. Трябва да си обичат държавата, да я пазят. Трудна професия – кал, дъжд, вятър, сняг. И въпреки това, трябва да им харесва, има такива средношколци. Възпитанието в семейството е важно, още в ранна възраст да са родолюбци. Избрах професията, защото съм от военен род – и баща ми, и дядовците, и прадядовците – всички са военни. От малък си знаех, какво ще работя. Бях в Босна на мисия преди 3 години. На нас – българският контингент, винаги са ни се падали най-трудните задачи. Добре сме подготвени и, както в последните години става – да подобрим техника, екипировка, модернизация, имам надежда, че некомплектът ще се попълни.
Мая Гачева е учителка по биология, класна на 10-и клас в българско училище под шапката на Американо-английската академия: „Гостуването ни тук е част от учебната програма по българската образователна система. Колеги от военни училища идваха да ни изнасят лекции, затова решихме да доведем учениците да видят как е в действителност. Иначе си представят живота и подвизите само по филмите и видеоигрите. А те са пълни с насилие. Тук можем да внушим представата, че главното е да се защитят хората, родината, а не насилието. Може би патриотично гъделичкане отвътре ще ги накара някой ден да запишат висше образование, ориентирано към военното дело. Учениците ни са упорити и издръжливи, учат по 2 програми, на 2 езика. Сериозни характери. Патриотичното чувство се възпитава в часовете по история и литература.
Анатоли Богданов 11 клас, разглежда реанимобила. Засега е избрал като професия финансите. Медицината също би му била интересна, защото в живата инцидентите се случват неочаквано и трябва да умееш да окажеш спешна помощ.
– Преди седмица стана инцидент на спирката. Човек падна и си наряза ръката. Много кръв. Наложи се да позвъним на 112 и да изчакаме линейката. Не ме е страх от кръв. Между 5 и 9 години исках да стана военен, но животът ме отведе другаде – в икономиката. Не че ми е много интересно. За военна кариера – бих го оставил на случая и времето. Реанимобилът е страхотен, подготвен е за всичко.
Лейтенант д-р Диана Попова:
– Реанимобилът с оборудването впечатлява почти всички. Не са подготвени какво представлява военната медицина, но като им се обясни, са очаровани. На тази възраст едва ли могат да решат какво бъдеще ще изберат, но идването им тук събужда интереси особено в 11 и 12 клас. Някои от тях заявяват, че биха проучили повече за такава перспектива след като са видели с очите си как изглежда работата в мобилна КИС. Работата ни като военни медици ги впечатлява и разговорите са полезни.
Старшина Николай Цонев, главен сержант на Мобилната КИС:
– За два дни ни посетиха към 500 деца. От няколко години все повече млади хора, като завършат училище, идват в нашето формирование, за да стават военнослужещи. Сигурен, че с модернизирането на армията привлекателността на нашата професия ще се увеличава и некомплектът ще бъде сведен до минимум в рамките на 2 години. Въоръжението и снаражението е най-привлекателната част за учениците, но и комуникационната техника. Тя е една от най-модерните на въоръжение в Българската армия. Нашето формирование няма аналог, а това е особено привлекателно за младите.
