Редник Елица Ръжгева е в армията вече 10 години и не престава да харесва службата си.
Не е лесно, но е интересно, не съм и помисляла да се занимавам с нещо друго, казва редник Елица Ръжгева. От 10 години е в армията и не престава да харесва военната професия.
Дамата под пагон служи в 55-и инженерен полк в Белене като
младши оператор в отделение „Тактическо”
на 54-ти инженерен батальон. Споделя, че ѝ харесва всичко в службата – и занятията на Дунава, и подготовките на полето, в които участват екипите за унищожаване на невзривени боеприпаси.
Навсякъде има по нещо интересно, обяснява редник Ръжгева. „Винаги ми е харесвало това, което правя. Продължава да ми харесва. Аз съм тук с огромно желание. С ентусиазъм от ден първи”, признава с усмивка. И допълва, че в строя всеки военнослужещ, в която и да е специалност, има своята възможност за изява. Общото е, че всеки може да намери в армията по нещо за себе си, което е интересно и го мотивира да служи с желание. И когато тази индивидуална енергия бъде обединена в армейския колектив, всяка задача става лесно изпълнима, а екипният успех – гарантиран.
„Колегите ми помагат, подкрепят ме. Винаги, когато имам някакви въпроси или изпитвам трудност, са насреща и са готови да ми съдействат”, споделя редник Ръжгева. Според нея успехът на колектива и разбирателството между военнослужещите зависят все от привързаността към военната професия: „На първо място трябва да харесваме това, което правим. Когато това е така и подхождаш с разбиране и с уважение към колегите си, работата в екип върви”.
Редник Ръжгева е убеден, че през последните години дамите под пагон
убедително намират мястото си
в армейския строй, като дори демонстрират по-добра организация в сравнение с колегите си – мъже: „Това, че сме жени не означава, че не можем да се справим в дадени ситуации. Да, мъжете физически са по-силни от нас. Но за сметка на това има много длъжности и ситуации, с които една жена може да се справи успешно. Смятам, че жените се справят наравно с мъжете в така наречената мъжка професия”.
С досегашния си опит в службата е изградила и подход към младите военнослужещи, които правят първи стъпки по армейския път. „Казвам им, че въпреки всички трудности, които срещат, трябва да подхождат с ентусиазъм, с разбиране. Не всяко нещо е лесно, но пък е интересно, както вече споменах. Не трябва де се предават пред нищо. И да вървят напред като стиснат зъби и се стремят да постигат всичко, което се изисква от тях. Винаги трябва да се правят и компромиси”, съветва редник Ръжгева.
Родена е в Белене. Баща ѝ е бил военнослужещ. Елица от малка се запалила по военната професия, която много ѝ харесвала: „Имах респект от униформата, от дисциплината”.
Завършила училище, а след това висше образование – бакалавърска степен, в Стопанската академия „Димитър Ценов” в Свищов.
Сърцето обаче я теглело към военната служба. Известно време нямало конкурси за строя. Но когато най-после такава възможност се появила и бил обявен прием на войници,
кандидатствала и била приета на служба
Но амбицията ѝ за професионално развитие не свършвала дотук. Кандидатствала и била приета в Националния военен университет във Велико Търново: „В момента съм курсант трета година в специалност „Инженерни войски”, разбира се. Харесва ми и смятам, че човек трябва да се развива”.
Амбицията за развитие обаче си има цена, която дамата под пагон решително плаща: „Трудно е. Въобще не е лесно. Да не говорим, че имам две деца. Успявам по някакъв начин, благодарение на подкрепата на семейството ми и на колегите ми, които много ми помагат”.
Съпругът ѝ също е военнослужещ – младши сержант, също във формированието в Белене. Двамата умело съчетават служебните си задължения с грижата за децата си – момиче на 17 години и момче на 7.
Колкото до това кой от двамата със съпруга ѝ командва вкъщи, отговорът – нашега или наистина, е един: „Аз, винаги аз!”. Но след усмивката, вече сериозно, идва и допълнението: „Имаме много отговорности и като военнослужещи, и като родители. Успяваме да си разпределим задачите. Съпругът ми много ми помага, тъй като често се случва за по-дълъг период от време да ме няма вкъщи и той поема цялата грижа и отговорност за децата.
Без него не бих се справила
И аз му помагам, защото и той има много служебни ангажименти”.
Децата им също проявяват интерес към професията на родителите си: „Когато е имало ден на отворените врати сме ги водили във формированието. Интересни са им всички машини. Разглеждат ги, питат за всичко, слагат каски. Малкият често се шегува вкъщи и казва – и аз ще стана като мама и тати. Но каквато професия си изберат, ние сме длъжни да ги подкрепяме”.
В малкото свободно време, което ѝ остава в ежедневието, редник Ръжгева чете книги, предимно от български автори.
За нея това, че Белене е неголям град, категорично е предимство: „Тук е спокойно. Можем да си гледаме децата без да имаме никакви притеснения. А когато искаме разнообразие, винаги можем да намерим такова. В свободното си време цялото семейство сме някъде на разходки, по почивки, на балкан, на море”, казва редник Елица Ръжгева.
