Редник Кристиян Петров от 55-и инженерен полк се обучава за офицер в НВУ „Васил Левски”
Той постъпва в армията преди 10 години и още от първия ден досега служи с желание, отговорност и обич към професията си. Редник Кристиян Петров е младши пожарникар в логистична рота в 55-и инженерен полк в Белене. Имал възможност да кандидатства за военно училище още като завършил средно образование. Но се колебаел дали военната служба ще му хареса.
„Познати и приятели ми даваха съвет да опитам направо за НВУ „Васил Левски”. Но отказах, защото бях взел решение да вляза първо в редиците на Българската армия, за да видя дали тази професия е моята. Дали тя ще ме избере мен, както се казва. За което не съжалявам”, споделя редник Петров. Така службата в строя буквално го избрала, а той ѝ се отблагодарява, като всекидневно уставно и с хъс изпълнява професионалните си задължения.
„Влязох в армията през далечната 2016 година. Желание за армията имах още от 10-11 клас. Имам роднини, вече пенсионирани офицери и от техните разкази се ентусиазирах да се изпробвам за военната професия. Но след като завърших училище през 2013 г. нямаше конкурси за войници. Когато през 2016 г. обявиха конкурс, кандидатствах и ме приеха”, разказва боецът, който е родом от Белене.
Първите му впечатления от службата били, че има строг ред и дисциплина. Особено го впечатлили правилата на военната вежливост: „Доставя ми удоволствие това да знаеш как да се обръщаш към по-старшите, как да отдаваш чест. Това особено силно ме мотивира. Реално погледнато ми доставя удоволствието, че именно това е моето нещо, че това е моята професия”, казва редник Петров.
Когато постъпил в полка в Белене през 2016 г. бил назначен в понтонно-мостова инженерна рота: „Там изкарах 5 години, в които колективът ме научи на много неща откъм работата с техниката. Бях на длъжност младши шофьор. Колегите ме приеха много добре, бяха отзивчиви, колективът ни беше доста сплотен. Винаги сме гледали взаимно да си помагаме, което е основната и ключова част за едно формирование”. В ротата научил практически, че техниката винаги трябва да се обслужва навреме. Всеки ден да се проверяват основните компоненти и системи и да се изпълнява периодичното техническо обслужване.
Преди 5 години редник Петров застъпва на сегашната си длъжност като младши пожарникар. По думите му тази специалност изисква огромна отговорност и отдаденост, физическа натренираност и психическа устойчивост: „Защото трябва да се вземат своевременни решения в даден момент ако има пожарна опасност или някъде да се отиде на обект”.
Преминавал е през огън. „Но не е било кой знае какво, просто при горене на тревни площи в нашите райони на формированието. Не е леко, носим оборудване, което изисква физическа натренираност, включително и за да работим с опънатите шлангови линии. Физически трябва да си много подготвен за тази работа. Постоянно сме в готовност с противопожарния автомобил за своевременна намеса, ако нещо се случи. Поддържаме връзка с градската пожарна за взаимопомощ с тях. Имаме и строг контрол на противопожарната безопасност на военното формирование и неговите райони”, разказва редник Петров.
След като е натрупал опит от службата си като войник и се е убедил, че мястото му категорично е в Българската армия, вече е предприел стъпки да стане офицер. В момента учи втора година задочно за бакалавър по военно дело в Националния военен университет (НВУ) „Васил Левски” – Велико Търново. „Лично за мен това е по-добрият вариант – да придобия тази военна вежливост, която съм изградил, реда и дисциплината, които ми помагат и в момента. И самите преподаватели го оценяват и твърдят, че се работи по-лесно с нас (воините от строя, които задочно учат за офицери – б. р.), отколкото с младите курсантите, постъпили в НВУ”, казва редник Петров. Споделя, че не среща затруднения с лекционните и практическите занятия във Военния университет. „Моята специалност е „Материални ресурси, придвижване и транспорт” – така наречената „Логистика”. Това избрах да запиша. Има и трудни дисциплини. Но трябва да се постараем. Не сме отишли просто, за да завършим един бакалавър по военно дело и да станем офицери. Там сме, за да изградим себе си и да променим мирогледа си към нещата. Да се научим да бъдем наистина офицери от Българската армия”, категоричен е редник Петров.
Оценява факта, че докато участва в учебните сесии във Велико Търново, колегите му от полка изпълняват и неговите задачи във формированието: „Два месеца стоим плътно под командването на НВУ. А тук ни чака нашата работа. За което съм много благодарен на колегите, защото те поемат ударите. Когато има нужда и аз им помагам. Така съм научен от преди армията – винаги да съм в полза на хората и на населението. Така съм възпитан”.
Убеден е, че образованието ще му отвори нови врати в кариерното развитие като офицер, включително и постъпване във военна академия: „Хванем ли се на хорото, ще го играем докрай. Щом има желание – така се прави”.
В свободното си време редник Петров обича да пътува с приятелката си. Прекарва време и със семейството си. Помага на баща си, който развива семеен бизнес. Има си и ежедневно хоби – фитнес. Спортът гради характера, изтъква редник Петров. Изградил си е и правила за здравословен начин на живот: „Всичко започва от кухнята. От това какво ядем и как се грижим за собственото си здраве. Най-вече трябва да има спокойствие и храната да е възможно по-здравословна. Да съдържа протеини, въглехидрати и отвреме-навреме – мазнини. Хубаво е и да не се застояваме, ежедневно да има по 30-40 минути движение и спорт – фитнес, волейбол, баскетбол, джогинг, лек крос – неща, които поддържат тонуса и кръвообращението”.
За десетте си години в строя редник Петров се е убедил, че младите хора няма да съжаляват, ако решат да постъпят на военна служба, стига да чувстват, че това е тяхното призвание: „Чест и привилегия е да влезеш в редиците на Българската армия. И да видиш как общество те гледа с радост и благодарност. Така че – смело напред!”.
