Чести посетители в парка на бойната дружба са млади поляци с плажна хавлия на едното рамо и с четен брой цветя в ръка
Парк-музея на бойната дружба „Владислав Варненчик“ е филиал на Националния военноисторически музей (НВИМ) и представлява мемориален комплекс, посветен на битката при Варна от 10 ноември 1444 г. Тя е кулминацията на последните кръстоносни походи на Балканите, предвождани от полско-унгарския крал Владислав III, посмъртно наречен Варненчик и трансилванският войвода Янош Хуняди.
Попитахме директора на филиала Милен Димов, дали е известно, къде точно е загинал крал Владислав и защо не знаем гроба му, защото гробницата му всъщност не съдържа тленните останки на владетеля.
„След смъртта на крал Владислав Варненчик се овакантяват два престола-унгарският и полският. В Полша неговия брат три години не предприема стъпката да се възкачи на престола, в очакване кралят да се завърне. Противоречиви са данните от битката, защото никой не е видял краля да губи живота си. В Унгария опозицията има интерес да се подържа версията, че кралят ще се върне. По-късно според легендата е разпознат по шестте пръста на краката. Друга легенда твърди, че той достига до остров Мадейра и е оземлен от португалците, защото е със синя кръв“, разказва Милен Димов.
Османските исторически извори са единодушни, че кралят намира смъртта си на бойното поле.
Имало е идеи да се изгради пометен знак за героичната смърт на полско-унгарският крал, но със създаването на Варненското археологическо дружество през 1908 г. с Българо-полското дружество, тези инициативи зачестяват. „Това се случва с пристигането на полковник Петър Димков през 1934 г. като командир на 8-ми приморски полк във Варна. Той влиза в контакт с варненската общественост и кмета и стартира процедура за съставяне на строителен комитет, организационен комитет. Едва на 4 август 1935 г. в присъствието на цар Борис III, царското семейство и военни делегации, се открива официалния паметен знак“, разказва директорът на Парк-музея на бойната дружба.
В чуждестранния туристо-поток преобладават посетители от Полша, което е обяснимо, все пак на това място се отдава почит към техен героично загинал 20-годишен крал. Повечето посещават парка, като съчетават почивката с историята – виждаме млади поляци с плажна хавлия на едното рамо и с четен брой цветя в ръка.
Във филиала на НВИМ се провежда и образователната програма „Рицари и рицарски занаяти“. В програмата децата обогатяват представата си за средновековната епоха и рицарите като се запознават и с ковашкото изкуство. Те научават колко много усилия, време и средства е коствала изработката на оръжията, ризниците и доспехите. Наблюдават демонстрация по изковаване на меч и изпробват уменията си в изплитането на метална халкинчата ризница. „Накрая участниците, които обещаят да спазват рицарския кодекс, като застават винаги на страната на доброто и истината, биват посветени в рицарско звание“, разказва Величка Киндекова, която отговаря за връзките с обществеността във филиала на военния музей.
„Като се абстрахираме от резултата от самата битка, фактът, че в средата на XV в. все пак се е случило едно общохристиянско обединение в името на каузата за вярата, това е достойно за поклон. И до днес виждаме как в едни обединени формации, когато нещата не вървят по стандартното русло, всеки започва да дърпа чергата към себе си и тогава не е лесно да се постигне положителен резултат. Силата на османската армия е голяма. Може и да има предателство в християнските редици. Твърди се, че османската армия е имала нужда от кораби, за да прехвърли войска и коне от азиатския на европейския бряг. Генуезците от квартал Пера в Цариград вероятно са им помогнали и са дошли през Айтоския проход“, разказва Милен Димов.
Акцент в експозицията са средновековните доспехи, единствен пълен комплект на територията на страната. Филиалът на НВИМ има контакти и със сродни институции извън България. А през лятото паркът е пълен с деца и туристи, защото тук е по-хладно, но и защото наистина има какво да се научи на място. А гробницата на полско-унгарския крал е само един от акцентите в мемориалния комплекс.
