Развитието на нови технологии за нуждите на отбраната, ролята на научните изследвания и участието на България в европейски и съюзнически проекти бяха сред основните теми на XIII-та Международна научна конференция „Научни изследвания, технологии и иновации за отбрана и сигурност“. Форумът се проведе в рамките на изложението „Хемус 2026“.
Научните разработки все по-често се превръщат в реални отбранителни способности. Това взаимодействие между изследователските организации, индустрията и институциите беше във фокуса на XIII-та Международна научна конференция „Научни изследвания, технологии и иновации за отбрана и сигурност“.
Катерина Граматикова, заместник-министър на отбраната:
„В условия на динамична среда на сигурност и ускорено технологично развитие вече е ясно, че отбранителните способности не се изграждат само чрез придобиване на техника. Те се изграждат чрез знания, технологии, иновации и силно партньорство между държавата, индустрията и науката.“
Именно научната общност и изследователските центрове създават решенията, които в бъдеще определят технологичното предимство на държавите.
Катерина Граматикова, заместник-министър на отбраната:
„В съвременната отбранителна индустрия, границата между научното изследване и крайния продукт става все по-малка. Новите решения в областта на изкуствения интелект, автономните системи, квантовите технологии, киберсигурността, новите материали започват именно от лабораториите и от изследователските екипи. Ето защо успехът на всяка национална отбранителна индустриална политика зависи от способността ни да превръщаме научните постижения в реални продукти и реални способности.“
България вече се включва в реални международни инициативи. Институтът по отбрана, съвместно с Института Гейт към Софийския университет, бяха официално селектирани и сертифицирани сред първите регионални тестове центрове на иновативната мрежа DIANA на НАТО.
Катерина Граматикова, заместник-министър на отбраната:
„Страната ни бе одобрена за участие в голям брой международни консорциуми за изпълнение на проекти финансирани от Европейския Фонд за отбрана. И вече не сме само консуматори, а активен съавтор на Европейската отбранително-технологична база.“
Работата на конференцията продължи с представянето на повече от 60 научни доклада. Темите бяха свързани с въоръжение и бойни системи, изкуствен интелект, киберсигурност и военно-политически аспекти на отбраната.
