Днес ви срещаме с 15-годишната Симона от 81-во СОУ. Тя е един от 50-те ученици от София, Банкя и Горна Малина, избрали да прекарат няколко дни от лятото си по съвсем различен начин. Те са първият випуск на уникалния полеви детски лагер на Клуб „Приятели на Българската армия“ към Съвместното командване на силите.
Вместо да се излежава да късно и да преглежда социалните мрежи, още в призори 15-годишната Симона е вече на крак. Оправя леглото, облеклото си и се подготвя за нещо, което нейните връстници виждат само във филмите – истински армейски строй. Сама решава да се включи в полевия лагер на Съвместното командване на силите.
Симона 15 г.:
“Беше ново преживяване за мен и аз трябваше да се адаптирам до някаква степен, но за краткото време, в което бяхме тук научихме много нови неща и условията не бяха толкова лоши колкото си представях. Доволна съм от това, което прежилях”.
И споделя, че за нея лагерът не е просто вид екскурзия, а предизвикателство към самата нея.
“Хубавото тук е, че едновременно имаш лично време, където можеш да разпуснеш, но в същото време може да се каже, че не е толкова много, че да го пропилееш”
Строева подготовка, оказване на първа медицинска помощ, техники за безопасно боравене с оръжие, реакция при химическо заразяване бяха само част от елементите, включени в програмата на лагера. Но за Симона един от най-големите плюсове в програмата се оказва стрелбата.
“Разбира се, че стрелбата, някак какво да се лъжем, но също така и медицинската помощ, това също много ме впечатли”.
Макар и кратък като време, лагерът успява да разкрие пред Симона истинската тежест на това да си военен. Тийнейджърката признава, че преживяното ѝ е помогнало да разбере колко тежка, отговорна и важна е мисията на военнослужещите, вдъхвайки ѝ съвсем ново уважение към хората под пагон.
“Смятам, че това е наистина много престижна професия”.
В края на лагера Симона и останалите участници бяха отличени със специални сертификати за проявеното усърдие, нестихващия ентусиазъм и проявената дисциплина през изминалите дни. За 15-годишното момиче този документ не е просто лист хартия, а символ на преодолените граници и спомен за едно преживяване, което ще помни дълго.
