Уча се непрекъснато от хора от различни християнски традиции, казва вицепрезидентът на Асоциацията на сдруженията на християните-военнослужещи
Капитан I ранг о.р. Майк Тери е служил в Кралските военноморски сили на Великобритания. Основната мисия на Асоциацията на сдруженията на християните-военнослужещи е да подпомага и насърчава формирането на национални сдружения на християни военнослужещи. Оперативната дейност на организацията се извършва от три други международни организации, които работят в тясно сътрудничество помежду си – Асоциацията за християнски конференции (САЩ), английската християнска организация Military Ministries International и южнокорейската Организация за подкрепа на мисионерството. Така през последните десетилетия вече над 150 държави по света са формирали свои национални сдружения.
Разговаряхме с капитан I ранг о.р. Тери по време на Европейската военно-християнска среща, която се проведе неотдавна в манастира Желив в централна Чехия. Той сподели пред вестник „Българска армия“ своите виждания за капеланите, за войната и мира, както и за служението му след активната военна служба.
– Г-н капитан I ранг, къде служихте и при какви условия премина вашата служба, както и как стигнахте до вярата и църквата?
– Във флота работих като инженер. Служил съм и във военно, и в мирно време, изпълнявал съм такива задачи. Измина много дълъг период от време преди Господ да ме призове. Днес освен офицер от британския резерв, съм ръкоположен за свещеник в Англиканската църква и съм така нареченият „женен свещеник“, както е известно при вас в православната традиция.
– Разбрах, че и Вашата съпруга е свещеник, при вас се допуска жена да изпълнява такова служение, как се запознахте и как се стигна до ръкополагането й, както и как служите заедно?
– Запознах се със съпругата ми в семинарията. Днес и двамата с нея сме свещеници в една енория във Великобритания. Вече 13 години изпълняваме това служение. Сега Господ ни призовава към нещо ново, което все още не знаем, какво точно е, но предстои да разберем и да се посветим на това.
– Какво е вашето място в системата на сдруженията на християните-военнослужещи и в качеството си на какъв присъствахте на тази конференция?
– Аз участвах в тазгодишната Европейско-християнска среща като вицепрезидент на Асоциацията на сдруженията на християните-военнослужещи. Водих и няколко информационни панела в различни тематични профили, сред които структурата на Асоциацията и актуалните въпроси за конфликтите по света, възможностите за тяхното мирно разрешаване и връзката с вярата и религиозния морал и нормите, които произтичат от Християнството.
– Защо са необходими такива срещи на военнослужещи-християни, с какво те подпомагат развитието на въоръжените сили и дейността на хората под пагон?
– Вярвам, че имаме нужда от конференции като тази, защото е необходимо да укрепим християнското свидетелство сред военнослужещите по света. Християнските корени на законодателствата в съвременния свят малко или много са подкопани и това създава известна нестабилност и във въоръжените сили. Затова аз вярвам, че е важно да се учим заедно от различните християнски норми и традиции.
– Кой е най-важният акцент на тези срещи, който бихте откроили като най-важна тема или момент?
– Ценността на тази конференция и въобще на подобни срещи е това, че се събират на едно място римокатолици, православни и представители на различни протестански конфесии. Общото между нас е, че всички изповядваме като Спасител нашия Господ Исус Христос, учението за Светата Троица и всички сме свързани с военната професия и военната служба.
– От позицията, на която се намирате в момента, по какъв начин бихте съдействали на страната ни за евентуалното възстановяване на военното свещенство като отделен институт в системата на Въоръжените сили, за което се говори от години?
– Моята позиция е основно за влияние, а не директно упражняване на власт. Това, с което ние можем да помогнем е да се срещаме с хора, които са в позиция на власт и да говорим с тях за ползите от това да има военно свещенство, като им покажем необходимостта от капеланството във въоръжените сили на други държави. Така можем да потвърдим, че военното свещенство се намира в хармония и спрямо вашата християнска традиция-Православието.
– Защо всъщност е нужно да има военни свещеници във въоръжените сили?
– Когато има капелани или военни свещеници във въоръжените сили, това укрепва армията и я прави още по-голяма сила предимно за добро. По този начин се възпрепятства процесът армията да се превърне в инструмент на злото. По всички тези начини и именно с такива примери ние можем да подпомогнем възстановяването на военното свещенство в България. Трябва да разказваме за различните държави и формите на капеланството в тях, като на базата на сравнението правим и оценки.
– Като говорим за начини за оказване на влияние, за което говорите, имах възможност да ви слушам в някои от вашите публични изяви по време на конференцията. Къде се научихте да сте толкова убедителен и обаятелен разказвач, във военното училище или след това в Англиканската църква?
– С времето Господ ме е изграждал, но все още изпитвам неувереност в някои области. През годините съм разбрал важността на това военно-християнско свидетелство и Бог ми е дал силно желание да се занимавам именно с това. Това е един дълъг процес през времето. Това проповядвам и в църквата, където служа, че Бог трябва да ме направи такъв, какъвто Той иска аз да бъда. Всеки от нас трябва да достигне най-добро ниво на развитие, според Божията воля. Уча се непрекъснато от хора от различни християнски традиции и съм научил в живота си много неща по пътя, докато вървя напред. Ето това искам да споделя с всички останали. Аз не вярвам в себе си, аз вярвам в другите и това, което Господ прави за всички нас.
