Англичани и американци освобождават Франция с минимални загуби.
Ако някога бъде направена класация за най- противоречива военна операция, то десантът в Нормандия от 1944 г. категорично ще е на челните места. И мястото му в нея ще бъде заслужено заради изключителния политически залог, с който това събитие е обременено, както тогава, така и сега.
За западните държави, и най-вече за тези активно участвали в десанта, той е битката на битките, началото на края на тиранията на Хитлер. За СССР и за наследника му – днешна Русия – сражението в Северна Франция от лятото на 1944 г. е най-вече безкрайно закъсняло усилие от страна на Рузвелт и Чърчил да се включат активно в разгрома на Третия Райх, за да имат думата за следвоенното устройство на Европа. Кой в крайна сметка е прав? И не е ли
спорът около значимостта на т.нар. Втори фронт
преди всичко сблъсък на две военни и житейски философии, едната от които заявява, че важна е само победата, независимо от това колко човешки живота ще трябва да бъдат пожертвани за нея, докато другата твърди че независимо колко мащабно е начинанието, то трябва да приключи с възможно най-ниски загуби?
Вторият фронт присъства като основна тема на всички преговори между Сталин, Рузвелт и Чърчил още от самото начало на тяхното партньорство. Напълно логично, Сталин е този, който настоява англо-американският десант да се случи възможно най-скоро, за да може една мащабна офанзива на Запад да привличе част от Вермахта там и така поне малко да облегчи намиращата се под постоянен натиск Червена армия. Всеки път обаче, когато въпросът е поставен ребром, кремълският диктатор чува от своите западни партньори някакво оправдание защо е невъзможно това да се случи веднага. За всесилен диктатор като него такова увъртане е неразбираемо – щом се налага нещо да бъде направено, издава се съответната заповед и ако желаният резултатът не е налице, виновните биват сурово наказани. За англичани и американци обаче такъв начин на мислене не е приемлив – те знаят колко сложна и мащабна ще бъде една десантна операция през Ламанша и ако тя се провали ще минат години преди да бъде направен нов опит.
През двете и половина години, предшестващи инвазията, западните съюзници съчетават планирането й с активни дейаствия на всички фронтове. Те активно прилагат периферна и индиректна стратегия, целящи максимално да отслабят Райха и съюзниците му преди решаващата битка. Периферната стратегия включва активни бойни действия на второстепенни участъци, като по този начин
все по-плътно се затяга примката около нацистка Германия
Първо през есента на 1942 г. е извършен десант в Северна Африка и към пролетта на следващата година присъствието на Оста там е напълно ликвидирано. През юли 1943 г. пък британци и американци дебаркират в Сицилия и три месеца по-късно войната се прехвърля на Апенинския полуостров. Така е дадено началото на италианската кампания, която ще продължи чак до падането на Берлин.
Провежданите стратегии включват и кампании по море и въздух. Транспорирането на значителните американски сили и провизии до Британия не би било възможно, ако не бъде осигурен надежден коридор през океана. Той е гарантиран благодарение на победата на Съюзниците в Битката за Атлантика през 1943 г., по време на която е прекършен гръбнакът на германския подводен флот. Не по-малко важна е и въздушната война над Германия. Бомбардировките на заводите и рафинериите лишават Вермахта от жизнено важна военна продукция и гориво, а разрушителните удари срещу големите градове потискат морала на населението. Въздушните нападения принуждават Луфтвафе да прехвърли значителни сили за защита на германското небе, с което лишават важни фронтове като Източния и Италианския от изтребително прикритие.
Решението, че инвазията в Северна Франция ще започне през пролетта на 1944 г. е взето през август 1943 г. по време на конференцията в Квебек, където се срещат Чърчил, Рузвелт и съответните военни ръководства. По време на следващата голяма среща на върха – в Техеран в края на 1943 г., на която вече присъства и Сталин, пък е уточнено че скоро след като десантът стане факт, Червената армия ще проведе голяма офанзива на Източния фронт и така ще попречи на евентуалното прехвърляне на немски войски на Запад.
Хитлер е наясно, че рано или късно Съюзниците ще се опитат да се върнат обратно на континента със значителни сили. За целта той
обявява Европа за „крепост“
и пръстъпва към ускорено изграждане на силно укрепена линия по западните й брегове, наречена „Атлантически вал“. Въпреки че са построени голям брой бетонни съоръжения, към юни 1944 г. като цяло валът е далеч от завършване, защото се простира на огромна дължина – от Северна Норвегия до Пиринеите. Все пак най-вероятно място, където може да бъде извършен десантът, си остава северна Франция и именно там са съсредоточени най-боеспособните германски резерви, включително седем бронетанкови дивизии. Начело на групировката, предназначена за отблъскването на нашествието, е поставен фелдмаршал Ромел, прославил се по време на сраженията в Северна Африка.
Финалният етап на подготовката за Опереция „Овърлорд“, както е наречен десантът, включва мерки за заблуждаване на противника за точното място на провеждането му, както и изчистването на всевъзможни дребни детайли и проблеми. След известно колебание заради неблагоприятното време, главнокомандващият съюзническите сили, американският генерал Айзенхауер, решава операцията да започне на през нощта на 5/6 юни. Към бреговете на Нормандия се отправя огромен флот, част от който пренася
първата вълна от общо 132 000 десантчици,
а друга част трябва да оказва огнева поддръжка. Други 24 000 бойци пък са спуснати от въздуха с парашути или с планери. Още през първия ден на операцията са завоювани и петте предварително определени десантни зони, като само на една от тях (с кодово име „Омаха“) американците срещат наистина ожесточена съпротива и претърпяват сериозни загуби (около 2400 убити и ранени). Следват седем седмици на изключително ожесточени сражения, по време на които германците хвърлят в боя всичките си резерви, но не успяват да спрат разширяването на плацдарма. Към 25 юли не него се намират почти 1,5 млн. съюзнически войски и много бойна техника. Протвостоящите им немски дивизии вече са твърде изтощени, за да могат да се противпоставят на тази армада. Фронтът рухва, а в края на август е освободен Париж. Междувременно съюзниците са извършили още един успешен десант – в южна Франция – и към началото на септември остатъците от някога мощната германска групировка с цената на тежки загуби успяват да се закрепят покрай западната граница на Райха. Доколко обосновани са руските критики че „Овърлорд“ е една предварително решена битка без решаващ принос за изхода на войната? Да започнем с това, че Червената армия не разполага даже с частица от възможностите на западните съюзници за провеждането на подобна операция. Тя не само няма необходимите морски и въздушни десантни средства, но няма и флот, достатъчно камиони и даже не й достигат снаряди. Съюзниците, от своя страна, за да улеснят войските си, създават малки десантни съдове, които да докарват пехота и танкове до самия бряг, а за да подмогнат снабдяването дори изграждат пристанище от сглобяеми модули. Всичките 11 германски бронетанкови дивизии които се сражават във Франция през лятото на 1944 на практика са въоръжени до зъби, докато само две от танковите дивизии, намиращи се по това време на Източния фронт, са попълнени изцяло. А и да не забравяме за отношението към човешките ресурси – благодарение на доброто планиране и подготовка победата на Съюзниците във Франция им струва само 225 000 убити и ранени. Същевременно Сталин, който провежда обещаното голямо лятно настъпление в Белорусия (Операция „Багратион“), постига победа с цената на почти 770 000 убити и ранени. И в заключение – руснаците като че ли забравят, че ако Хитлер бе успял да отблъсне десанта в Нормандия, всичките мощни резерви, които той е държал там, щяха да се озоват скоро след това на Източния фронт. Помислете за това.
