Манастирският комплекс Желив в Чехия е един от най-интересните исторически обекти в страната. Той е създаден като манастир, след това става концлагер за духовници и накрая дори е и психиатрична клиника, за кратко. И наистина, тук сякаш все още витае духът на онези времена. Вали през четвърт час, което се редува със слънчево време, а тишината може наистина да те побърка, няма никакви странични шумове, а спокойствието на близкото езеро плаши със своята зловеща неподвижност, от което сякаш всеки момент ще изплува някоя русокоса самодива. И все пак, мястото е изключително красиво, с неподражаемо въздействие върху всички сетива.
Някога аристократичната фамилия Трчкови си построила замък до абатството и постепенно обсебила целия комплекс. Манастирът е преживял няколко пожара, но днес вече се възстановява от травмите на времето и все повече придобива отново вид на място за духовен покой и молитви. Сега манастирът принадлежи на ордена на премонстратите. Абат е отец Тадеуш. Той е човекът, който може да ви разкаже за историята на манастира най-подробно. За да усетите обаче духа на това място, вземете си стая в замъка Трчков храд. Таваните са много високи, вътре е хладно и човек диша някак си по-свободно. Мебелите са нови, но са изработени в старинен стил, за да пасват на обстановката и бароковите сгради. И внимавайте, тук има безкрайно много коридори, врати, стълби, входове, човек не знае, накъде водят. Тръгваш за пивоварната, а се озоваваш в друга сграда, като преди това си преминал през „топла връзка“, без дори да разбереш, дали пък не е била и преход в историческото време…! Зад коя ли врата се крие входът към магически свят като Нарния или пък друг, още по-дързък преход във времето и пространството…!? Вечерите тук са тихи и спокойни, но и малко страшни. Някой ходи в коридора, отваряме вратата, но няма никого, или вече е завил зад някои от безкрайните ъгли, или…!
Не, не, няма призраци (поне на това се надяваме) но усещането нощем е, че от всяка картина наднича тежък образ от Ренесанса, който сякаш те наблюдава непрекъснато.
Църквата на манастира е обширна. Там не са щадени средства, а акустиката й е невероятна. Съвършено случайно (или пък не!) попадаме на концерт на Дрезденския камерен оркестър, с артистичен директор Тетияна Никифорова, който изпълни произведения на Франческо Верачини, Антонио Вивалди, Йохан Себастиан Бах и други, чиито класически творби за миг превърнаха пространството в магично място за културен преход във времето.
Наоколо можете да се разходите до двете езера, които са почти до замъка, източно от абатската църква се намира старото гробище, което също е много интересно, защото надгробните паметници са истински произведения на изкуството. Има невероятни гори и приказни поляни.
Иначе казано, докато това място е било психиатрична клиника, вероятно е било много тихо и спокойно, което едва ли може да се каже за днес. Много туристи идват, за да видят миналото отблизо. Има възможност и да се поглезите, защото спа-центърът е великолепен, а местната пивоварна предлага десетки видове бира на неприлично ниски цени. Всичко тук се върти около комплекса Желив и селото сякаш е създадено, за да служи на манастира. Много хора работят в стопанството, в хотела, в църквата, подържат района, който все още лекува раните си от историческите превратности, когато не са били полагани особени грижи за църквата и архитектурните детайли. Когато обаче те бъдат напълно възстановени, това място ще заблести в цялата си прелест.
