Театър 199 беше от трупите с най-много и неочаквани театрални награди „Аскеер”, които тази година раздаде фондацията на Театър „Българска армия”. Светлана Янчева, Кристина Янева и Елена Телбис получиха заедно наградата за водеща женска роля – за участието си в „Новата танцувална зала” от съвременния ирландски драматург Енда Уолш под режисурата на проф. Ивайло Христов. Темата е любовта, невъзможна, но и възможна през поетичния език на автора, но и с много хумор.
За водеща мъжка роля наградата също беше дадена на двама актьори – Ивайло Христов и Атанас Атанасов, тръгнали заедно от сливенската сцена, преминали през тази на военния театър в София и продължили на други сцени и като режисьори, и като професори-преподаватели в НАТФИЗ. Статуетката на Георги Чапкънов те получиха за ролите си в „Последната нощ на Сократ” на Стефан Цанев отново от афиша на Театър 199.
За драматургия отличието отиде отново към същата сцена, която от над 60 години събира творци от различни сцени, дава шанс за експерименти и без постоянна трупа, има едни от най-търсените заглавия. Наградата взе Елена Телбис като автор на пиесата „Слон в стаята”, в която единствената роля се изпълнява от звездата на Военния театър Стефка Янорова.
Зрителите знаят, че това е театърът с най-дълъг сезон в София и продължава и през юли, но ако искаме да видим за последно след 10-годишно присъствие в афиша, на 27 юни се играе „Госпожица Юлия” с участието на Калин Врачански. А веднага след това – на 29 и 30 юни се играе премиерата „Както в най-добрите дни”.
НАКРАТКО
В галерия 2А на Съюза на българските художници (ул.”Шипка” 6 в София) до 13 юни е разположена изложбата на традиционния вече Международен салон на наивистичното и интуитивното изкуство „Интуитив”-България. Тя представя 115 художници от 22 страни в основните им школи – западноевропейската, латиноамериканската и българските представители на наива. В основата на произведенията извън академичните норми се завръща смисълът на чисто човешкото във времето на бърза глобализация и дигитализация, на изкуствения интелект. Платната показват това, което трудно се имитира – „съвършените несъвършества” на топъл, човешки свят, със забавен ритъм и в близост до земята. Сред известните имена е италианецът Гуидо Ведовато, самоук художник и скулптор. В края на лятото (6.08-13.09) изложбата ще гостува в Градската галерия в Белоградчик, който притежава и единствената у нас музейна експозиция на международното наивистично изкуство.
До 7 юни (неделя) в парка пред НДК продължава Пролетният панаир на книгата в София. Над 150 наши издателства представят новите си заглавия и любими за читателите книги. Както обичайно, на премиерите има срещи с известни писатели, преводачи и илюстратори. Това пролетно издание на Асоциация „Българска книга” е с акцент върху детската книга, с много детски издания, енциклопедии, атласи и срещи с известни автори и илюстратори на книги за деца. Програмата за оставащите дни на панаира – днес, утре и в неделя, е на сайта на асоциацията.
С пърформънс в павилиона си открихме Венецианското биенале
Стотици посетители от цял свят привлече българският павилион на Венецианското биенале по изкуства още в първите дни след откриването си през май в историческата зала “Тициан” във Венеция. Проектът “Федерация на минорните практики” на кураторката Мартина Йорданова беше представен от целия авторски екип в присъствието на комисаря на българското участие, директора на Националната галерия Анелия Николаева и представители на Министерство на културата на Република България. Главни действащи лица бяха художничките Венета Андрова, Гери Георгиева, Мария Налбантова и Райна Тенева. “Съвместната ни работа стана преживяване от съпричастност, внимание и грижа, което превърна в удоволствие работата ни заедно”, сподели Десислава Димова, една от организаторите.
“Вече участието на България в този форум за изкуство и архитектура не е изключение, а последователна държавна политика”, каза Екатерина Джумалиева, директор на дирекция „Културно наследство, музеи и изобразителни изкуства“ към Министерството на културата.
Четири филма събират сигнали и ги активират чрез интерактивна игра. Посетителите се ориентират между различни ценности и конструират възможно общо политическо бъдеще. Изборите обхващат идентичност, дезинформация, труд и екология, изследват се формите на съвместност, грижа и споделено въображение в контекста на съвременните кризи. Личният избор на всеки посетител влияе върху самата „федерация“ – като среда за колективна ориентация.
